Направо към съдържанието

Вили Щоф: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
'''Вили Щоф''' ({{lang-de|Willi Stoph}}) ([[9 юли]] [[1914]], [[Берлин]] - [[13 април]] [[1999]], Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, [[армейски генерал]].
'''Вили Щоф''' ({{lang-de|Willi Stoph}}) ([[9 юли]] [[1914]], [[Берлин]] - [[13 април]] [[1999]], Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, [[армейски генерал]].


Член на [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против [[хитлер]]изма. Призован е във [[Вермахт]]а и служи в артилерийски полк (1935-1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във Втората световна война на Източния фронт на територията на СССР. Там е ранен (1942) и награден с ордена „[[Железен кръст]]“ 2-ра степен<ref>[http://www.runde-ecke-leipzig.de/sammlung/Zusatz.php?w=w00237 Willi Stoph (1914—1999). Vorsitzender des Ministerrates der DDR]</ref>. Пленен е от съветски войници през 1945 г.
Член е на [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против [[хитлер]]изма. Призован е във [[Вермахт]]а и служи в артилерийски полк (1935-1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във Втората световна война на Източния фронт на територията на СССР. Там е ранен (1942) и награден с ордена „[[Железен кръст]]“ 2-ра степен<ref>[http://www.runde-ecke-leipzig.de/sammlung/Zusatz.php?w=w00237 Willi Stoph (1914—1999). Vorsitzender des Ministerrates der DDR]</ref>. Пленен е от съветски войници през 1945 г.


Член е на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От [[1950]] г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от [[1953]] г. - член на [[Политбюро]] на ЦК на ГЕСП.
Член е на [[ГЕСП|Германската единна социалистическа партия]] (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От [[1950]] г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от [[1953]] г. - член на [[Политбюро]] на ЦК на ГЕСП.


Щоф е министър на вътрешните работи ([[1952]]-[[1955]]), после министър на националната отбрана ([[1956]]-[[1960]]), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От [[1954]] е заместник-председател, а от [[1962]] до [[1964]] г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на [[ГДР]] от [[23 септември]] 1964 до [[3 октомври]] [[1973]] г., когато наследява починалия [[Валтер Улбрихт]] като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до [[26 октомври]] [[1976]] г., когато отново застава начело на правителството.
Щоф е министър на вътрешните работи ([[1952]]-[[1955]]), после министър на националната отбрана ([[1956]]-[[1960]]), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От [[1954]] е заместник-председател, а от [[1962]] до [[1964]] г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на [[ГДР]] от [[23 септември]] 1964 до [[3 октомври]] [[1973]] г., когато наследява починалия [[Валтер Улбрихт]] като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до [[26 октомври]] [[1976]] г., когато отново застава начело на правителството.
Ред 33: Ред 33:
[[Категория:Комунисти]]
[[Категория:Комунисти]]
[[Категория:Генерали]]
[[Категория:Генерали]]
[[Категория:Военни дейци на ГДР]]
[[Категория:Въоръжени сили на ГДР]]
[[Категория:Въоръжени сили на ГДР]]
[[Категория:Носители на орден Железен кръст]]
[[Категория:Носители на орден Железен кръст]]

Версия от 17:05, 27 януари 2016

Вили Щоф
Willi Stoph
германски политик

Роден
Починал
13 април 1999 г. (84 г.)
ПогребанФедерална република Германия

Религияатеизъм
ПартияКомунистическа партия на Германия
Германска единна социалистическа партия
НаградиОрден „Ленин“
Орден „Георги Димитров“
Октомврийска революция
Железен кръст
13 века България

Уебсайт
Вили Щоф в Общомедия

Вили Щоф (Шаблон:Lang-de) (9 юли 1914, Берлин - 13 април 1999, Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, армейски генерал.

Член е на Комунистическата партия на Германия (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против хитлеризма. Призован е във Вермахта и служи в артилерийски полк (1935-1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във Втората световна война на Източния фронт на територията на СССР. Там е ранен (1942) и награден с ордена „Железен кръст“ 2-ра степен[1]. Пленен е от съветски войници през 1945 г.

Член е на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От 1950 г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от 1953 г. - член на Политбюро на ЦК на ГЕСП.

Щоф е министър на вътрешните работи (1952-1955), после министър на националната отбрана (1956-1960), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От 1954 е заместник-председател, а от 1962 до 1964 г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на ГДР от 23 септември 1964 до 3 октомври 1973 г., когато наследява починалия Валтер Улбрихт като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до 26 октомври 1976 г., когато отново застава начело на правителството.

Свален е от премиерския пост на 7 ноември 1989 г. На следващия ден всички членове на Централния комитет на ГЕСП колективно подават оставка. На 17 ноември с.г. е изваден от състава на Държавния съвет и напуска депутатското място. С решение на Централния комитет на ГЕСП е изключен от партията на 3 декември 1989 г. Само след 5 дни е арестуван по обвинения в злоупотреба със служебно положение и са му конфискувани парични средства. Като член на Политбюро на ГЕСП по-късно е съден за убийства край Берлинската стена. Обръща се към ръководството на СССР с молба за политическо убежище, но получава отказ.

Носител е на ордените „Карл Маркс“ и „Георги Димитров“ (1972).

Източници