Вили Щоф

Вили Щоф Willi Stoph
германски политик
Роден	9 юли 1914 г. Шьонеберг, Берлин, Германска империя
Починал	13 април 1999 г. Берлин, Федерална република Германия
Погребан	Федерална република Германия
Религия	атеизъм
Политика
Партия	Комунистическа партия на Германия Германска единна социалистическа партия
Отличия	„Железен кръст“
Министър на вътрешните работи
6 май 1952 – 1 юли 1955
Министър на народната отбрана
1 март 1956 – 14 юли 1960
Предс. на Държавния съвет на ГДР
3 октомври 1973 – 29 октомври 1976
Уебсайт	Страница в IMDb
Вили Щоф в Общомедия

Вили Щоф (на немски: Willi Stoph) (9 юли 1914, Берлин – 13 април 1999, Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, армейски генерал.

Биография

Член е на Комунистическата партия на Германия (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против хитлеризма. Призован е във Вермахта и служи в артилерийски полк (1935 – 1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във Втората световна война на Източния фронт на територията на СССР. Там е ранен (1942) и награден с ордена „Железен кръст“ 2-ра степен. Пленен е от съветски войници през 1945 г.

Член е на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От 1950 г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от 1953 г. – член на Политбюро на ЦК на ГЕСП.

Щоф е министър на вътрешните работи (1952 – 1955), после министър на националната отбрана (1956 – 1960), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От 1954 е заместник-председател, а от 1962 до 1964 г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на ГДР от 23 септември 1964 до 3 октомври 1973 г., когато наследява починалия Валтер Улбрихт като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до 26 октомври 1976 г., когато отново застава начело на правителството.

Свален е от премиерския пост на 7 ноември 1989 г. На следващия ден всички членове на Централния комитет на ГЕСП колективно подават оставка. На 17 ноември същата година е изваден от състава на Държавния съвет и напуска депутатското място. С решение на Централния комитет на ГЕСП е изключен от партията на 3 декември 1989 г. Само след 5 дни е арестуван по обвинения в злоупотреба със служебно положение и са му конфискувани парични средства. Като член на Политбюро на ГЕСП по-късно е съден за убийства край Берлинската стена. Обръща се към ръководството на СССР с молба за политическо убежище, но получава отказ.

Отличия

Носител е на ордените „Карл Маркс“, „Георги Димитров“ (1972) и „13 века България“ (1989).