Катерина Венедикова
| Катерина Венедикова | |
| българска историчка и епиграф | |
| Родена | Катерина Иванова Венедикова
20 ноември 1942 г.
|
|---|---|
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | епиграфика, история |
| Работила в | Софийски университет Институт за исторически изследвания |
| Семейство | |
| Баща | Иван Венедиков |
| Майка | Вера Венедикова |
Катерина Иванова Венедикова е българска историчка и епиграф.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 20 ноември 1942 година в Скопие в семейството на Иван Венедиков и Вера Венедикова. През 1966 година става магистър по турска филология в Софийския университет. Между 1966 – 1972 година е хоноруван асистент там, а между 1971 – 2001 година е проучвател в Института по история на БАН.[1] От 2001 година е старши научен сътрудник и доцент в Института по история на БАН, приета с хабилитационния труд „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“.[1]
Преподавателската дейност на Катерина Венедикова протича в Софийския, Шуменския и Пловдивския университет. От 1983 година преподава дисциплините „Османотурска текстология“, „Османотурска епиграфика“ и „Балкански писмени паметници на турски език“ в специалността „Тюркология“ към Центъра за източни езици и култури на Софийския университет. От учебната 1999/2000 година започва да преподава и в Шуменския университет: „История на турския език“, „Историческа граматика“, „Османски език“, „История на Турция“, „Съвременен турски език“ и др. в специалността „Турска филология“. В Пловдивския университет преподава периода 2011 – 2013 година в специалността „Български език и турски език“.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора/София, 1998 г., 490 с. + ХVІ с. ил.
- Българи, арменци и караманци в Средновековна Мала Азия. София, ИК „Огледало“, 2003, 124 с.
- Демир Баба Теке. Българският Ерусалим. (в съавт. с Д. Гергова), София, Агато Publishers, 2007, 114 стр.
- Надписи на алианското население в района на град Кърджали. София, ИК „Огледало“, 2010.
- Епиграфски паметници от османско време. София, ИК „Огледало“, 2017. 334 стр.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Раде Бояджията (1750 – 1800) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойко Бояджиев (1770 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Венедиков (1815 – 1871) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Венедиков (1834 – 1916) | Тимотей Венедиков (1836 – 1919) | Георги Венедиков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Венедиков (1871 – 1943) | Константин Венедиков (1866 – 1933) | Йордан Венедиков (1871 – 1957) | Екатерина Генадиева | Димитър Венедиков (1866 – 1939) | Никола Венедиков (1859 – 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Венедиков (1905 – 1973) | Петко Венедиков (1905 – 1995) | Вера Венедикова (1916 – 1994) | Иван Венедиков (1916 – 1997) | Георги Венедиков (1892 – 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йордан Венедиков (1933 – 2012) | Ангел Венедиков (1936 – 2007) | Катерина Венедикова (р. 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б КАТЕРИНА ИВАНОВА ВЕНЕДИКОВА Архив на оригинала от 2018-09-01 в Wayback Machine., www.ihist.bas.bg
- ↑ Салим, Мийрям. С признателност към Катерина Венедикова – лъч на османистичната наука в България // Туркологични изследвания 2018 Катерина Венедикова – лъч на османистичната наука в България. Сборник студии в чест на Екатерина Венедикова. Шумен, Шуменски унивeрситет „Епископ Константин Преславски“. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2018. с. 5.
