Аспарухов мост
Аспарухов мост | |
Мостът през нощта. | |
Основни данни | |
---|---|
Предназначение | пътен мост (I-9/Е87) |
Пресича | канал „Варненско езеро-Черно море“ |
Местоположение | Варна, България |
Технически данни | |
Конструкция | непрекъсната/проста греда |
Материал | стомана/стоманобетон |
Обща дължина | 2050 m |
Ширина | 21 m |
Височина | 52 m[1] |
Главен отвор | 160 m |
Максимален товар | НК-800/Н-300 |
Височина под моста | 46 m |
История | |
Построен | 1973 – 1976 г. |
Проектант | Димитър Димитров |
Експлоатация | |
Дневен трафик | 10 хиляди коли/ден |
Карта | |
Аспарухов мост в Общомедия |
Аспаруховият мост е пътен мост във Варна, Североизточна България. Той е част от магистрала „Черно море“ и Европейски път E87.
Свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града. Представлява единствената сухопътна връзка през плавателния канал Варна – Девня, свързващ Белославското и Варненското езеро с Черно море.
Аспаруховият мост е вторият с най-голям отвор в България от 160 m след моста Нова Европа (Дунав мост 2) между Видин и Калафат, който има няколко отвора от 180 m.
История
[редактиране | редактиране на кода]Преди Аспаруховият мост да бъде построен, транспортът между Варна и Бургас е по-затруднен. Каналът между езерото и морето е преодоляван посредством подвижен метален мост, вдигащ се при преминаване на кораби. Това изключително е забавяло стопанските и туристическите връзки между Северна и Южна България.
Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков. Направено е освещаване от варненския митрополит Кирил на 7 април 2013 г.
Мостът има и печална слава, носеща се от множеството самоубийства извършвани там.
Очаква се в бъдеще построяване на втори мост, който да облекчи центъра на Варна от движението към и от близките курорти, като сред възможностите е да бъде включен в магистрала „Черно море“.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Мостът е проектиран за стандартните натоварвания – Н-300 и НК-800, вятър и температурни разлики, при което провисването на средния отвор е около 0,3 m. Средната част е стоманена непрекъсната греда с 3 отвора (80 + 160 + 80 m), с максимална височина 52 m, проектирана от Димитър Димитров, а подходите към нея са от стоманобетонни прости греди. Под него минават кораби, за да достигнат пристанище Варна Запад.
Освен на земетресение от 7-а степен по скалата на Рихтер, Аспаруховият мост е проектиран да издържи на ураганен вятър със скорост 180 km/h и температурна разлика от -40° до +40°C.[1]
От Аспаруховия мост може да се скача с бънджи. За целта е пригодена конзола в най-високата му част. Все повече хора се решават да опитат това екстремно изживяване.
Опасност от срутване
[редактиране | редактиране на кода]През 2022 г. Добрин Денев[2] предупреждава за опасност от срутване на моста.[3] Опасността е следствие от проблеми по време на строежа и протичащата през 2022 г. реализация на проекта за удълбочаване на каналите на Варненското езеро.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Аспаруховият мост на 40 години, dariknews.bg, 8 септември 2016 г.
- ↑ проф. д-р инж. Добрин Денев
- ↑ Проект в каналите на Варненското езеро застрашава Аспаруховия мост, investor.bg, 17 юни 2022.
- Град Варна – Аспарухов мост // varna.info.bg. Архивиран от оригинала на 2012-10-29. Посетен на 1 август 2006.
- Варна си съперничи с Белослав за магистрала „Черно море“ // dnevnik.bg. Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 12 юни 2007.