Направо към съдържанието

Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн
Eitel Friedrich III von Hohenzollern
граф на Хоенцолерн
Роден
1494 г.
Починал
15 януари 1525 г. (31 г.)
ПогребанИталия

Религиякатолицизъм
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаАйтел Фридрих II (Хоенцолерн)
МайкаМагдалена фон Бранденбург (1460 – 1496)
Братя/сестриФранц Волфганг фон Хоенцолерн
Йоахим (Хоенцолерн)
Мария Салома фон Хоенцолерн
ДецаКарл I фон Хоенцолерн
Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн в Общомедия

Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн (на немски: Eitel Friedrich III von Hohenzollern, * 1494, † 15 юни 1525 в Павия) е от 1512 до 1525 г. граф на Хоенцолерн от швабската линия на Дом Хоенцолерн.

Айтел Фридрих III е син на граф Айтел Фридрих II фон Хоенцолерн (1452 – 1512) и Магдалена фон Бранденбург (1460 – 1496), дъщеря на маркграф Фридрих III фон Бранденбург. Баща му е голям приятел с император Максимилиан I фон Хабсбург. Той наследява баща си през 1512 г. като регент на графството Хоенцолерн.

Айтел Фридрих учи заедно с по-късния император Карл V в Брюксел. Той е най-главният таен съветник при император Максимилиан I. Айтел Фридрих III е приятел с император Карл V и Елеонора Кастилска, кралицата на Португалия, които стават кръстници на син му Карл I.

Айтел Фридрих умира през 1525 г. в Павия, където е хауптман на немските ландскнехти. Предполага се, че е отровен от завистлив испански офицер. Погребан е в катедралата на Павия.

Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн се жени през 1515 г. за Йохана ван Витхем († 1544), дъщеря на Филип, господар на Берсел и Баутерсем. Те имат децата:[1]

  • Карл I (1516 – 1576), граф на Хоенцолерн
  • Ферфрид († млад)
  • Анна († 1574)
  • Маргарета († млада)
  • Айтел Фридрих († 1544), убит в битката при Сен-Дизие
  • Феликс Фридрих († 1550)
  • Йохана († 1550)
∞ 1539 фрайхер Якоб III фон Валдбург-Траухбург (1512 – 1542)
  • E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
  • Wolfgang Neugebauer (1953): Die Hohenzollern. Anfänge, Landesstaat und monarchische Autokratie bis 1740. Band 1. Stuttgart, Berlin, Köln 1996.
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book
  1. Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz