Антон Алойс (Хоенцолерн-Зигмаринген)
| Антон Алойс Anton Aloys Meinrad Franz von Hohenzollern-Sigmaringen | |
| княз на Хоенцолерн-Зигмаринген | |
 Княз Антон Алойс | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1831 г.
|
| Погребан | Зигмаринген, Федерална република Германия |
| Религия | католицизъм |
| Учил във | Фрайбургски университет Хайделбергски университет |
| Награди | Орден Черен орел |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Карл Фридрих (Хоенцолерн-Зигмаринген) |
| Майка | Йохана фон Хоенцолерн-Берг |
| Братя/сестри | Йохана Франциска фон Хоенцолерн-Зигмаринген |
| Съпруга | Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (2 март 1749 – 20 декември 1785) |
| Деца | Карл (Хоенцолерн-Зигмаринген) |
| Антон Алойс в Общомедия | |
Антон Алойс Майнрад Франц фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Anton Aloys (Alois) Meinhard Franz von Hohenzollern-Sigmaringen; * 20 юни 1762 в дворец Зигмаринген; † 17 октомври 1831 в Зигмаринген) от швабската линия на Хоенцолерните е седмият княз и също първият суверенен княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1785 – 1831).[1]
Той е син на княз генерал фелдмаршал лейтенант Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и съпругата му графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787), дъщеря на граф Франц Вилхелм фон Хоенцолерн-Берг (1704 – 1737) и графиня Мария Катарина фон Валдбург-Цайл (1702 – 1739). Майка му е внучка на княз Майнрад II фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1673 – 1715) и графиня Йохана Катарина фон Монфорт-Тетнанг (1678 – 1759). Внук е на княз Йозеф Фридрих Ернст фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1702 – 1769) и първата му съпруга принцеса Мария фон Йотинген-Шпилберг (1703 – 1737).
Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген е роден през Седемгодишната война и расте при майка си, която е в нейните владения и при нейния брат Йохан Баптис в Нидерландия. По-късно той следва в университетите Фрайбург, Хайделберг и Инголщат. На 20 декември 1785 г., след смъртта на баща му, Антон Алойс получава княжеството Хоенцолерн-Зигмаринген. На 22 февруари 1787 г., след смъртта на майка му, Антон Алойс наследява нейните титла и владения в Нидерландия.
При избухването на Коалиционната война (1792 – 1815) Антон Алойс бяга във Виена и през 1796 г. се връща отново обратно. Франция получава от Германия териториите на лявата страна на река Рейн. Така Антон Алойс загубва през 1802 г. всичките си собствености в Нидерландия. Той получа затова господството Глат в северен Шварцвалд и манастирите Инцигкофен, Беурон и Холцен. През 1806 г. княз Антон Алойс встъпва в Рейнския съюз, създаден от Наполеон I. Антон Алойс получава от Наполеон I, с когото е сватосан, господствата Ахберг и Хоенфелс също суверенитета над всичките му рицарски територии на страната му. През 1814 г. той участва във Виенския конгрес, при който му е признат неговия суверенитет и той получава предишните си собствености в Бавария и в Нидерландия. През 1815 г. княжеството става член на Германския съюз.[2]
Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген умира на 17 октомври 1831 г. на 69 години в дворец Зигмаринген и е погребан в Зигмаринген.
Роднина е на Карол I (1839 – 1914), 1866 г. крал на Румъния, на крал Педро V от Португалия (1837 – 1861), и на крал Албер I от Белгия (упр. 1909 – 1934).
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени на 13 август 1782 г. в дворец Даун, Кирн/Нае, за принцеса Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (* 6 март 1760 в Париж; † 17 октомври 1841 в Зигмаринген, Долния дворец), дъщеря на княз вилд- и рейнграф Филип Йозеф фон Залм-Кирбург (1709 – 1779) и принцеса Мария Тереза фон Хорнес (1725 – 1783). Те имат две деца:[3][4]
- син (*/† 3 септември 1783 в Париж)
- Карл Антон Фридрих Майнрад Фиделис фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 20 февруари 1785 в Зигмаринген; † 11 март 1853 в Болоня), княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1831 – 1848), женен I. на 4 февруари 1808 г. в Париж за френската принцеса Мария Антуанет Мюра (* 5 януари 1793; † 19 януари 1847), II. на 14 март 1848 г. в Купферцел за принцеса Катарина фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 19 януари 1817; † 15 февруари 1893)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
- Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 9, 1860, S. 315.
- Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
- Eugen Schnell: Anton Aloys von Hohenzollern-Sigmaringen. Leben und Wirken eines guten Fürsten, eines edlen Menschen, eines wahren Mannes des Volkes. Zur 25jährigen Erinnerung des 17. Oktober 1831. Liehner, Sigmaringen 1856, online.
- Michel Huberty, Alain Giraud, L'Allemagne dynastique, Tome V Hohenzollern, Waldeck, p. 223
- ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 188
- ~Voorouderstafel van Koning Boudewijn tot in de veertiende generatie, Bruxelles, 1991, Lindemans, Leo. 72
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Anton Aloys, Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, geneall.net
- ↑ Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
- ↑ Hohenzollern 12, genealogy.euweb.cz
- ↑ Anton Alois Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Anton Aloys Prinz von Hohenzollern-Sigmaringen, thepeerage.com
- Anton! Aloys! Meinhard Franz Fürst zu Hohenzollern-Sigmaringen, ww-person.com
- Der Stammbaum, Unternehmensgruppe Fürst von Hohenzollern
- Prinzen von Hohenzollern-Sigmaringen, geneall.net