Направо към съдържанието

Ахелой (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ахелой.

Ахелой
Язовирът край град Ахелой
Язовирът край град Ахелой
42.6789° с. ш. 27.3981° и. д.
42.6339° с. ш. 27.6406° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
област Бургас
община Айтос
община Бургас
община Поморие
Дължина39,9 km
Водосб. басейн141 km²
Отток0,7 m³/s
Начало
МястоМангърска река (лява съставяща)
Арнаутска река (дясна съставяща)
Координати42°40′44.04″ с. ш. 27°23′53.16″ и. д. / 42.6789° с. ш. 27.3981° и. д.
Надм. височина166 m
Устие
МястоЧерно море
Координати42°38′02.03″ с. ш. 27°38′26.16″ и. д. / 42.6339° с. ш. 27.6406° и. д.
Надм. височина0 m

Ахелой е река в Югоизточна България, област Бургас (общини Айтос, Бургас и Поморие), вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 39,9 km[1].

Река Ахелой се образува от сливането на реките Мангърска (лява съставяща) и Арнаутска (дясна съставяща) на 166 m н.в. на около 3 km източно от село Белодол, община Поморие. И двете реки извират от Айтоска планина, източно от село Дрянковец, община Айтос, като за начало се приема Арнаутска река. Тече в широка долина, до село Александрово на изток, а след това на югоизток. Влива се в Черно море до къмпинг „Ахелой“, на 1,2 km южно от град Ахелой.

Площта на водосборния басейн на река Ахелой е 141 km². На север границата на басейна ѝ следи билото на Айтоска планина и го отделя от водосборния басейн на Хаджийска река, а на юг – с водосборния басейн на Айтоска река и с малки къси реки, вливащи се директно в Бургаски залив на Черно море.

Реката е със среден годишен отток от 0,7 m³ при град Ахелой, като максимумът е през февруари и март, а минимумът – август и септември.

По течението на реката са разположени един град и 3 села:

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ е изграден големият язовир „Ахелой“.

Край нея се провежда битката между войските на България, водени от цар Симеон I и Византия на 20 август 917 г.

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 159
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 23.