Калница
| Калница | |
.jpg) | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  България |
| Дължина | 72 km |
| Водосб. басейн | 577 km² |
| Отток | 1,65 m³/s |
| Начало | |
| Място | Светиилийски възвишения |
| Координати | |
| Надм. височина | 203 m |
| Устие | |
| Място | Синаповска река |
| Координати | |
| Надм. височина | 97 m |
| Път на реката | |
| Синаповска река → Тунджа → Марица → Бяло (Егейско море) | |
| Калница в Общомедия | |
Калница (до 29 юни 1942 г. Азмака)[1] е река в Южна България, област Сливен, община Нова Загора, област Ямбол, общини Тунджа и Елхово и област Хасково, община Тополовград, ляв приток на Синаповска река от басейна на Тунджа. Дължината ѝ е 72 km, която ѝ отрежда 46-о място сред реките на България.
Река Калница извира под името Текиря на 203 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1,3 km югоизточно от село Питово, община Нова Загора. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на Ямболското поле, до село Бояджик на изток, а след това до село Генерал Инзово на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток Манастирските възвишения и след село Пчела протича през западната част на Елховското поле с множество меандри. Влива отляво в Синаповска река от басейна на Тунджа на 97 m н.в., на 1 km преди устието на последната в Тунджа.
Площта на водосборния басейн на Калница е 577 km2, което представлява 66,25% от водосборния басейн на Синаповска река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток.
- → Баалардере
- ← Малазмак
- ← Чаталдере
Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум пре есенно-зимните месеци. Среден годишен отток при село Крумово 1,65 m3/s.
По течението на реката са разположени 5 села:
- Община Нова Загора – няма населени места;
- Община Тополовград – няма населени места.
По течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени множество микроязовири, използвани за напояване в Ямболското и Елховското полета и за регулиране на оттока – „Бояджик 3“, „Ботево 2“, „Болярско 1“, „Болярско 2“, „Роза 1“, „Роза 3“, „Инзово“, „Малазмак“, „Пчела 1“, „Пчела 2“ и др.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 103.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 233.