Направо към съдържанието

Петър Волгин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Волгин
български журналист
Волгин през 2024 г.
Волгин през 2024 г.
Роден
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровероман
Семейство
СъпругаДаниела Големинова
ДецаТеа, Александър
Петър Волгин в Общомедия

Петър Петров Волгин е български журналист, писател и политик. От юни 2024 г. е български евродепутат от политическа партия Възраждане.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Рожденото му име е Петър Петров Георгиев. Променя фамилията си на Волгин, по името на рода на баща му, който е с руско потекло.[1] Роден е в София на 28 септември 1969 г. Баща му Петър Николов Георгиев Волгин е поет, преводач от руски и редактор в БНР. Има издадени стихосбирки.[2] Бил е и драматург в няколко столични театъра. Майка му Галина Лилова Банчева е строителен инженер.

Петър Волгин от дете участва в Детската театрална студия на Двореца на пионерите, а едва 10 годишен печели конкурс за изпълнител на детски роли в радиопиесите на БНР.[3] Основното си образование завършва в 32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“ в София. След това е приет в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, където се дипломира през 1988 г. В периода 1988-1990 г. отбива задължителната си военна служба. През 1990 г. започва да следва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която завършва пет години по-късно с дипломна работа, посветена на руския литературен авангард през 20-те години на 20 век.

Журналистическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Работа в електронни медии

[редактиране | редактиране на кода]

През 1992-1993 г. Петър Волгин работи като репортер в Канал 1 на БНТ. Година по-късно започва работа в програма „Хоризонт“ на БНР. Най-напред е репортер, а после водещ на предаването „12 плюс 3“ и на новинарските емисии на „Хоризонт“. През 1998 г. създава първото си авторско радиопредаване „Без контрол“, което започва да се излъчва на 1 април 1998 г. в ефира на Българско национално радио (БНР).[4]. То съчетава интелектуалната провокация и скандални за времето си теми. Там се обсъжда както творчеството на Фридрих Ницше, Владимир Набоков, Херберт Маркузе, Пиер Паоло Пазолини, така и нетрадиционните сексуални практики, наркотиците, проституцията.[5] „Без контрол“ бързо набира популярност, спечелва си много почитатели, но и критици. Тогавашният медиен регулатор, Националният съвет за радио и телевизия, настоява БНР да спре предаването, но ръководството на радиото отказва. Волгин твърди, че „Без контрол“ е „интелектуална провокация към хората, които обичат да си задават въпроси“, че е карнавално в смисъла, вложен в това понятие от Михаил Бахтин.[6]

В началото на 2001 г. Петър Волгин заедно с още много свои колеги започват протестни действия срещу намесата на правителството на СДС при избора на нов Генерален директор на БНР. На 19 март 2001 г. той и Лили Маринкова са уволнени от радиото. Следват още уволнения на протестиращи журналисти.[7] Няколко месеца по-късно новото ръководство на БНР ги възстановява на работа, а Петър Волгин започва новото си авторско предаване „Дим над водата“.[8] Освен като водещ на „Дим над водата“ и „12 плюс 3“ той е и продуцент на следобедните предавания по програма „Хоризонт“ на БНР.

През 2005 г. Волгин започва работа в телевизия TV7. Първоначално има рубрика в Сутрешния блок на телевизията, където прави авторски коментари по актуални политически теми, включва директно зрители в ефир, а двамата с редактора Божан Петров правят ироничен преглед на печата. По-късно започва да води ежедневното политическо предаване „Вярно с оригинала“, което се излъчва в продължение на четири години.[9][10] Запазената марка на тандема Волгин-Петров продължава и тук - авторски коментар на водещия, сатирично представяне на новините, включване на зрители, разговори с гости по актуалните политически събития.[11]

През 2009 г. Петър Волгин стартира новото си авторско радиопредаване "Деконструкция“[12], което се излъчва всяка събота между 12:00 и 14:00 часа в ефира на БНР. “То идва навреме и има потенциала да повтори успеха на предишните концепции. Достатъчно е само да деконструира и собствения си опит на един от най-успешните съвременни радиожурналисти“.[13] 2013 г. е ключова за развитието на предаването, а и за бъдещето на Петър Волгин. Той подкрепя януарските протести, които първоначално са насочени срещу високите цени на тока и парното, а после, според него, прерастват не само в генерален протест срещу първото правителство на ГЕРБ, но и срещу сбъркания Преход.[14] Волгин обаче е силен критик на протестите от лятото на същата година. Ето защо: „Действително в първите дни протестът носеше непартиен и граждански характер. Аз също участвах , защото смятах, че Делян Пеевски не бива да става шеф на ДАНС. Този граждански характер на протеста продължи до петия ден....След това се очертаха три основни групи хора - клиентелата на ГЕРБ, твърдите сини избиратели и НПО-активистите.“[15] Тъкмо тези хора впоследствие ще се окажат най-големите критици на „Деконструкция“ и ще призовават то да бъде свалено от ефир. В крайна сметка така и става. На 21 декември 2015 г. Управителният съвет на БНР обявява[16], че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) на 17 декември. Ето как Петър Волгин обяснява това решение: „Убеден съм, че зад спирането на предаването стои т.нар. психодесен сектор около президента Плевнелиев, политици от ДСБ, грантови анализатори, които са питомци на чужди фондации с маски на носители на гражданското общество. А всъщност са класически полицаи на мисълта, които се занимават основно с писане на доноси, с клевети и използват познатия инструментариум отпреди 1989г. за очерняне на всеки несъгласен.“[17] Още на следващия ден след като става ясно, че предаването е свалено, стотици хора се събират пред сградата на БНР, за да искат неговото възстановяване. Съюзът на българските журналисти излиза със специална декларация, в която определя спирането на „Деконструкция“ като „страх от истината и безсилие да я отстоиш пред силните на деня“[18] В специално обръщение на интелектуалци, журналисти и общественици се казва: „Ръката на властта, облечена в регулаторската ръкавица на СЕМ, посегна, за да удуши и последната искрица на свободното слово в медиите. Забраната на предаването „Деконструкция“ е още едно доказателство, че в ход е груба атака срещу онези българи, които не се примиряват с унизителното чуждопоклонство и лъжи на официозните медии, не приемат удобните и стерилни обяснения на евроатлантическита клишета“[19] Сред подписалите се личат имената на Анжел Вагенщайн, проф. Иван Маразов, проф. Иво Христов, Боян Чуков, Велислава Дърева, Иван Гранитски, Георги Йорданов.

След спирането на „Деконструкция“ Волгин става част от редакторския колектив на обедното предаване „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на това предаване излизат с позиция, осъждаща изявите на Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването[20].

От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по БНР – „Политически НЕкоректно“, в което му партнира водещата Силвия Великова.[21]

Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.[22] Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.[23] На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.[24]

На 20 март 2023 г. Съветът за електронни медии публикува доклад във връзка с извършения от медийния регулатор мониторинг на предаването „Политически некоректно“ за осемте издания, разпространени между 05.11.2022 г. и 29.01.2023 г. за спазването на принципите в чл. 6, чл. 8, чл. 10, чл. 11 и чл. 17 от Закона за радиото и телевизията.[25] Наблюдението е извършено по предложение на журналистката и член на СЕМ Пролет Велкова.[26] В наблюдавания период СЕМ обработва 11 писма, които съдържат сигнали относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за невярна информация за природния газ и газовите доставки.

През 2024 г. Волгин започва да записва и излъчва подкаст в YouTube, който се казва „Абсолютно свободно с Петър Волгин“.

На изборите за европейски парламент, които се провеждат на 9 юни 2024 г., Волгин взема участие като кандидат на партия Възраждане, като е на второ място в листата.[27] След преброяването на бюлетините става ясно, че Волгин е получил най-много преференции от всички кандидати за евродепутати – 71 224 гласа.[28]

Волгин е женен за Даниела Големинова, водеща в обедното предаване на програма „Хоризонт“ „12+3“. Двамата имат две деца - Теа и Александър.[29][30]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Видински алманах.
  2. ↑ Петър Волгин, бТВ Новините.
  3. ↑ Аз съм насилник и жертва едновременно, интервю на Ели Славова, сп. „Ева“, 24 декември 2006
  4. ↑ Нева Мичева, „Хартиени шумоления“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.
  5. ↑ Ангелова, Вяра. "Напук" // в-к "Култура". 15 май 1998 г.
  6. ↑ Баталов, Владимир. "Появи се българският Хауърд Стърн!" // в-к "24 часа". 5 май 1998 г.
  7. ↑ Кънчева, Диана. "Преврат в Радиото" // в-к "24 часа". 20 март 2001 г.
  8. ↑ Караджов, Максим. "Петър Волгин ще конкурира "Неделя 150" // в-к "Нощен Труд". 25-26 юни 2001 г.
  9. ↑ Спасова, Соня. "Волгин прави вечерно шоу" // в-к "Труд". 29 юли 2006 г.
  10. ↑ Митко Новков, „Вярно с оригинала, изневери в иронията“, в. „Култура“, бр. 16 (2455), 27 април 2007 г.
  11. ↑ https://tv.dir.bg/tv_show_info.php?id=179
  12. ↑ Предаването „Деконструкция“ на сайта на БНР.
  13. ↑ Савчев, Георги. "Дим над колонката" // в-к "Култура". 31 юли 2009 г.
  14. ↑ Волгин, Петър. "Бунтът е срещу сбъркания Преход" // в-к "Преса". 21 февруари 2013 г.
  15. ↑ "Петър Волгин: Когато милионери протестират, нещо не е наред" // в-к "Земя". 8 октомври 2013 г.
  16. ↑ БНР преустановява предаването, БНР, 21 декември 2015.
  17. ↑ Волгин, Петър. "Дори и да изпадат в бяс, хората слушат ярки предавания" // в-к "Труд". 24 декември 2015 г.
  18. ↑ Симов, Александър. „Всяка събота ще има протест във времето на „Деконструкция“ // в-к "Дума". 23 декември 2015 г.
  19. ↑ „Интелектуалци в защита на „Деконструкция“ // в-к "Дума". 12 януари 2016 г.
  20. ↑ Създатели на „12 плюс 3“ за Волгин: Срам ни е, Vesti.bg, 4 януари 2014.
  21. ↑ Политически НЕкоректно БНР
  22. ↑ Волгин, БНР и дезинформацията: защо това трябва да спре веднага // Дойче веле. Посетен на 12 април 2022 г.
  23. ↑ БНР следи предаванията на Волгин за нарушения // Дневник. 11 април 2022.
  24. ↑ Пендачанска подаде оставка от Обществения съвет на държавното радио заради Волгин // Дневник. 10 април 2022.
  25. ↑ Съвет за електронни медии. Доклад за наблюдение на предаването „Политическо некоректно“ // cem.bg. 2023-03-20. Посетен на 2023-04-05.
  26. ↑ Костова, Мария. СЕМ одобри доклади за извършено наблюдение на предавания по програма "Хоризонт" // Програма „Хоризонт“ на БНР. 2023-03-09. Посетен на 2023-04-05.
  27. ↑ Журналистът Петър Волгин втори в листата на "Възраждане" за евроизборите (видео), 16 април 2024.
  28. ↑ Петър Волгин - шампион по преференции от евроизборите, mediapool.bg, 11 юни 2024.
  29. ↑ „Петър Волгин за бебето си Теа: Сладка е!“, „24 часа“, 24 януари 2015.
  30. ↑ Иван Берберов, Александър Волгин се казва новороденото дете на известния журналист, Bulgaria On Air, 23 ноември 2017.
  31. ↑ Митко Новков, „Медията никога не стига“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 17 ноември 2000 г.
  32. ↑ Георги Цанков, „Стратегията на лъжепророците“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 1 (442), 9 януари 2001 г.
  33. ↑ Откъс от Радикална еврейска енциклопедия на сайта на издателство Изток-Запад.
  34. ↑ Откъс от Радикална еврейска енциклопедия, e-vestnik.bg, 29 януари 2013 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Статии
Интервюта
За него
     Портал „Русия“         Портал „Русия“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Волгин&oldid=12413139“.