Манфред фон Рихтхофен: Разлика между версии
м Робот Добавяне: et:Manfred von Richthofen, ro:Manfred von Richthofen |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м препратка |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
{{Commons|Manfred von Richthofen}} |
{{Commons|Manfred von Richthofen}} |
||
Всъщност името на това лице е Манфред фон Ритхофен и много често го бъркат с генерал |
Всъщност името на това лице е Манфред фон Ритхофен и много често го бъркат с генерал-фелдмаршал, [[Волфрам фон Рихтхофен]] (1895-1945). Има много създадени филми за подвизите на германския ас, като последният такъв е Der rote Baron (2008). |
||
{{сорткат|Рихтхофен, Манфред фон}} |
|||
[[Категория: |
[[Категория:Военни летци]] |
||
[[Категория:Германски офицери]] |
|||
[[af:Manfred von Richthofen]] |
[[af:Manfred von Richthofen]] |
Версия от 21:49, 12 март 2009
Манфред фон Рихтхофен Manfred von Richthofen | |
немски авиатор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Висбаден, Федерална република Германия |
Активен период | от 1911 г. |
Награди | Pour le Mérite Ханзейски кръст Военен орден „За храброст“ Медал „Лиякат“ |
Подпис | |
Уебсайт | |
Манфред фон Рихтхофен в Общомедия |
Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е немски пилот, смятан и до днес за „асът на асовете“. Има голям успех като пилот-изтребител, военен водач и въздушен ас, като печели 80 въздушни битки по време на Първата световна война.
Роден е в Бреслау на 2 май 1892 г. На 11 години влиза в училище за кадети във Валщат. След кадетското училище преминава през военната академия в Лихтерфелд близо до Потсдам, откъдето излиза с еполети на офицер от кавалерията. Лейтенант фон Рихтхофен влиза в авиацията на 10 юни 1915 г. като летец-наблюдател в Саксония. На финландския фронт лети заедно с оберлейтенант Георг Цоймер, който го окуражава и му препоръчва да се ориентира към пилотирането. Постъпва в авиационното училище в Дьобериц и се дипломира през март 1916 г. Дислоциран е на фронта при Вердюн, където на 26 април успява да свали първия самолет от впечатляващата си сметка на въздушен ас. На 17 септември 1916 г. над Вилеплуих барона сваля един „ФЕ-2в“ с британски знаци, с което слага началото на огромна поредица от „потърпевши“ от срещата си с Червения барон самолети. Следващият е майор Лану Хоукер, един от най-прочутите пилоти на Британските кралски ВВС.
Първото признание идва на 16 януари 1917 г., когато по случай 16-та въздушна победа Манфред Фон Рихтхофен получава най-престижния орден на Германската империя — „За заслуги“.
Назначен за командир на 11-та ескадрила, той включва в нея брат си Лотар, завършил авиационното училище предната година. През април 1917 г. двамата братя сеят терор и ужас сред летците от британската авиация, изпращайки към земята 36 от нейните самолети — 21 на сметката на барона и 15 — на Лотар. До юни същата година има вече 56 победи в актив на Червения барон. Този прякор той получава след като боядисва своя боен самолет в ярко червен цвят.
На 21 април 1918 г. при поредния въздушен бой Манфред Фон Рихтхофен е застигнат от куршум, изстрелян от земята. Успял да приземи самолета си в една нива, Червеният барон умира от раната в областта на сърцето 2 минути след като е намерен от съюзническите пехотинци.
Всъщност името на това лице е Манфред фон Ритхофен и много често го бъркат с генерал-фелдмаршал, Волфрам фон Рихтхофен (1895-1945). Има много създадени филми за подвизите на германския ас, като последният такъв е Der rote Baron (2008).