Селиолу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
| сайт = [http://suloglu.meb.gov.tr suloglu.meb.gov.tr] |
| сайт = [http://suloglu.meb.gov.tr suloglu.meb.gov.tr] |
||
}} |
}} |
||
'''Селиолу''' <ref>"Енциклопедия България", т.7, 1988 г.</ref> |
'''Селиолу''' <ref>"Енциклопедия България", т.7, 1988 г.</ref> ({{lang-tr|Süloğlu}}, ''Сюлоолу'') е [[град]] в европейската част на [[Турция]], северната част на Вилает [[Одрин (вилает)|Одрин]]. Градът е околийски център и единствена община в едноименната околия. |
||
==География== |
== География == |
||
Градчето се намира североизточно от [[Одрин]], в южното подножие на [[Странджа]]. |
Градчето се намира североизточно от [[Одрин]], в южното подножие на [[Странджа]]. |
||
==История== |
== История == |
||
В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на [[Османска империя|Османската империя]]. През [[1829]]-[[1830]] година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в [[Бесарабия]], където основават село [[Холмске|Селиоглу]] (Селиогло)<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.</ref>. |
В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на [[Османска империя|Османската империя]]. През [[1829]]-[[1830]] година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в [[Бесарабия]], където основават село [[Холмске|Селиоглу]] (Селиогло)<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.</ref>. |
||
Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.</ref> В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава [[Димитър Даков]], организирал в Селиолу и революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.<ref>Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., [http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_b5.html стр. 312 - 313.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 41.</ref> По-късно учител в Селиолу е [[Никола Долапчиев (революционер)|Никола Долапчиев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.</ref> |
Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.</ref> В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава [[Димитър Даков]], организирал в Селиолу и революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.<ref>Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., [http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_b5.html стр. 312 - 313.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 41.</ref> По-късно учител в Селиолу е [[Никола Долапчиев (революционер)|Никола Долапчиев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.</ref> |
||
До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.<ref>История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод| |
До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.<ref>История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.] Данните могат да се отнасят и за село [[Татарлар (вилает Одрин)|Татарлар]].</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.</ref> По време на войната, в хода на [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия. |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.</ref> По време на войната, в хода на [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия. |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
Българското население на Селиолу се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. |
Българското население на Селиолу се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. |
||
==Личности== |
== Личности == |
||
;Родени в Селиолу |
;Родени в Селиолу |
||
* {{флагче|България}} Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.531">„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.</ref> |
* {{флагче|България}} Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.531">„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.</ref> |
||
* {{флагче|България}} Стойо Панайотов (1884 |
* {{флагче|България}} Стойо Панайотов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина<ref name="moo.531"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 17:30, 19 ноември 2018
Тази статия е за града в Турция. За селото в Украйна вижте Селиоглу (Украйна).
| Селиолу Süloğlu | |
  Селиолу  Селиолу | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Площ | 352,2 km² |
| Надм. височина | 156 m |
| Население | 12 000 души |
| Официален сайт | suloglu.meb.gov.tr |
Селиолу [1] (Шаблон:Lang-tr, Сюлоолу) е град в европейската част на Турция, северната част на Вилает Одрин. Градът е околийски център и единствена община в едноименната околия.
География
Градчето се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.
История
В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на Османската империя. През 1829-1830 година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в Бесарабия, където основават село Селиоглу (Селиогло)[2].
Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители българи.[3] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Селиолу и революционен комитет на ВМОРО. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.[4][5] По-късно учител в Селиолу е Никола Долапчиев.[6]
До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[7] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] По време на войната, в хода на Лозенградската операция Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.
Българското население на Селиолу се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
- Родени в Селиолу
Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[10]- Стойо Панайотов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[10]
Бележки
- ↑ "Енциклопедия България", т.7, 1988 г.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.
- ↑ Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 41.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.
- ↑ История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за село Татарлар.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.
- ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
