Ан Радклиф

Ан Радклиф
Ann Radcliffe
	Ан Радклиф Ann Radcliffe
английска писателка
Родена	9 юли 1764 г. Холбърн, Великобритания
Починала	7 февруари 1823 г. (58 г.) Лондон, Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Погребана	Уестминстър, Великобритания
Националност	Великобритания
Литература
Период	от 1789 г.
Жанрове	готическа литература, Готически роман
	Ан Радклиф в Общомедия

Ан Радклиф (на английски: Ann Radcliffe) (по баща Уорд, 9 юли 1764 – 7 февруари 1823) е английска писателка и авторка на готически романи.

Стилът ѝ е романтичен, наситен с ярки описания на пейзажи и подробни дълги пътувания, но готическият елемент се изявява чрез използването ѝ на фантастичното. В романите си Радклиф разяснява готическия елемент, обяснява привидно необяснимото, и по този начин печели уважението на публиката към жанра и спомага неговата популярност през 90-те години на ХVІІІ в.

Биография

Много малко се знае за живота на Радклиф. През 1823 г., годината на нейната смърт, Единбург Ривю публикува следната дописка: „Тя нито се показаше широко в обществото, нито участваше в тесните кръгове на елита, а стоеше встрани, както мъничка птичка, която пее самотните си ноти, загърната в клоните и скрита от погледа.“^[1] Кристина Росети прави опит да състави биография, но се отказва поради липса на информация.

Доколкото е известно, не съществуват портрети на Радклиф. Според Рут Фейсър „Радклиф е описвана с елегантни пропорции, доста ниска на ръст, с красиви черти и излъчване, особено очите, веждите и устата“.^[1]

Ан Радклиф е родена в Холбърн, Лондон на 9 юли 1764 г. в семейството на Уилям Уорд и Ан Оутс. Бащата е собственик на галантерия, по-късно държи магазин за порцелани в Бат. През 1878 г. Ан Уорд се омъжва за завършилия Оксфорд журналист Уилям Радклиф, съсобственик и редактор на вестника Инглиш Кроникъл. Тъй като съпругът ѝ често отсъства, Радклиф започва да пише в свободното си време. Бракът им е бездетен, но щастлив. Ан нарича съпруга си „най-близък роднина и приятел“.^[1] Приходите от романите ѝ им позволяват да пътуват често. След смъртта ѝ на 7 февруари 1823 г. се появяват спекулации, че е била невменяема, но съпругът ѝ до последно твърди, че е починала от астматичен пристъп.

Творчество

Основна характеристика на творчеството на Радклиф е, че всяко свръхестествено явление получава своето рационално обяснение. В произведенията ѝ се утвърждават традиционният морал, защитават се правата на жените и рационалността побеждава.

Радклиф публикува шест романа:

Замъците Атлин и Дънбейн (The Castles of Athlin and Dunbayne), 1789.
Сицилиански романс (A Sicilian Romance), 1790.
Романс за гората (The Romance of the Forest), 1791.
Потайностите на Удолфо (The Mysteries of Udolpho) 1794.
Италианецът (The Italian), 1797.
Гастон де Блондвил (Gaston de Blondeville), 1826.

Публикува и том със стихове, но поезията ѝ отстъпва на прозата. След пътуването си из Европа пише пътеписа: „Пътешествие през 1794 г. из Холандия и западните покрайнини на Германия, към което са добавени наблюдения от обиколка на Езерата през 1795 г.“

Радклиф е считана за основателка на готическия роман. Въпреки че и други са писали подобна литература преди нея, Радклиф легитимира жанра. Сър Уолтър Скот я нарича „основателка на школа“. Потайностите на Удолфо е обект на пародия в Абатството Нортангър на Джейн Остин. Радклиф не одобрява посоката на развитие на жанра и пише последната си творба, Италианецът, в отговор на Монахът на Матю Грегъри Луис. Предполага се, че неодобрението ѝ е причина да спре да пише. След смъртта ѝ съпругът ѝ публикува недовършената творба „За фантастичното в поезията“ (On the Supernatural in Poetry), в която разграничава целта на нейните творби (terror, страх) с това на творбите на Луис (horror, хорър, ужас).^[2]

Радклиф оказва силно влияние върху редица по-късни автори, вкл. Маркиз дьо Сад, Едгар Алън По и сър Уолтър Скот. Подобно на нея Скот включва много поеми в прозата си, а по неин адрес заявява: „поезията ѝ е проза, а прозата ѝ – поезия. Тя всъщност беше наративен поет, и в добрия, и в лошия смисъл на думата. Романтичните пейзажи и обстановката са най-доброто в книгите ѝ; персонажите са двуизмерни, сюжетите невероятни и нереалистични с многословни обяснения и почти никакъв резултат“.^[3]

Връзки с други изкуства

Подробните пейзажни описания на Радклиф са повлияни от художниците Клод Лорейн и Салватор Роса. Радклиф често пише за места, които не е посещавала. Влиянието на Лорейн се забелязва в склонността ѝ да прави художествени, романтични описания на географски места, подобни на тези в първия том на Потайностите на Удолфо.

В популярната култура

Рядклиф е главната героиня в романа Градът на вампирите (La Ville Vampire) на Пол Февал.

Във филма Да станеш Джейн (Becoming Jane) Радклиф среща младата Джейн Остин и я окуражава да започне творческа кариера. Подобна среща в действителност не се е състояла, но влиянието на Радклиф над Остин е документирано.

В романа Белинда от Мария Еджуърт Лейди Делакур отбелязва по адрес на писмата на Кларънс Харви: „Ето, любов моя, ако харесваш описания… Това тук е радклифска обиколка по живописните брегове на Дорсет и Девъншър“.

Пред 1996 г. излиза биография на Радклиф от Дебора Роджърс. ISBN 978-0-313-28379-6

Избрани творби

На английски:

The Castles of Athlin and Dunbayne (1 volume), 1789, ISBN 0-19-282357-4.
A Sicilian Romance (2 vols.) 1790, ISBN 0-19-283666-8.
The Romance of the Forest (3 vols.) 1791, ISBN 0-19-283713-3.
The Mysteries of Udolpho (4 vols.) 1794, ISBN 0-19-282523-2.
The Italian (3 vols.) 1797, ISBN 0-14-043754-1.
Gaston de Blondeville (4 vols.) 1826, преиздадена 2006, ISBN 0-9777841-0-X.

Влияние върху други автори

Джейн Остин
Уилям Текери
сър Уолтър Скот
Уилям Уърдсуърт
Оноре дьо Балзак – романът L'Héritière de Birague (Наследницата от Бираг, 1822) е пародия в стила на Радклиф^[4]
Самюъл Тейлър Колридж
Мери Шели
Пърси Биш Шели
Джон Кийтс
Джордж Байрон
Едгар Алън По – разказът Овалният портрет заимства от Потайностите на Удолфо и споменава Радклиф в увода си.
Шарлот Бронте – Джейн Еър (1847)
Емили Бронте – Брулени хълмове (1847)
Чарлз Дикенс – Малката Дорит (1855 – 7)
Уилки Колинс – Жената в бяло (1860)
Дафни дю Морие – Ребека (1938)
Витолд Гомбрович – Обзет („Opętani“, 1939)
Хенри Джеймс – в Примката на призрака (The Turn of the Screw, 1898) гувернантката пита дали има „нещо скрито в Блай, като потайностите на Удолфо“.

Източници

↑ ^а ^б ^в Facer, Ruth. Anne Radcliffe (1764 – 1823) Архив на оригинала от 2009-03-15 в Wayback Machine.. Chawton House Library. 28 ноември 2010.
↑ Dr. Lilia Melani. .pdf Gothic History // Посетен на 3 май 2012.
↑ British Authors Before 1800: A Biographical Dictionary Ed. Stanley Kunitz and Howard Haycraft. New York: H.W. Wilson, 1952. p. 427
↑ Rogers, Samuel: Balzac and the Novel, page 21. Octagon Books, 1969.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ann Radcliffe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Facer-1] а ^б ^в Facer, Ruth. Anne Radcliffe (1764 – 1823) Архив на оригинала от 2009-03-15 в Wayback Machine.. Chawton House Library. 28 ноември 2010.

[2] Dr. Lilia Melani. .pdf Gothic History // Посетен на 3 май 2012.

[3] British Authors Before 1800: A Biographical Dictionary Ed. Stanley Kunitz and Howard Haycraft. New York: H.W. Wilson, 1952. p. 427

[4] Rogers, Samuel: Balzac and the Novel, page 21. Octagon Books, 1969.

[1]

[2]

[3]

[4]