Направо към съдържанието

Аркадий Столипин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аркадий Столипин
руски офицер

Роден
Середниково, Руска империя
Починал
17 ноември 1899 г. (76 г.)
Москва, Руска империя
Семейство
ДецаПьотър Столипин
Аркадий Столипин в Общомедия

Аркадий Дмитриевич Столипин (на руски: Аркадий Дмитриевич Столыпин) е руски офицер, генерал от артилерията. Участник в Кримската (1853 – 1856) и Руско-турската война (1877 – 1878) и управител на Източна Румелия преди влизането в сила на Берлинския договор.

Аркадий Столипин е роден през 1822 г. в усадба Середниково, днешна Московска област, Русия в семейството на потомствен дворянин-офицер. Той е чичо на поета Михаил Лермонтов. На 16-годишна възраст постъпва в Руската императорска армия. Служи в конната артилерия. Получава първо офицерско звание прапоршчик (1842) и достига до звание подпоручик. Излиза в оставка и скоро се връща в армията. Участва в Унгарския поход (1848 – 1849) и Отбраната на Севастопол през Кримската война (1853 – 1856). Оттогава дружи с писателя Лев Толстой.

Атаман на Уралската казашка войска (1857). Има съществен принос в развитието на гр. Уралск. Създава училища, театър, библиотека, военен оркестър, музикална школа и печатница. Съвместно с композитора Александър Даргомижки е автор на оперетата „Кети и Бети“. Генерал-майор (1859), генерал-лейтенант (1868). Напуска армията през 1869 г. Таен съветник в двора на цар Александър II. На академическа изложба през 1869 г. са експонирани 2 скулптурни произведения на Столипин: „Главата на Спасителя“ (по описание на Флавий) и „Медал на статуята на Спасителя“.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Проявява се в битката при Никопол. Комендант на Никопол и Плевен след неговото превземане от Западния отряд. Командир на Бургаския отряд. В Действащата руска армия на Балканския полуостров като милосърдна сестра е и неговата съпруга княгиня Наталия Горчакова.

При Временното руско управление е назначен за командир на IX- и Армейски корпус (1878). Генерал-губернатор е на Източна Румелия и Адрианополския санджак (1878 – 1879). По силата на Берлинския договор урежда устройството на автономната област Източна Румелия и съдейства за българския характер на нейното управление.[1]

След завръщането си в Русия е командир на Гренадирския корпус (1886). Генерал от артилерията и генерал-адютант. Член на Александровския комитет на ранените (1889). Комендант на Московския Кремъл и придворен обер-камерхер (1892) до смъртта си през 1899 г.

Аркадий Столипин е автор на „История на Русия за народно и войнишко четене“, статии и спомени, публикувани в руския печат. Той е първият почетен гражданин на гр. Пловдив. Неговото име носи пловдивският квартал Столипиново.

Баща е на руския държавник-реформатор Пьотър Столипин, министър-председател на Русия (1906 – 1911).

  1. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 166