История на изкуството

История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед. През времето художественото изкуство е било класифицирано по различни начини, от средновековното разграничение между Artes Liberales и Artes Mechanicae, до модерното разграничение между изящни и приложни изкуства, и се стигне до съвременните дефиниции за изобразително изкуство и т.н.

Последвалото разширение на списъка на главните изкуства през 20 век достига до девет: архитектура, танц, скулптура, музика, живопис, поезия (широко описана като форма на литература с естетическа цел или функция, която включва също различните жанрове на театър и повествование), филм, фотография и комикси. В концептуалното застъпване на термини между пластични изкуства и визуални изкуства бяха прибавени дизайн и графични изкуства. В допълнение към старите форми на артистично изразяване като мода и гастрономия, нови начини на изразяване се считат за изкуства като видео, компютърно изкуство, пърформанс, реклама, анимация, телевизия и видео-игри.

Историята на изкуството е мултидисциплинарна наука, търсеща обективен преглед на изкуство през времето, класифицираща култури, установяваща периодизации и наблюдаваща отличителните и влиятелни характеристики на изкуството. Изучаването на история на изкуството беше първоначално развито през Ренесанса, с ограничения си кръгозор само върху артистичната продукция на западната цивилизация. Обаче с напредването на времето тя налага по-обширен преглед на артистичната история, търсеща всестранен преглед на всички цивилизации и анализ на тяхната артистична продукция от гледна точка на техните собствени културни ценности (културен релативизъм) и не само западна история на изкуството.

Днес изкуството се наслаждава на обширна мрежа от изследвания, разпространение и опазване на цялото артистично наследство на човечеството през историята. През XX век се наблюдава засилено развитие на институции, фондации, музеи и галерии за изкуство, и в двата сектора, и държавния, и частния, посветено на анализ и каталогизиране на произведения на изкуството, както и изложби насочени към широката публика. Развитието на медиите беше ключово за подобряване на изучаването и разпространението на изкуството. Международни събития и изложби като Уитни Биеналето и биеналетата във Венеция и Сао Паоло или Документа на Касел подпомогнаха развитието на нови стилове и тенденции. Награди като Търнър на галерия Тейт, награда Уолф в изкуствата, награда Притцкер за архитектура, Пулицър за фотография и Оскари за кино също рекламират най-добрите творчески произведения на международно ниво. Институции като ЮНЕСКО, с учредяването на списъци на места на световно наследство, също спомагат за опазването на важни монументи на планетата.

Канонична история на изкуството

Един ефективен начин да изследваме и разгледаме как изкуствознанието е организирано е през основните изследователски учебници, които отразяват канона на великото изкуство. Най-често използваните учебници, публикувани на английски са История на изкуството от Ърнст Гомбрич, История на изкуството от Мерилин Скостад, История на изкуството от Антъни Джейсън, Минало и настояще на изкуството от Дейвид Уилкинс, Бърнард Шулц и Кейтрин Линдъф, Изкуството през вековете от Хелън Гарднър, Световна история на изкуството от Хю Хонър и Джон Флеминг, Изкуството през епохите от Лори Шнейдер Адамс. Едно от най-добрите места за намиране на информация за канонична история на изкуството е Хейлбрунската История на изкуството във времето, спонсорирана от музея Метрополитан в Ню Йорк.

Праистория

Праисторията се дели на 4 периода - Палеолит, Мезолит, Неолит и Енеолит, периоди от които се появяват първите предмети, които могат да бъдат считани за изкуство, правено от хора. Първите следи са открити в Южна Африка, Западното Средиземноморие, Централна и Източна Европа (Адриатическо море), Сибир (езерото Байкал), Индия и Австралия. Обикновено това са изработени каменни (флинт, обсидиан), дървени или костни сечива. Оцелялото изкуство от този период са предимно пещерни рисунки с натуралистичен смисъл свързан с ловуването и обичаите. За оцветяването им примерно в червено е използван железен оксид, за черно – манганов оксид и за охра – глина. Такива рисунки са намерени в пещерите Алтамира, Шовет и Ласко. От тогава са и първите релефни рисунки наречени петроглифи. Скулптурата от този период е представена от така наречените статуетки на Венера, женски фигури като Венера от Уилендорф. Появяват се и Мегалитите, монументи от камък делящи се на долмени и менхири, и кромлехи като комплексите Нюгранж и Стоунхендж.

Вилендорфската Венера
Пещерна рисунка от пещерата Ласко
Пещерна рисунка от пещерата Ласко
Петроглифи
Менхир
Долмен
Кромлех

Месопотамия

Месопотамското изкуство е било развито в областта между реките Тигър и Ефрат (днес Сирия и Ирак), където са съществували много държави като Шумер, Акад, Асирия, Вавилон, Персия и др.

Шумер

Шумерската култура се е развила в градовете-държави Ур, Урук, Лагаш и Нипур. Шумерите са използвали глинени тухли, затова от сградите им са останали само основите. Емблематични примери за шумерското културно наследство са каменните скулптури на жреци и божества. Най-известни от тях са статуите от храма „Тел Асмар”, на територията на днешен Ирак. Друг значим паметник е „Щандартът от Ур”. Характерни за тяхната архитектура са били храмовете наречени зикурати. В релефите им се е използвала моралната перспектива, която изобразява високопоставените хора в йерархията по-големи от останалите. Друга особеност е че главата и краката на човешките фигури са били изобразявани в профил, а телата им в анфас, макар характерно за Египет, тази особеност произлиза от шумерите.

Щандартът от Ур
Зикурат в Ур
Статуетка от Тел Асмар
Статуя от Тел Асмар, пример за морална композиция

Акад

Най-известният владетел на Акадската империя е Саргон заради това, че е завладял шумерите и обединява в една държава цяла Месопотамия. Известно произведение от този период е Стелата на Нарамсин.

Стелата на Нарамсин

Вавилон

Обединяващ фактор за Месопотамия след Акадската империя става Вавилонската. Нейн основател е Хамураби, като най-значимото му постижение са неговите сборници от закони. Известен паметник от този период е Законникът на Хамураби.

Законник на Хамураби

Асирия

Асирийската цивилизация се осланя на тази на шумерите и доразвива техните културни постижения. Характерни за архитектурата на Асирия са огромните дворци на царете. Те са строени от тухли и облицовани с плочи от камък. Стените са украсявани с релефи, наречени „ортостати”, възпяващи бойните и ловните подвизи на царя. Друго характерно произведение е „ламасу” - бик с човешка глава. Всеки от тях има пети крак, за да изглежда завършен отстрани. Функцията им е да охраняват портите на крепостите.

Ламасу

Нововавилонско изкуство

Вавилонците завладяват асирийската столица Ниневия и основават нововавилонското царство. Най-значим владетел от този период е Навуходоносор. Той е строителят на „Висящите градини” и „Вавилонската кула”. Вавилонците започнали да използват релефи от печени, глазирани тухли. Тази техника запазва трайно блясъка и интензивността на цветовете и има подчертан декоративен ефект. Известен паметник от тази епоха е „Вратата на Ищар”. Изобразени са множество бикове и грифони на син фон.

Стена от Улицата на процесиите
Вратата на Ищар

Персия

След упадъка на Месопотамия, Древен Египет и Мала Азия влизат в състава на Персийската империя. Персите нямат култова архитектура. В замяна на това, дворците им са огромни по мащаб. Характерен архитектурен детайл е персийският капител. През 224 г. сл. н.е. Ардашир I основава династията на Сасанидите. Сасанидите са прочути със строенето на дворци със строго редуване на арки, колони и хоризонтални пояси.

Персийски капител
Капител с бикове
Въстановка на персийски дворец, пример за редуването на колони.

Древноазиатско изкуство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Древен Египет

В Древен Египет възниква една от първите велики цивилизации, където се наблюдават комплексни творения на изкуството. Изкуството е дълбоко религиозно и символично, с високо централизирана структура на властта и йерархия, даващо голяма важност на религиозното разбиране за безсмъртие, особено на фараона-владетел, за който се строят дворци, гробници и т.н. Забележителни са погребалните монументи в три основни вида – мастаба – гроб в правоъгълна форма; пирамида, която може да бъде стъпаловидна (пирамидата на фараона Джосер в Сакар) или такава с гладки страни (пирамидите на платото Гиза); и гробницата с подземна камера (Долината на царете). Другата паметна постройка е храмът - комплекс предшестван от алея със статуи на сфинксове и обелиски, които водят до два пилона и трапезоидни стени, открит свод и светилище. Египтяните рисуват главата и крайниците в профил, a раменете и очите се изобразяват в анфас (фронтално).

Старо царство

Изкуството на Египет се дели на Старо, Средно и Ново царство. В Египет първоначално възникват две държави - Горен и Долен Египет. Горен Египет завладява Долен Египет и страната е обединена. Основана е първата египетска столица Мемфис. Тя става като столица през Старото царство, а през следващите две царства столицата е преместена в Тива. Сред най-ранните произведения в Египет са така наречените палитри. Те са използвани като ритуални предмети и представят животни и ритуални сцени. Особено прочута е Палитрата на Нармер - царят-обединител. От едната страна на палитрата той е представен с Бялата корона на Горен Египет в момента на победата, а от другата страна е представен с червената корона на Долен Египет вече като победител. Това ранно произведение е типично с вече утвърдения египетски стил и канон - представяне на човешката фигура чрез съчетания на профил и анфас при релефите и живописта, а при скулптурата - сковани, с ръцете до тялото и ляв крак изнесен напред - “стъпка към вечността”. Пирамидите са възникнали като доразвит вариант на разпространените през периода гробници - мастаби. Мастаба означава “пейка” и представлява гробница с подземна и надземна част и параклис, използвани на погребение и почитане на първите царе в Египет. Първата пирамида е на Джозер, а най-голямата е Хеопсовата пирамида.

Лов на Нил
Палитра на Нармер
Принц Рахотеп и царица Нофрет
Седнал писар
Пирамида на Джозер
Хеопсовата пирамида
Пирамидите в Гиза
Свинкс

Средно царство

В местността Денр ел Бахри е разположена една от последните пирамиди - на фараона Ментухотеп. Тя била неразривно свързана с храмов комнлекс, като за съжаление са запазени само основите му. Съхранена е много интересната оцветена статуя на фараона Ментухотеп в одеяние за “хебсед” - ритуално прераждане и обновяване силите на владетеля. Прочута фигура на Аменемхет - седнал, от варовик, глава на Сенусерт от тъмен камък, реалистично предаване на чертите на лицето, съзнателна търсена строгост и суровост. Започнало изграждането на големите храмови комплекси на източния бряг на река Нил край столицата Тива - Луксор и Карнак. Разпространена е още повече малката пластика, която се поставя в гробниците - стада, войници и др.

Ментухотеп
Погребален храм на Хатшепсут

Ново царство

Новото царство продължава развитието на столицата Тива и изграждането на храмовете на бог Амон - Карнак и Луксор. Те добиват грандиозния си вид, който имат до днес, Основно храмовете имат следната структура - “пилон” - фасада, пред която се издигат обелиски, открити дворове, хипостилна зала с огромни колони, свещено помещение, което съдържа статуята на божеството, спомагателни стопански помещения, множество изображения на фараони. В периода на изграждане, всеки фараон е поръчвал добавянето на нови пилони, поставянето на нови релефи и надписи, грандизни негови статуи - колоси. Особено значително строителство има по времето на фараоните Тутмос и Рамзес. По времето на Тутмос работи прочутият архитект Инени, Значителен е храмът на фараонката му Хатшепсут в Деир ел Бахри, изграден на няколко тераси с колонади и релефи. Погребенията през времето на Новото царство се извършват в Долината на царете и Долината на цариците, в гробници под земята, С многобройни помещения, покрити със стенописи и релефи. Продължава развитието на популярните и преди теми - особено сцените “Лов на Нил”, които са допълнени със сцени на развлечения и моменти от дворцовия живот - придворни дами, музикантки и танцьорки. Фигурите са представени в дижение, канонът е преодолян успешно. Развитието на скулптурата продължава, като изображенията се отличат с красота и мекота на формите - портрет на Тутмос. Изработват се и колосални статуи - колоси на Рамзес пред фасадата на храма Луксор, през храма в Абу Син Бел и др., “Колоси на Мемнон”. Стенописите, релефите и скулптурата от периода представят реалистично и живо портретуваните хора, наред с техните недостатъци - Ехнатон с издълженото му лице, изпъкнала брадичка и голям корем, дъщерите с деформирани глави и една особена болезнена красота. Младият фараон Тутанкамон възстановява култовете към многобройните египетски богове. Той става особено прочут с откриването на почти неограбената му гробници в Долината на царете, пълна с многобройни погребални дарове, тронове с релефи, малка пластика, лични вещи с изящна изработка, златна маска и саркофаг.

Вход за храм в Луксор
Колосите на Менмон
Обелиск и пилон
Пилон
Обелиск
Бюст на Нефертити
Златна маска на Тутанкамон
Пренасяне на мъртвец към отвъдното

Егейско изкуство

В Егейското изкуство има култ към виещата се линия в много нейни вариации: кръг, спирала, зиг-заг. Посредством сложни, изящни криви, егейските народи рисуват растителни и животински мотиви от сухоземната и морската фауна. Често срещан е мотивът на лилията.

Минойско изкуство

Минойското изкуство се развива на о. Крит. Характерни са морските мотиви - „Делфини и риби", изпълнени с вълнообразни спираловидни и кръгови мотиви. Бикът също играе голяма роля в митологичното мислене на критяните - фреската „Игра с бик”.

Игра с бик
Делфини и риби
Керамика с морски елементи

Микенско изкуство

Микенското изкуство се заражда по югоизточните брегове на котинентална Гърция. Най-значими градове са Микена, Тиринт и Пилос. „Лъвската порта" е вход на крепостната стена на Микена, увенчана с каменен релеф. Изобразени са лъвици - стражи от двете страни на колона. „Лъвската порта” има общо с художествените традиции на Близкия изток. Микенците извършват своите погребения в куполни и шахтови гробници. В тях са намерени златни и сребърни погребални маски. Такова произведение е „Маската на Агамемнон“, изработена от пистово злато.

Лъвска порта
Маска на Агамемнон

Цикладско изкуство

Цикладското изкуство се слави със скулптурата. Големите култови статуи на цикладите изобразяват женско божество, олицетворяващо Слънцето и цикъла на живота. Малките статуетки са изпозвани в домашни олтари и в оброчища, като дарове за божеството. Друг тип скулптури са тези на музиканти, свирещи на арфи и двойни флейти. Известен образец е фигурата „Арфист - Орфей" от остров Аморгос.

Древногръцко изкуство

Омиров период

Типични за периода са геометрични орнаменти върху гръцките вази, а Омиров - тъй като се предполага, че поемите на Омир са създадени именно в този период. Правят се огромни по размер вази, до 2 м. височина. Сред тях особено прочути са Дипилонските вази, открити в гробището при Динилонски врати на Атина. Те са украсени с пояси от богати орнаменти, сред които са разположени фигурални композиции, където човешката фигура е сведена до най-простите геометрични форми. В жилищата се строят тържествени зали - мегарони, от които впоследствие възникват гръцките храмове.

Дипилноска ваза в геометричен стил
Ослепяването на Полифем

Архаика

През Архаиката се изграждат най-ранните гръцки храмове, посветени на боговете от Олимпийския пантеон - Зевс, Хера, Аполон, Артемида и др. На Акропола в Атина е изграден огромен храм “Хекатонцедон” - “Сто крачки”, който впоследствие е разрушен През периода има значително развитие на скулптурата - правят се множество призведения на кръглата пластика - мъжки фигури - куроси и женски фигури - кори. Фигурите им са доста сковани, косите стилизирани, лицата застинали в постоянна усмивка, левият крак изнесен напред, подобно на египетското изкуство, а в ръцете се забелязва опит за раздвижване, както и в тялото - опит за пресъздаване на мускулатурата. Мъжките фигури са голи, женските фигури са облечени в дълги и надиплени дрехи. Били са оцветени. Сред тях има изображения на спортисти, победители в състезания, девойки, богини. Значително е развитието на керамиката. Още от началото на Архаиката се правят вази с различни форми в чернофигурен стил - с тъмни изображения върху светлия фон на вазите. Особено прочут майстор е Екзекий с чернофигурната си ваза “Ахил и Аякс играят на зарове”. Впоследствие се развива червенофигурната керамика - със светли и детайлно разработени изображения на тъмен фон. Особено прочута червенофигурна ваза е “Пияницата” - на вазолисеца Бригос.

Ваза „Франсоа“
Йонийски ордер
Йонийски капител
Коринтски капител

Ранна класика

През време на Ранната класика продължава изграждането на гръцки храмове. Типична е скулптурната украса на фронтоните на храмовете - прочута композиция от храма на Зевс в Олимпия. Забелязва се опит за преодоляване на сковаността на формите, типична за Архаиката, както и опит за по-добро предаване на движението. През ранната класика твори скулпторът Поликлет, който създава научния труд “Канон” за пропорциите на човешкото тяло и пресъздава атлетичното мъжко тяло – “Дорифор” - копиеносец и “Диадумен” - младеж, който завързва лента на главата си, На границата между Ранна и Зряла класика твори прочутият скулптор Мирон. Той е автор на скулптурната група “Атина и силенът Марсий”, достигнала до нас във вид на римско копие, на прочутият “Дискохвъргач” и др.

Дуадумен, Поликлет
Дорифор, Поликлет
Дискохръргач, Мирон

Зряла класика

Зрялата класика се отличава с изключителни постижения във всички области на изкуството. Изграден е отново Атинският акропол, основно под ръководството на прочутия скулптор Фидий. Акропол означава укрепено място. В Атина са съсредоточени основните храмове на града, както и съкровищници. При това изграждане на забелязва съчетаване и обединяване на двата разпространени по това време стила - ордери в гръцката архитектура - Дарийски и Йонийски. Има данни, че Фидий е създал статуя на богинята Атина от бронз, поставена на Акропола в близост до Партенона, която също не е запазена. В близост е разположен Ерехтейонът - храм със сложна структура, Йонийски колони и прочутият портик, поддържан от девойки - Кариатиди. В подножието на Акропола са изградени няколко гръцки театри - типично гръцко съоръжение за театрални представления, вкопано в естествен хълм, изградено във форма на полукръг и е кръгла площадка - орхестра, зад която има издигната част - скеле. Гърция е родина на театъра, който възниква именно тук на основата на Дионисиевите тържества.

Театъра в Епидавър
Партенонът в Атина
Кариатиди
Храмът на Хера с дорийски капители
Атина Партенос

Късна класика

През време да Късната класика се променят идеалите и вкусовете на хората в Гърция. Навлизат източни влияния, отдават се предпочитания към изтънчените, меки и нежни форми. Прочут скулптор е Праксител, който създава статуите на Хермес с малкия Дионис, меки и издължени, дори женствени форми. Скулпторът Скопас създава драматични и раздвижени произведения, които представят крайни човешки състояния и страсти. Негово най-прочуто произведение е „Вакханката”. Скулпторът Лизип работи в македонския царски двор и създава портрети и композиции на историческа тема, представяйки бойни подвизи, както и скулптурни фигури на героят Херакъл. Прочуто произведение на Лизип е „Апоксиомен” - младеж, който изстъргва тялото си със специален уред след победа в състезание. До нас е достигнал във вид на копие портрет на Александър Македонски от Лизип, характерен с асиметрията и изразителността на лицето. В Халикарнас в Мала Азия е изграден Мавзолей - гробница на цар Мавзол, което се превръща в нарицателно за този вид произведения. Мавзолеят е имал няколко нива и е бил богато украсен със скулптурни фигури и релефи. Това е едно от седемте чудеса на древния свят, които не са достигнали до нас. В архитектурата започва да се използва и коринтския стил.

Мавзолей в Халикарнас
Хермес и Дионис, Праксител
Аполон Сауроктон, Праксител
Вакханката, Скопас
Апоксиомен, Лизип

Елинистичен период

Елинистичният период е свързан с разширението на държавата на Александър Македонски и държавите, създадени от неговите наследници - Диадохите. В един и същи стил се изработват златни изделия, които се продават в различните краища на културния свят. Изработват се натуралистични статуи, представящи дете с птица, дете със змия, старица и др. теми от ежедневието. Разпространени са голи женски фигури, станали известни с наименованието на богинята на любовта Афродита или Венера, сред които най-прочута е Венера Милоска, днес в Лувъра. През Елинизма е създаден прочутият Родоски колос, огромна бронзова статуя, едно от седемте чудеса на древния свят, което не е достигнало до нас. Дело на Елинизма е и статуята на богинята Нике от Самотраки, коята днес е сред шедьоврите на Лувъра, скулптурната група “Лаокоон” от колекцията на Ватикана в Рим. Типично произведение на Елинизма е Пергамският олтар, днес в Пергамон музеум в Берлин, изпълнен с множество едри, динамично преплетени фигури на божества и герои.

Пергамски олтар
Нике от Самотраки
Лаокоон и синовете му
Аполон Белведерски
Венера Милоска

Древен Рим

Етруско изкуство

Важен паметник от етруската скулптура е „Капитолийската вълчица“, показваща легендата за братята Ромул и Рем, които основават Рим. Двете деца са добавени под вълчицата по време на Ренесанаса.

Капитолийската вълчица

Римска република

За начало на римското изкуство и архитектура се счита падането на последния римски цар от етруски произход и създаването на Римската република. Римляните открили бетона и разработили купола и арката, което им позволило да строят мостове и масивни сгради. Тогава са посторени Колизеумът и Пантеонът в Рим. Живопистта от него период разкриват най-запазените стенописи и мозайки открити в Помпей. Други произведения от този период са „Ораторът“ и др.

Пантеонът в Рим
Колизеумът
Александър Македонски побеждава Дарий 1, мозайка от Помпей

Римска империя

Изкуството на Римската империя е еклектично. То се развива под влиянието на древногръцкото изкуство и заимствания на местни художествени традиции от многото покорени племена и народи. Характерни за този период са базиликите, които са храмове от светски характер. Значими произведения са Фаюмските портрети, рисувани с техниката енкаустика (разтваряне на цветовете във восък), свързани със задгробния живот. Във времената на империята възхваляването на императорите и успешните пълководци е ставало чрез големи паметници поставяни на централни места, такива са Августин от Прима Порта, Траянова колона, Олтарът на мира, Марк Аврелий на кон и др.

Марк Аврелий на кон
Август от Прима Порта
Траянова колона
Акведукт Пон дю Гар
Император Константин
Олтар на мира
Арка на Септимий

Византийско изкуство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Западноевропейско изкуство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Романско изкуство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Готика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Ренесанс

Проторенесанс

Означаващ възраждане на античното изкуство, Проторенесанса води началото на Ренесанса. Един от първите художници е Джото. Негови значителни произведения са „Целувката на Юда“, „Поклонение на влъхвите“ и Бягство в Египет. Скулптори от този период създават Николо и Джовани Пизано.

Целувката на Юда, Джото
Поклонение на влъхвите, Джото
Бягство в Египет, Джото
Амвон, Николо Пизано

Ранен Ренесанс

В него период пряко влияние в изкуството има фамилията на Медичите. Прочут архитект е Филипо Брунелески, разработил купола на Санта Мария дел Фиоре. Лоренцо Гиберти разработва бронзовата врата с поздлата известна като „Райската врата“. Забележителен майстор е Донатело, създал първата гола ренесансова фигура, тази на Давид. Значителни живописци са Мазачо с „Чудото със статера“, Андреа Мантеня с „Опракване на починалия Христос“ и Пиеро дела Франческа с „Портрети на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца“

Купола на Санта Мария дел Фиоре, Филипо Брунелески
Райската врата, Лоренцо Гиберти
Давид, Донатело
Чудото със статера, Мазачо
Оплакване на починалия Христос, Андреа Мантеня
Портрети на херцог Федерико и херцогиня Батиста, Пиеро дела Франческа
Историята на Савската царица, Пиеро дела Франческа

Между Ранния и Зрелия Ренесанс твори Сандро Ботичели. Известните му произведения са „Раждането на Венера“ и „Пролет“. С него твори и Пиетро Перуджино, който рисува „Предаването на ключовете на Св. Петър“ и „Пиета“. Също Доменико Гирландайо известен с картината си „Дядо и неговият внук“.

Раждането на Венера, Сандро Ботичели
Пролет, Сандро Ботичели
Предаването на ключовете на Св. Петър, Пиетро Перуджино
Пиета, Пиетро Перуджино
Дядо и неговият внук, Доменико Гирландайо

Зрял Ренесанс

През Зрелия Ренесанс се откриват най-върховите постижения на Ренесанса. Произведенията на Леонардо да Винчи се отличават с мекота на формите, тъй като е използвал техниката „Сфумато“. Произведения с тази техника са „Мона Лиза“, „Йоан Кръстител“, „Спасителят на света“ и др. През това време скулпторът Микеланджело Буонароти създава „Пиета“, „Давид“, Мойсей и др., известен също и със стенописа „Сътворението на Адам“. Рафаело Санти живял само 37г. е оставил много произведения след себе си, от които са: „Атинската школа“, „Св. Георги убива змея“ и др.

Тайната вечеря, Леонардо да Винчи
Леда и лебеда, Леонардо да Винчи
Бакхус, Леонардо да Винчи
Мона Лиза, Леонардо да Винчи
Йоан Кръстител, Леонардо да Винчи
Спасителят на света, Леонардо да Винчи
Витрувианския човек, Леонардо да Винчи
Пиета, Микеланджело Буонароти
Мойсей, Микеланджело Буонароти
Давид, Микеланджело Буонароти
Сътворението на Адам, Микеланджело Буонароти
Спящата Венера, Джорджоне
Атинската школа, Рафаело Санти
Св. Георги убива змея, Рафаело Санти
Автопортрет на Рафаело Санти

Късен Ренесанс

Влиянието, което указват дори и след смъртта си Леонардо, Микеланджело и Рафаело остава голямо и много художници взимат пример от тях. Сред тях са Паоло Веронезе с „Христос при Левий“, „Сватбата в Кана“ и Трициано Вечелио с „Венера Урбинска“ и др.