Заек подземник: Разлика между версии
м Робот Добавяне: fy:Wylde knyn |
Idioma-bot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: gn:Europa apere'arusu |
||
Ред 64: | Ред 64: | ||
[[fy:Wylde knyn]] |
[[fy:Wylde knyn]] |
||
[[gl:Coello]] |
[[gl:Coello]] |
||
[[gn:Europa apere'arusu]] |
|||
[[he:ארנבון מצוי]] |
[[he:ארנבון מצוי]] |
||
[[hr:Patuljasti kunić]] |
[[hr:Patuljasti kunić]] |
Версия от 18:07, 25 февруари 2013
Заек подземник | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Заек подземник в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.
Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация. Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.[1]
Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.[1]
Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни. Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си малките са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.[1]
Бележки
- ↑ а б в Шаблон:ФБ 27