Аведис Ахаронян
| Аведис Ахаронян Աւետիս Առաքելի Ահարոնյան | |
| арменски общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Етнос | арменци[1] |
| Религия | Арменска апостолическа църква |
| Учил в | Лозански университет[1] Парижки хуманитарен факултет[1] |
| Партия | Арменска революционна федерация[1] |
| Подпис |  |
| Аведис Ахаронян в Общомедия | |
Аведис Ахаронян (на арменски: Ավետիս Ահարոնյան, изписвано до 1920 година: Աւետիս Ահարոնեան) с псевдоним във ВМОРО Хариш[2] е арменски политик, писател, общественик и революционер, деец на Арменското национално движение.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Аветис Ахаронян е роден през 1866 година в Ъгдър, Ереванска губерния, тогава част от Руската империя. Началното си образование получава от майка си Зардар, след което няколко години преподава в училище. По-късно следва история и философия в Лозанския университет. Там се среща с редактора на вестник „Дрошак“ („Трошаг“, Знаме) Кристапор Микаелян и започва да пише статии в него. След като завършва през 1901 година записва литература в Сорбоната.
През 1902 година се завръща в Кавказ и става ръководител на Нарсисианското училище и главен редактор на вестник „Моурж“ (Чук). През 1909 година е арестуван от Руската царска власт и е затворен в Метаки, където сериозно заболява. След като дарява 20 000 рубли е освободен и бяга в Европа.
Завръща се в Кавказ през 1917 година и става председател на Арменския национален съвет, който обявява независимостта на Демократическа република Армения на 27 май 1918 година, след което в Батуми подписва договор с Османската империя. През 1919 година заедно с Богос Нубар е ръководител на арменската делегация на Парижката мирна конференция. През 1920 година подписва Севърския договор, който формулира съвместната идея за бъдещето на Армения от американския президент Удроу Уилсън и арменската диаспора, известна като „Уилсънова Армения“.
Аведис Ахаронян умира на 20 март 1948 година в Марсилия, Франция[3]. Поддържа големи приятелства с българи от Македония и близки контакти с много техни революционери. Хоронян е автор на книгите „Долината на сълзите“, „Революционерката“ и други.[4] Вестниците „Илинден“, „Пирин“, „Македония“, „Свобода или смърт“ и списанието „Илюстрация Илинден“ редовно публикуват негови разкази и откъси от книгите му.[5][6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Победените“
- „Долината на сълзите“
- „За Отечеството“
- „Копнежи за родината“
- „Моята книга“
- „Революционерката“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Арменска съветска енциклопедия.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ N.A. Արդի հայական գրականութիւն Բ հատոր, (Модерна арменска литература, Том II), 2004, стр. 245–246
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 263.
- ↑ Кожухаровъ, Андрей. Аведисъ Ахаронянъ (Харипъ) // Илюстрация Илиндень 3 (23). Илинденска организация, февруарий 1929-1930. с. 3-5.
- ↑ Ахаронянъ, Аведисъ. Малкиятъ куриеръ // Илюстрация Илинденъ 3 (23). Илинденска организация, февруарий 1929-1930. с. 5-8.
|
