Руски език

Руски език русский язык
/[ˈruskʲɪj jɪˈzɨk]/
Страна	Русия, Беларус, Украйна, Казахстан, Киргизстан, Естония, Латвия и др.
Регион	Източна Европа Централна Азия
Говорещи	260 млн.
Писменост	кирилица
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Източнославянски Руски
Официално положение
Официален в	Русия Казахстан Беларус Киргизстан Таджикистан ОНД
Регулатор	Руски езиков институт
Кодове
ISO 639-1	ru
ISO 639-2	rus
ISO 639-3	rus
Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение
Уикипедия на Руски език
Руски език в Общомедия

Ру̀ски езѝк (ру́сский язы́к) – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света. Говорен е от около 258 милиона души, включително от 154 милиона като първи език, руският е на осмо място в света по общ брой говорещи и по брой говорещи го като първи език. През 20 век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика – беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност Атон, както и в някои градове в Украйна. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света, на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации като ООН, Червения кръст, ОНД, ШОС и т.н.

Класификация

Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика – украинския и беларуския. В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.

Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15 – 16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския език чрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.

Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните угро-фински езици – мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с угро-фински произход.

Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски. В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.

История

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

Разпространение

Основната територия на разпространение на руския език е Руската федерация. По данни от общоруското преброяване на населението от 2010 г., числеността на говорещите на руски език е приблизително 137 и половина милиона души (99,4 % от броя на отговорилите на въпроса за владеене на руски език), от които – около 111 милиона руснаци. В качествата на роден, руският език у указан от 118 582 хиляди души, от тях – 110 706 хиляди руснаци, 1456 хиляди украинци, 1086 хиляди татари. Съгласно преброяване на населението от 2010 г., владеене на руски език са указали 142,6 млн. души (99,2 %).

Освен в Руската федерация, руският език (и неговите отличаващи се варианти от използвания в Русия) е широко разпространен в редица други държави, влизащи в състава на бившия СССР. По различни данни, броят на говорещите руски език в тези страни е от 52 милиона (2005) до 94 милиона души (2010). Съгласно преброяването на населението в Укрийна през 2001 г., 7994 хил. руснаци в Украйна наричат руския език роден, както и 6280 хил. представители на други етноси в страната (от тях 5545 хил. – украинци). Освен указалите руски като роден език, още 17 177 хил. души отбелязват, че го владеят свободно.

В Казахстан, съгласно преброяването от 2009 г., руският език е посочен за роден от 3747 хил. от руснаците в страната (98,8 %), освен това, жителите на Казахстан от всички националности в категорията над 15 години заявяват, че разбират устния руски език – 11 471 хил. души (94,4 %), свободно го четат – 10 725 хил. души (88,2 %) и свободно пишат – 10 309 хил. души (84,8 %). В Узбекистан числеността на владеещите руски език се оценя в пределите от 3,6 млн. (2005 г.) до 11,8 млн. (2009 – 2012 г.) при наличието на около 1,1 млн. руснаци в Узбекистан.

По данни от беларуското преброяване през 2009 г., руският език е посочен за роден от 3948 хил. жители на Беларус (от тях 2944 хил. етнически беларуси и 756 хил. руснаци). За език, на който говорят в къщи, руският е посочен от 6673 хил. души (от тях 5552 хил. беларуси и 758 хил. руснаци); за друг език, който свободно владеят, руският е посочен от 1305 хил. души. В Киргизия, по данни от преброяването на населението на страната през 2009 г., руският език като роден владеят 482 хил. души, а в качеството на втори език е използван от 2109 хил. души, общо – 2592 хил. души или 48 % от населението на страната. При преброяването на населението на Молдова през 2004 г., руският език е посочен за роден от 97,2 % от 201 хил. етнически руснаци, 31,8 % от 282 хил. украинци, 5,8 % от 147 хил. гагаузи и 2,5 % от 2565 хил. молдовани. Като ежедневен език руският е използван от 16,0 % от 3383 хил. души от населението на страната.

В Латвия, според преброяването на населението на страната от 2011 г., като език за ежедневно общуване, руският е посочен от 699 хил. души, в това число 460 хил. руснаци, 90 хил. латвийци и 54 хил. беларуси.

Според резултати от преброяването на населението, броят на рускоговорещите в страните на бившия Съветски съюз извън Русия в периода 2009 – 2012 г. е:

Страна	общо (хил. души)	роден език (хил. души)
Украйна	36 800	12 000
Казахстан	13 500	2500
Узбекистан	11 800	900
Беларус	9300	3992
Азербайджан	4900	140
Киргизстан	2700	400
Таджикистан	2500	50
Грузия	2400	67,5
Армения	2100	10
Латвия	1800	680
Молдова	1700	250
Литва	1300	180
Естония	950	400
Туркменистан	900	150
Приднестровие	500	300
Абхазия	450	25
Южна Осетия	50	25

Голям брой владеещи руски език живее в страни зад границите на Русия – в европейските държави, в САЩ, Канада, Израел и много други страни. Най-голям брой владеещи руски език като роден има в САЩ (730 хил. души, 2000 г.) и в Германия (над 350 хил. души, 2011 г.).

Броят на хората, които говорят руски като роден в целия свят, е оценяван на 166.2 млн. души (2015); а броят на тези, които говорят руски като втори език, се оценява на 110 милиона души (2009). Според различните оценки, общият брой на рускоговорещите по света е около 260 милиона души (2014 г.). Освен в Русия и другите бивши съветски републики, руският език към 2010 г. е владян в Източна Европа и на Балканите от 12,9 млн. души, в Западна Европа – 7,3 млн., в Азия – 2,7 млн., в Близкия Изток и в Северна Африка – 1,3 млн., в Африка на юг от Сахара – 0,1 млн., в Латинска Америка – 0,2 млн., в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия – от 4,1 млн. души.

Страни извън Русия с най-голямо население на рускоезично население (като роден, втори или чужд език), по данни от 2010 г.:

Табела на руски език в Ню Йорк

Страна	Население (общо) (хил. души)	Част от населението на страната, в %
Полша	5500	14,3
Германия	5400	6,7
САЩ	3500	1,1
България	2000	27,2
Чехия	2000	19,2
Сербия	1400	19,7
Словакия	1300	24,0
Монголия	1200	45,3
Израел	1000	13,2
Китай	700	0,05

По степени на разспространение (общ брой на владеещи езика хора), руският език към 2013 г. заема 6-о място в света след английския (1500 млн. души), китайския (1400 млн.), хинди/ урду (над 600 млн.), испански (500 млн.) и арабския език (350 млн.). Сред езиците, които са родни за техните носители, руският през 2009 г. заема 8-о место в света след китайския, испанския, английския, арабския, хинди, бенгалски и португалски език.

Диалекти

В съвременното диалектно разделение на руския език, руските диалекти са разделени на две географски части: първата включва централните части на европейската част на Русия – територията на разселването на руснаците, въз основа на която първоначално, най-вече до 15 век, се формират руските диалекти и руския национален език; втората обхваща средното и долното течение на Волга, Кавказ, Урал, Сибир, Далечния изток и други територии, които са усвоени от руснаците след формирането на руската нация, руския език и неговите диалекти, което обхваща периода от 16 до 20 век.

На територията на ранното формиране на езика се образуват две големи групи руски диалекти – северно наречие и южно наречие, характеризиращи се редица противопоставяния едно на друго на диалектните явления.

За говорите от късното формиране е характерна липсата на ясно диалектно разнообразие; пъстротата на малките ареали; присъствието на смесени говори на преселенци от различни региони; предимно повтарящи се функции, известни в границите на териториите от ранното формиране.

Съгласно диалектното разделение на руския език, предложено през 1965 г. от Капитолина Захарова и Варвара Орлова, в състава на диалектите и централните руски говори влизат следните групи говори и говори, които не образуват самостоятелни групи:

Диалекти на руския език на територията на първичното им формиране (Карта от 1965 г.)

• Северно наречие:
  • Ладого-Тихвинска група говори;
  • междузонални говори на северното наречие (Онежка група говори, лачки говори, белозерско-бежецки говори);
  • Вологодска група говори, Костромска група говори;
  • Архангелска (Поморска) група говори.
• Южно наречие:
  • Западна група говори, Горноднепровска група говори, Горнодеснинска група говори;
  • междузонални говори А на южното наречие;
  • Курско-Орловска група говори;
  • междузонални говори Б на южното наречие (Тулска група говори, елецки говори, осколски говори);
  • Източна (Рязанска) група говори;
  • Донска група говори.
• Централноруски говори:
  • западни централноруски говори:
    • западни централноруски окащи говори:
      • новгородски говори;
      • Гдовска група говори;
    • западни централноруски акащи говори:
      • Псковска група говори;
      • селигеро-торжковски говори;
  • източни централноруски говори:
    • източни централноруски окащи говори:
      • Владимирско-Поволжка група говори (с Тверска и Нижегородска подгрупи);
    • източни централноруски акащи говори:
      • Отдел А на източните централноруски акащи говори;
      • Отдел А на източните централноруски акащи говори;
      • Отдел А на източните централноруски акащи говори;
      • говори на чухломския езиков остров.

Писменост

33-те букви на руската кирилица с
приблизителното им
фонетично съответствие

А /a/	Б /b/	В /v/	Г /ɡ/	Д /d/	Е /je/	Ё /jo/	Ж /ʐ/	З /z/	И /i/	Й /j/
К /k/	Л /l/	М /m/	Н /n/	О /o/	П /p/	Р /r/	С /s/	Т /t/	У /u/	Ф /f/
Х /x/	Ц /ts/	Ч /tɕ/	Ш /ʂ/	Щ /ɕɕ/	Ъ /-/	Ы [ɨ]	Ь /-/	Э /e/	Ю /ju/	Я /ja/

Руската азбука е кирилицата. Тя почти съвпада с българската, но руската има три букви повече – Ё ё, Ы ы и Э э. Руската азбука произхожда от древната кирилица, претърпяла т. нар. гражданска реформа на цар Петър I през 1708 г. Последната промяна на азбуката е от 1918 г.

Граматика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Руският език притежава три наклонения – повелително (пиши, пишите), изявително (пишу, пишет) и условно (писал бы). За разлика от българския, в руския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от миналото време. В руския има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще:

Сегашно	Минало	Бъдеще
я играю	я играл	я буду играть
ты играешь	ты играл	ты будешь играть
он играет	он играл	он будет играть
мы играем	мы играли	мы будем играть
вы играете	вы играли	вы будете играть
они играют	они играли	они будут играть

На четирите минали времена в българския език съответства едно-единствено минало време в руския. Основното миналото време на глаголите в руския език съответства на българското минало деятелно причастие. В зависимост от контекста на изречението глагола може да се преведе в различните времена на български език.

Глаголите от несвършен вид (като играть) в руския език образуват сложно бъдеще време с помощта на спомагателния глагол быть. Глаголите от свършен вид нямат специална форма за бъдеще време: тяхното сегашно време се използва със значение на бъдеще:

• Несвършен вид (настоящее време): Я читаю – аз чета;
• Сложно бъдеще време: Я буду читать – Аз ще чета;
• Свършен вид: Я прочту – Аз ще прочета („аз прочета“ няма смисъл).

Често различните представки пред инфинитива на глагола подсказват, че той е от свършен вид с редки изключения.

Глаголите имат две категории спрежения според това, дали основата на глагола завършва на е или и. Глагол от един вид има само едно спрежение.

Възвратни глаголи

Глаголите имат също и възвратни форми формиращи се с окончанията: - СЬ и - СЯ.

В инфинитива на глагола е винаги - ТЬСЯ; (нравиться)

- СЬ: Пише се след гласни.

- СЯ: Пише се след съгласни и Ь.

Залог в руския няма, но съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът на руския е много близък до този на останалите славянски езици, в т.ч. българския.

Падежите в руския език

Имената в руския език (съществителните, прилагателните, числителните и местоименията) се скланят в шест падежа според рода и числото си. Именителният падеж е основната форма на думите. В таблицата са дадени окончанията за останалите пет падежа – родителен, дателен, винителен, творителен и предложен.

	м.р.	ср.р.	ж.р.	мн.ч.
Родителен	-а/-я	-а/-я	-ы/-и	-ов/-ев/-ей
Дателен	-у/-ю	-у/-ю	-е/-и	-ам/-ям
Винителен	=Им.п/=Р.п.1	=Им.п/=Р.п.	-у/-ю	=Им.п./=Р.п.
Творителен	-ом/-ем	-ом/-ем	-ой/-ей	-ами/-ями
Предложен	-е2	-е	-е	-ах/-ях

• ¹ Одушевените предмети поемат окончанията за родителен, а неодушевените – за именителен падеж.
• ²При едносрични думи и при думите берег и угол окончанието е -у, когато предлогът не е о (в лесу, на берегу, в шкафу, на полу, в углу, на лугу, в саду и др.).
• Някои съществителни имат форма само за множествено число. (брюки, очки).

Прилагателните имена се склоняват по различна падежна схема. В множествено число прилагателните нямат мъжки, женски и среден род.

Сравнителна и превъзходна степен

Сравнителната степен в руския има две форми – проста и сложна. Простата се образува с окончание -ее, а сложната – с частицата более:

• умен – умный; по-умен – умнее, более умный.

Голям брой прилагателни и наречия, често срещани в речта, образуват простата сравнителна степен по неправилен начин:

• короткий – короче;
• дальний – дальше;
• старый – старше;
• молодой – моложе;
• сладкий – слаще;
• глубокий – глубже;

и др.

Превъзходната степен също притежава проста и сложна форма. Простата се образува с наставката -ейш или -айш, а сложната – с частицата самый:

• умен – умный; най-умен – умнейший, самый умный;
• къс – краткий; най-къс – кратчайший, самый краткий.

Сложната форма за превъзходна степен се използва значително по-често; тя е стилово неутрална. Простата форма звучи архаично и се използва само в т. нар. висок стил.

Числителни имена

В руския език има три основни вида числителни:

• Бройни (количествени) числителни - нуль, один, два, три....
• Редни числителни - нулевой, первый, второй, третий...
• Събирателни числителни - оба, двое, трое, четверо...

Други по специални са:

• Счетни числителни - единичны, двоичный, троичный...
• Мултиплициращи числителни - одиночной, двойной, тройной...

Фонетика

1. Азбука на руския език

Азбуката на руския език съдържа 33 букви. В руския език има Ё ё, Ы ы, Э э.

1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език:

• Е е [йе]
• Ё ё [йо] или [ьо]
• Щ щ [шч]
• Ы ы [ъ] или [и]
• Э э [е]

В руския език буквата Щ щ се произнася като звучното съответствие на звука [шч].

1.3. Буквата Э э и се произнася [е].

• электричество [електричество]
• энергия [енергия]

Литература

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Вижте също

• Руска литература
• Руско влияние върху българския език
• Международна олимпиада по руски език

Външни препратки

 Уикипедия на Руски език

Основни:

• ((en)) Руският език на Ethnologue

Речници:

• ((ru)) Язык падонков (wiki)
• ((ru)) Онлайн руски речници и материали за руски език
• Онлайн Руски Речник
• ((ru)) Онлайн руски речници
• ((ru)) Българско-руски онлайн речник

Изучаване:

• Многоезичен сайт за изучаване на руски език