Мравки
| Мравки | ||||||||||||
 Formica rufa | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
Latreille, 1809 | ||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||
| Мравки в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Мравките (сем. Formicidae) са семейство насекоми с пълно превръщане от разред Ципокрили (Hymenoptera). В световен мащаб са известни около 14000 вида, а в България – 108 вида. [1] Както други ципокрили като пчелите и осите, мравките също са обществени насекоми със силно изразен полиморфизъм. Последното означава, че съществуват (морфологично) различни форми индивиди, в рамките на същия вид, изпълняващи различни функции. Живеят в гнезда и колонии – мравуняци – от 10 индивида до няколко стотици милиона индивида. Социалният им живот е особено сложен и свързан с различни форми на комуникация – най-често химическа – чрез феромони. Сложното поведение се основава на система от инстинкти. Установени са симбиотични отношения между мравки и разнообразни други организми – едноклетъчни, гъби, низши и висши растения, ракообразни, паякообразни, насекоми (включително други мравки) и др.
Морфология
Мравките се отличават в своята морфология от останалите насекоми по наличието на начупени антени и метаплеврални жлези и по силно редуцирания втори коремен сегмент (петиола). Трите обособени части на тялото са глава, мезосома и метасома. Петиолата, която при някои видове може да включва и третия коремен сегмент, образува тънка връзка между мезосомата (гръдната част и първият коремен сегмент) и метасомата (коремната част зад петиолата).[2]
Както и останалите насекоми, мравките имат екзоскелет, външно покритие, което защитава вътрешността на тялото и към което се прикрепват мускулите. Насекомите нямат бели дробове – кислородът и други газове, като въглеродният диоксид, преминават през екзоскелета през малки отвори. Те нямат и затворена кръвоносна система, а само дорсална аорта (дълга тънка перфорирана тръба в горната част на тялото), която действа като сърце и изпомпва хемолимфа към главата, задвижвайки по този начин флуидите в тялото. Нервната система се състои от коремна нервна връзка, преминаваща по дължината на цялото тяло, и няколко ганглия и разклонения, достигащи до крайниците и антените.[3]
По главата на мравките са разположени множество сетивни органи. Както повечето насекоми, мравките имат фасетъчни очи, изградени от множество свързани малки лещи. Очите им са пригодени за регистриране на движение, но нямат висока разделителна способност. Мравките имат и по три малки прости очи в горната част на главата, които усещат интензивността и поляризацията на светлината.[4] В сравнение с гръбначните повечето мравки имат слабо до средно зрение, а някои подземни видове са напълно слепи, но отделни видове, като някои представители на род Myrmecia, виждат изключително добре.
Двете антени, прикрепени към главата, усещат някои химически вещества, движението на въздуха и механичните вибрации. Освен това те могат да се използват за предаване и приемане на сигнали чрез докосване. В предната част на главата са разположени две силни челюсти, които мравките използват за пренасяне на храна, манипулиране на предмети, при строителството на мравуняци и за защита.[3] При някои видове в малък джоб във вътрешността на устата може да се съхранява храна, която мравките дават на други мравки или на ларвите си.[5]
И шестте крака на мравките са прикрепени към мезосомата. Подобни на куки образувания в краищата на краката помагат на мравките да се изкачват или провесват върху различни повърхности. Обикновено цариците и мъжките мравки имат крила, като тези на кралиците падат след брачния полет, но на мястото им остават малки израстъци, по които те могат да бъдат отличени от другите мравки. При някои видове цариците и мъжките нямат крила.[5]
В метазомата на мравките са разположени основни вътрешни органи, включително тези на размножителната, дихателната и отделителната система. При мравките работнички от много видове яйцеполагалото е модифицирано в жило, което служи за залавяне на плячка и за защита на мравуняците.[5]
Касти
Всички мравки имат три касти, като при някои от тях работничките също са полиморфни и понякога се разглеждат като отделни касти.
Работнички
Работничките са безкрили женски, с недоразвити полови органи. Имат следните функции:
- грижа за яйцата и ларвите — преместват в помещения с различна температура в зависимост от възрастта им и ги хранят
- строеж и поддръжка на мравуняка
- събиране на листа и други хранителни продукти в мравуняка
Някои видове с по-сложни общества имат няколко (до 5, при мравките листорезачки) подкасти на работничките различаващи се по размер и други характеристики. Най-интересната подкаста е тази на „войниците“ която обикновено се разглежда като отделна каста заради специфичната си морфология и функция (виж по-долу).
Войници
Срещат се при някои видове мравки, представляват едра форма работнички която се характеризира с по-голяма глава и силни видоизменени челюсти, приспособени за отбрана. Освен с челюсти, могат да нападат и с отрова.
Мъжки
Функцията им е изцяло размножителна, появяват се през брачния сезон и умират скоро след това. Обикновено крилати.
Женски
Женските, наричани още царици, са големи полово развити мравки снасящи яйца (до 30 000 яйца на ден). Има една или няколко в един мравуняк и живее няколко години, докато работничките рядко живеят дори една година.
Общество
Мравките живеят на много добре организирани групи, наречени колонии и имат сложни отношения помежду си. Работниците вършат цялата работа в семейството — търсят и донасят храна, грижат се за майките, нейните яйца и ларвите, играят ролята на строители… Движейки се, те оставят след себе си мирисни знаци и така съобщават на другите мравки за местоположението на храната. Както отделната клетка вече не е жизнено способна, така и отделната мравка не може да оцелее без семейството си. Затова систембиолозите обозначават цялото семейство насекоми като един-единствен индивид, чиито части не са свързани, а се движат свободно. От десетилетия за биолозите е загадка как е възможно тези насекоми да са способни да строят толкова огромни постройки като мравуняците. Вероятно имат много хитроумна система за комуникации, за да прави всеки правилното нещо и постройката да се срасне като цяло.
Комуникация
Мравките разговарят с помощта на феромони (миризми). Обонятелните органи са разположени на върха на антенките им. Чрез отделяне на специфичен феромон мравките подбуждат съответстваща, генетично закодирана, реакция у останалите. Това могат да са феромони белязващи пътя до находище на храна, сигнализиращи за опасност и др.
Хранене
Мравките имат разнообразни източници на хранителни вещества. Различните видове се хранят с растения, насекоми, медената роса отделяна от листните въшки, гъби които отглеждат в мравуняка.
Бележки
- ↑ Институт по зоология, БАН 1992.
- ↑ Borror 1989, с. 737.
- ↑ а б Borror 1989, с. 24 – 71.
- ↑ Fent 1985, с. 192 – 194.
- ↑ а б в Eisner 1962, с. 107 – 116.
Източници
- Институт по зоология, БАН, Колектив. Фауна на България, том 22. 1992. ISBN 954-430-038-4.
- Borror, DJ и др. Introduction to the Study of Insects, 6th Edition. Saunders College Publishing, 1989. ISBN 0030253977.
- Eisner, T и др. The infrabuccal pocket of a formicine ant: a social filtration device // Psyche 69. 1962. DOI:10.1155/1962/25068. с. 107–116.
- Fent, K и др. Ocelli: A celestial compass in the desert ant Cataglyphis // Science 228 (4696). 1985. DOI:10.1126/science.228.4696.192. с. 192–194.
Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA