Вили Щоф: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
'''Вили Щоф''' ({{lang-de|Willi Stoph}}) ([[9 юли]] [[1914]], [[Берлин]] - [[13 април]] [[1999]], Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, [[армейски генерал]]. |
'''Вили Щоф''' ({{lang-de|Willi Stoph}}) ([[9 юли]] [[1914]], [[Берлин]] - [[13 април]] [[1999]], Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, [[армейски генерал]]. |
||
Член на [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против [[хитлер]]изма. Призован е във [[Вермахт]]а и служи в артилерийски полк (1935-1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във Втората световна война на Източния фронт на територията на СССР. Там е ранен (1942) и награден с ордена „[[Железен кръст]]“ 2-ра степен<ref>[http://www.runde-ecke-leipzig.de/sammlung/Zusatz.php?w=w00237 Willi Stoph (1914—1999). Vorsitzender des Ministerrates der DDR]</ref>. Пленен е от съветски войници през 1945 г. |
Член е на [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против [[хитлер]]изма. Призован е във [[Вермахт]]а и служи в артилерийски полк (1935-1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във Втората световна война на Източния фронт на територията на СССР. Там е ранен (1942) и награден с ордена „[[Железен кръст]]“ 2-ра степен<ref>[http://www.runde-ecke-leipzig.de/sammlung/Zusatz.php?w=w00237 Willi Stoph (1914—1999). Vorsitzender des Ministerrates der DDR]</ref>. Пленен е от съветски войници през 1945 г. |
||
Член е на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От [[1950]] г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от [[1953]] г. - член на [[Политбюро]] на ЦК на ГЕСП. |
Член е на [[ГЕСП|Германската единна социалистическа партия]] (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От [[1950]] г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от [[1953]] г. - член на [[Политбюро]] на ЦК на ГЕСП. |
||
Щоф е министър на вътрешните работи ([[1952]]-[[1955]]), после министър на националната отбрана ([[1956]]-[[1960]]), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От [[1954]] е заместник-председател, а от [[1962]] до [[1964]] г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на [[ГДР]] от [[23 септември]] 1964 до [[3 октомври]] [[1973]] г., когато наследява починалия [[Валтер Улбрихт]] като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до [[26 октомври]] [[1976]] г., когато отново застава начело на правителството. |
Щоф е министър на вътрешните работи ([[1952]]-[[1955]]), после министър на националната отбрана ([[1956]]-[[1960]]), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От [[1954]] е заместник-председател, а от [[1962]] до [[1964]] г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на [[ГДР]] от [[23 септември]] 1964 до [[3 октомври]] [[1973]] г., когато наследява починалия [[Валтер Улбрихт]] като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до [[26 октомври]] [[1976]] г., когато отново застава начело на правителството. |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
[[Категория:Комунисти]] |
[[Категория:Комунисти]] |
||
[[Категория:Генерали]] |
[[Категория:Генерали]] |
||
[[Категория:Военни дейци на ГДР]] |
|||
[[Категория:Въоръжени сили на ГДР]] |
[[Категория:Въоръжени сили на ГДР]] |
||
[[Категория:Носители на орден Железен кръст]] |
[[Категория:Носители на орден Железен кръст]] |
Версия от 17:05, 27 януари 2016
Вили Щоф Willi Stoph | |
германски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Федерална република Германия |
Религия | атеизъм |
Партия | Комунистическа партия на Германия Германска единна социалистическа партия |
Награди | Орден „Ленин“ Орден „Георги Димитров“ Октомврийска революция Железен кръст 13 века България |
Уебсайт | |
Вили Щоф в Общомедия |
Вили Щоф (Шаблон:Lang-de) (9 юли 1914, Берлин - 13 април 1999, Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, армейски генерал.
Член е на Комунистическата партия на Германия (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против хитлеризма. Призован е във Вермахта и служи в артилерийски полк (1935-1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във Втората световна война на Източния фронт на територията на СССР. Там е ранен (1942) и награден с ордена „Железен кръст“ 2-ра степен[1]. Пленен е от съветски войници през 1945 г.
Член е на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От 1950 г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от 1953 г. - член на Политбюро на ЦК на ГЕСП.
Щоф е министър на вътрешните работи (1952-1955), после министър на националната отбрана (1956-1960), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От 1954 е заместник-председател, а от 1962 до 1964 г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на ГДР от 23 септември 1964 до 3 октомври 1973 г., когато наследява починалия Валтер Улбрихт като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до 26 октомври 1976 г., когато отново застава начело на правителството.
Свален е от премиерския пост на 7 ноември 1989 г. На следващия ден всички членове на Централния комитет на ГЕСП колективно подават оставка. На 17 ноември с.г. е изваден от състава на Държавния съвет и напуска депутатското място. С решение на Централния комитет на ГЕСП е изключен от партията на 3 декември 1989 г. Само след 5 дни е арестуван по обвинения в злоупотреба със служебно положение и са му конфискувани парични средства. Като член на Политбюро на ГЕСП по-късно е съден за убийства край Берлинската стена. Обръща се към ръководството на СССР с молба за политическо убежище, но получава отказ.
Носител е на ордените „Карл Маркс“ и „Георги Димитров“ (1972).
Източници
|