Ариана 1
Ариана 1 | |
Макет на Ариана 1 (Снимката е направена във „Френския музей по авиация и космонавтика“, Ле Бурж, Франция) | |
Данни за ракетата | |
---|---|
Функция | Среднотоварна ракета носител |
Производител | ЕКА |
Страна | Европа |
Размери | |
Височина | 50 m |
Диаметър | 3,8 m |
Маса | 207 200 kg |
Степени | 4 |
Капацитет | |
Товар до НЗО | 1400 kg |
Товар до ГТО | 1850 kg |
История на изстрелванията | |
Статус | Изведена от експлоатация |
Космодруми | ELA-1, Куру |
Общо изстрелвания | 11 |
Успешни | 9 |
Неуспешни | 2 |
Първи полет | 24 декември 1979 |
Последен полет | 22 февруари 1986 |
Забележителни товари | Джото |
Първа степен | |
Двигатели | 4 Викинг-2 |
Тяга | 2771,940 kN |
Импулс | 281 s |
Време на работа | 145 секунди |
Гориво | АДМХ/N2O4 |
Втора степен | |
Двигатели | 1 Викинг-4 |
Тяга | 720,965 kN |
Импулс | 296 s |
Време на работа | 132 секунди |
Гориво | АДМХ/N2O4 |
Трета степен | |
Двигатели | 1 HM7-A |
Тяга | 61.674 kN |
Импулс | 443 секунди |
Време на работа | 563 секунди |
Гориво | LH2/LOX |
Четвърта степен | |
Двигатели | 1 Mage 1 |
Тяга | 19.397 kN |
Импулс | 295 секунди |
Време на работа | 50 секунди |
Гориво | HTPB (твърдо гориво) |
Ариана 1 в Общомедия |
Ариана 1 е първата от ракетното семейство Ариана. Ракетата е конструирана с целта да извежда два телекомуникационни спътника едновременно, като по този начин се спестят пари. С нарастването на големината на спътниците, Ариана 1 отстъпва място на по-мощните ракети Ариана 2 и Ариана 3.[1]
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Ариана 1 е първата ракета носител разработена от ЕКА. Конструирана е за да замени ракета носител Европа. Разработването на ракетата започва през юли 1973 година.
С маса от 210 000 кг Ариана 1 може да издигне в геостационарна орбита един изкуствен спътник или два по-малки с общо тегло от 1850 кг.
Ариана 1 е три степенна ракета:
- Първата степен е оборудвана с четири ракетни двигателя Викинг.
- Втората има само един двигател Викинг.
- Третата степен използва двигател с LH2 и LOX с тяга 7000 kgf (69 kN).
Тази конструкция се спазва до Ариана 4.
История на изстрелвнията
[редактиране | редактиране на кода]Първото изстрелване е на 24 декември 1979 г. и е успешно. Второто изстрелване обаче, е неуспешно и ракетата се взривява след отъкъсване от Земята. Следващите две изстрелвания са успешни. При следващия полет ракетата спира да функционира на седмата минута от изстрелването. След общ преглед на Ариана 1 следват 6 успешни полета.
На 2 юли 1985 г. успешно е изведена в орбита сондата Джото, която има за цел да изследва Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната част на Слънчевата система.
С последния си единадести полет на 22 февруари 1986 Ариана 1 извежда в орбита спътникът SPOT.[2]
№ | Дата | Сериен номер | Товар | Тип товар | Забележки |
---|---|---|---|---|---|
1 | 24 декември 1979 | L-01 | CAT 1 | ||
2 | 23 май 1980 | L-02 | Firewheel / Firewheel Subsat 1, 2, 3, 4 / Amsat P3A / CAT 2 | Научни и аматьорски радио сателити | Неуспех |
3 | 19 юни 1981 | L-03 | Meteosat 2 / Apple / CAT 3 | Метеорологичен / експериментален комуникационен сателит | |
4 | 20 декември 1981 | L-04 | MARECS 1 / CAT 4 | Комуникационен сателити | |
5 | 10 септември 1982 | L-5 | MARECS B / Sirio 2 | Комуникационни сателити | Неуспех |
6 | 16 май 1983 | L-6 | ECS 1 / Amsat P3B (Oscar 10) | Комуникационен / аматьорски радио сателит | |
7 | 19 октомври 1983 | L-7 | Intelsat-5 7 | Комуникационен сателит | |
8 | 5 март 1984 | L-8 | Intelsat-5 8 | Комуникационен сателит | |
9 | 23 май 1984 | V-9 | Spacenet 1 | Комуникационен сателит | |
10 | 2 юли 1985 | V-14 | Джото | Сонда за изследване на комети | |
11 | 22 февруари 1986 | V-16 | SPOT 1 / Викинг | Наблюдаване на Земята / магнитосферни изследвания |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ariane 1,2,3 // Ariane 1. ESA, 4 май 2004. Посетен на 26 февруари 2012.
- ↑ Launch History // Ariane 1. Gunter's Space Page, 16 април 2009. Посетен на 26 февруари 2012.
|
|