Селиолу
Тази статия е за града в Турция. За селото в Украйна вижте Селиоглу (Украйна).
| Селиолу Süloğlu | |
  Селиолу  Селиолу | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Площ | 352,2 km² |
| Надм. височина | 156 m |
| Население | 12 000 души |
| Официален сайт | suloglu.bel.tr |
Селиолу [1] (на турски: Süloğlu, Сюлоолу) е град в европейската част на Турция, северната част на Вилает Одрин. Градът е околийски център и единствена община в едноименната околия.
География
Градчето се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.
История
В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на Османската империя. През 1829-1830 година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в Бесарабия, където основават село Селиоглу (Селиогло)[2].
Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители българи.[3] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Селиолу и революционен комитет на ВМОРО. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.[4][5] По-късно учител в Селиолу е Никола Долапчиев.[6]
До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[7] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] По време на войната, в хода на Лозенградската операция Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.
Българското население на Селиолу се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
- Родени в Селиолу
Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[10]- Стойо Панайотов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[10]
- Починали в Селиолу
- Александър Искров Методиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[11]
- Александър Христов Спиридонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[12]
- Васил Гужголов Цанев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[13]
- Видул Типтеров Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[14]
- Георги Стоев Стоев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[15]
- Дешо Танов Цръндов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[16]
- Иван Добрев Христов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[17]
- Константин Кон. Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 09 октомври 1912 година[18]
Бележки
- ↑ "Енциклопедия България", т.7, 1988 г.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.
- ↑ Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 41.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.
- ↑ История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299. Данните могат да се отнасят и за село Татарлар.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.
- ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 20
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 12
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 57
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 109
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 24
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 41
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
