Направо към съдържанието

Куатроченто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Благовещение от Сандро Ботичели, нарисувана в периода 1489 – 1490 г., е пример за изкуството на Куатроченто.

Куатроченто (на италиански: Quattrocento – „четиристотин“, съкращение от millequattrocento – италианската дума за „хиляда и четиристотин“) е обобщаващ термин за културните и творческите събития от 15 век в Италия. През него се наблюдават художествени стилове от Късното средновековие (най-вече международната готика) през Ранния ренесанс (започващ около 1425 г.) до началото на Зрелия ренесанс, за който обикновено се твърди, че започва между 1495 и 1500 г.

Периодът Куатроченто се разглежда като преход от Средновековието към Италианския ренесанс, главно в градовете Рим, Флоренция, Милано, Венеция и Неапол. В този период Константинопол пада под Османската империя. Той се сравнява с Тимуридския ренесанс, който се разгръща по същото време в Централна Азия.

Развитие на стиловете

[редактиране | редактиране на кода]

Куатроченто отхвърля декоративните мозайки, често свързвани с византийското изкуство, а също и готическите средства като стъклописа, скулптурата, цветните ръкописи от стила на международната готика. Вместо тях творците от Куатроченто включват по-класически форми, разработени от класическото римско и гръцко изкуство, монументалната живопис чрез фрески и също така навлизат кавалетни форми с религиозна и светска насоченост. Възниква италианският ренесансов портрет. Развиват се линейната перспектива и колоритът в картините, използват се наред с темперните и маслени бои.

Списък с италиански творци по школи от Куатроченто

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Куатроченто се застъпва с част от Ренесанса, би било неточно да се каже, че даден творец принадлежи само на единия или на другия период. Вероятно по онова време творците не са се определяли като членове на дадено движение.

Флорентинска школа. Художници от Ранния Ренесанс (1420 – 1500)

[редактиране | редактиране на кода]

Флорентинската школа се отнася до творци работещи във или повлияни от натуралистичния стил, разработен през 14 век основно при Джото. През 15 век тя е водещата школа в световен мащаб.

Първи период (1400 – 1420)

[редактиране | редактиране на кода]

Втори период (1430 – 1460)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фра' Анджелико или Беато Анджелико, псевдоними на Джовани да Фиезоле, роден като Гуидо ди Петро (ок. 1395, Викио – 18 февруари 1455, Рим) е италиански художник от Ранния Ренесанс. Изключителното изящество и финес на неговите творби оказват значително въздействие върху италианската живопис. Най-известната му картина е „Благовещение“.
  • Фра' Филипо Липи, познат и като Липо Липи, псевдоними на Филипо ди Томазо Липи (23 юни 1406, Флоренция – 9 октомври 1469, Сполето) е флорентински художник от периода на Ранния Ренесанс, последовател на Мазачо в натуралистичния портрет.
  • Доменико Венециано, псевдоним на Доменико ди Бартоломео (ок. 1410, Венеция – 15 май 1461, Флоренция) е италиански художник от епохата на Ранния Ренесанс, един от основателите на Флорентинската живописна школа.
  • Сандро Ботичели, псевдоним на Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1 май 1445, Флоренция – 17 май 1510, пак там) е италиански художник, известен с особения си алегоричен начин за изразяване на меланхолични настроения.
  • Доменико Гирландайо, псевдоним на Доменико ди Томазо Куради ди Дофо Бигорди (2 юни 1449, Флоренция – 11 януари 1494, пак там) е основател на художествена династия, която продължават неговият брат Давид и син Рудолфо. Глава на художествена работилница-ателие, където за кратко е младият Микеланджело.
  • Филипино Липи, псевдоним на Филипо Липи (1457, Прато – 18 април 1504, Флоренция) е италиански художник от Флорентинската школа на Късното Куатроченто, син на художника Фра Филипо Липи.

Венецианската школа по живопис е една от главните италиански живописни школи. Най-голямо развитие получава през 15 – 16 век. За нея са характерни преобладаващите живописни начала, ярките колоритни решения, дълбокото владеене на пластическите изразителни възможности на маслената живопис.

Сиенската школа е направление в италианската живопис, развиващо се в град Сиена, Тоскана, през 1316 век. 15 век е „сребърният век“ на сиенската живопис. През този период новият разцвет на Сиенската школа не е така ярък като този във Флоренция, но е не по-малко значим.[1]

Сиенски художници (1401 – 1450)

[редактиране | редактиране на кода]

Сиенски художници (1451 – 1500)

[редактиране | редактиране на кода]

Ферарска школа (15 век)

[редактиране | редактиране на кода]

Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи в Херцогство Ферара в двора на херцозите Д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.

  • Антонело да Месина, псевдоним на Антонио ди Джовани де Антонио (1420/1430, Месина – февруари 1479, пак там) е главният сицилиански художник на 15 век;
  • Антониацо Романо, псевдоним на Антонио ди Бенедето дели Акуили (ок. 1430 – 35 – 17 април 1508, Рим) е основен представител на Римската школа

Умбрийската живописна школа е италианска живописна школа, наречена по регион Умбрия. Неин център през 1316 век е град Перуджа. Така във формирането на школата значителна роля изиграват дошлите тоскански художници.

  • Пиетро Перуджино или само Перуджино, псевдоним на Пиетро ди Кристофоро Ванучи (ок. 1448, Чита дел Пиеве – февруари 1523, Фонтиняно) е италиански ренесансов художник от Умбрийската школа от периода на Ранния Ренесанс и е сред учителите на Рафаело Санцио.
  • Лука Синьорели, псевдоним на Лука д'Еджидио ди Вентура (ок. 1441 -1445, Кортона – 16 октомври 1523, пак там) е италиански художник, смятан за един от най-големите творци на ренесансовата живопис.
  • Пинтурикио, псевдоним на Бернардино ди Бето Бети (ок. 1452, Перуджа – 11 декември 1513, Сиена) е италиански художник
  • Ло Спаня, псевдоним на Джовани ди Пиетро (ок. 1470 – 80 – 1528, Сполето) е италиански художник, ученик на Перуджино
  • Рафаело Санцио да Урбино, известен като Рафаел (28 март или 6 април 1483, Урбино – 6 април 1520, Рим) е италиански художник и архитект, един от най-известните от Ренесанса.

Школата на Форли включва група творци, главно художници, работещи в град Форли от края на Средновековието до маниеризма.

  1. Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.