Направо към съдържанието

Йордан Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Венедиков
български военен и революционер

Роден
Починал
7 ноември 1957 г. (86 г.)

Учил вНационален военен университет
Военна служба
Званиегенерал-майор
Години1892 – 1919 г.
Служил наБългария (1878 – 1919)
Род войскиБългарска войска
Командвания4-ти конен полк
ВойниБалканска,
Междусъюзническа,
Първа световна
ОтличияВижте по-долу
Въоръжена борба
КаузаАвтономия за Македония и Одринско
ПодкрепялВърховен македоно-одрински комитет
Противник наОсманската империя
Участник вЧетническата акция (1895),
Горноджумайско въстание (1902),
Илинденско-Преображенско въстание (1903)
Активна дейност1895 – 1905 г.
Семейство
ДецаПетко Венедиков
Подпис
Йордан Венедиков в Общомедия

Йордан Тимотеев Венедиков е български офицер (генерал-майор), историк и публицист.[1] Ползва псевдоними като Презвитер Козма, Тит Ливий, а заедно с Петър Дървингов ползват псевдонима П. Ю. Вендаров.[2]

Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик Петър Начев (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик Хараламби Луков (4), поручик Васил Мутафов (5), поручик Стойчо Гаруфалов (6)

Йордан Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил) 1871 г. в село Баня в големия български род Венедикови.[1] Брат е на военния деец Димитър Венедиков и баща на археолога Иван Венедиков и на видния юрист Петко Венедиков. След 1878 година, когато съгласно Берлинския договор Баня остава в границите на Османската империя, семейството му се преселва в столицата на новосъздаденото княжество България София, където баща му притежава работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас Венедиков учи в Първа софийска мъжка гимназия.

На 25 август 1889 г. Венедиков постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва през 1892 г.[1] с отличие – на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк в София.

През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Македонския комитет.[3] След арменското въстание през 1895 г., по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя Четническата акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.[4][1]

През 1908 година завършва военната академия в Торино, Италия[5] и същата година служи като адютант в Кавалерийската инспекция, а от 1911 г. е командир на ескадрон в 1–ви конен полк. Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон. Служи и в 3-ти конен полк. През 1914 г. е назначен за временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в Щаба на армията.

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 4-ти конен полк. В началото на 1917 година полковник Венедиков е назначен за началник на щаба на 4-та Преславска дивизия. На 16 март 1917 г. е назначен за командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана, а през 1918 г. е офицер за поръчки при Щаба на действащата армия. В запас излиза през 1919 година и се отдава на журналистическа и военно-научна работа. През 1936 година за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.[6]

Българска военна история

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо на Венедиков до Никола Зографов, 15 март 1892 г.
Текст
Зографовъ,
Испращамъ двадесет лева навѣрно те ще бѫдатъ последнитѣ, компанията ни тука се разтуря. Бузука се увонява, мене ме мѣстатъ въ Добричъ (утрѣ заминавамъ). Не остава никой който да върти машината та да пълни другитѣ съ патриотизъмъ. Пакъ и ние съ Бузука паднахме духомъ, нѣма нищо което би могло да ни насърдчи и подбодри та нѣмаме куражъ да говоримъ и на хората. Получи ли вноса отъ миналия месецъ и 175-тѣхъ франка, които сѫщо ви испратихме?
Адреса ми: поручикъ Венедиковъ
Добричъ
Шуменъ 15ий Май 1892. г.
Венедиковъ

Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. От 1914 до 1916 година е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство. През 1901 година е издадена негова статия за войните на българите по времето на цар Калоян, а през 1903 година – брошурата му „Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)“. През 1910 година публикува труда си, посветен на Сръбско-българската война (1885). Следващите му проучвания му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. С неговото име са свързани капиталните издания на Военноисторическата комисия за Сръбско-българската война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска дивизия и полковете, влизащи в нея.

Генерал-майор Йордан Венедиков умира в дома си на 7 ноември 1957 г. в София.[7]

Йордан Венедиков е женен и има 4 деца.

На генерал Йордан Венедиков е наречена улица в кварталите „Къро“ и „Полигона“ в София (Карта).

„История на въстанието в Батак 1876 г.“, 1929
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Раде Бояджията
(1750 – 1800)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Бояджиев
(1770 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Венедиков
(1815 – 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Венедиков
(1834 – 1916)
 
 
 
 
 
Тимотей Венедиков
(1836 – 1919)
 
 
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Венедиков
(1871 – 1943)
 
Константин Венедиков
(1866 – 1933)
 
Йордан Венедиков
(1871 – 1957)
 
Екатерина Генадиева
 
Димитър Венедиков
(1866 – 1939)
 
Никола Венедиков
(1859 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Венедиков
(1905 – 1973)
 
Петко Венедиков
(1905 – 1995)
 
Вера Венедикова
(1916 – 1994)
 
Иван Венедиков
(1916 – 1997)
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
(1892 – 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Венедиков
(1933 – 2012)
 
Ангел Венедиков
(1936 – 2007)
 
Катерина Венедикова
(р. 1942)
 
 
  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 143.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 75, 80, 96.
  3. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  4. Зафиров, Д., Златарева, А. Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство, стр. 6.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 75-76.