Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн
Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн Eitel Friedrich III von Hohenzollern | |
граф на Хоенцолерн | |
Роден |
1494 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Италия |
Религия | католицизъм |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хоенцолерн |
Баща | Айтел Фридрих II (Хоенцолерн) |
Майка | Магдалена фон Бранденбург (1460 – 1496) |
Братя/сестри | Франц Волфганг фон Хоенцолерн Йоахим (Хоенцолерн) Мария Салома фон Хоенцолерн |
Деца | Карл I фон Хоенцолерн |
Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн в Общомедия |
Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн (на немски: Eitel Friedrich III von Hohenzollern, * 1494, † 15 юни 1525 в Павия) е от 1512 до 1525 г. граф на Хоенцолерн от швабската линия на Дом Хоенцолерн.
Айтел Фридрих III е син на граф Айтел Фридрих II фон Хоенцолерн (1452 – 1512) и Магдалена фон Бранденбург (1460 – 1496), дъщеря на маркграф Фридрих III фон Бранденбург. Баща му е голям приятел с император Максимилиан I фон Хабсбург. Той наследява баща си през 1512 г. като регент на графството Хоенцолерн.
Айтел Фридрих учи заедно с по-късния император Карл V в Брюксел. Той е най-главният таен съветник при император Максимилиан I. Айтел Фридрих III е приятел с император Карл V и Елеонора Кастилска, кралицата на Португалия, които стават кръстници на син му Карл I.
Айтел Фридрих умира през 1525 г. в Павия, където е хауптман на немските ландскнехти. Предполага се, че е отровен от завистлив испански офицер. Погребан е в катедралата на Павия.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн се жени през 1515 г. за Йохана ван Витхем († 1544), дъщеря на Филип, господар на Берсел и Баутерсем. Те имат децата:[1]
- Карл I (1516 – 1576), граф на Хоенцолерн
- Ферфрид († млад)
- Анна († 1574)
- Маргарета († млада)
- Айтел Фридрих († 1544), убит в битката при Сен-Дизие
- Феликс Фридрих († 1550)
- Йохана († 1550)
- ∞ 1539 фрайхер Якоб III фон Валдбург-Траухбург (1512 – 1542)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
- Wolfgang Neugebauer (1953): Die Hohenzollern. Anfänge, Landesstaat und monarchische Autokratie bis 1740. Band 1. Stuttgart, Berlin, Köln 1996.
- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz