Направо към съдържанието

Бела Волентик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бела Волентик
Лична информация
Роден5 декември 1907 г.
Починал27 октомври 1990 г. (82 г.)
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1924 – 1929
1929 – 1932
1932 – 1933
1934 – 1935
1935 – 1936
1938 – 1939
ФК Немзети
ФК Уйпещ
Кройцлинген
Ла Шо де Фон
Бочкаи
Санкт Гален
102
24
(13)
(1)
Национален отбор
1927 Унгария1(0)
Треньор
1932 – 1933
1934 – 1935
1936 – 1938
1938 – 1942
1942 – 1946
1947 – 1950
1950 – 1951
1952 – 1953
1953 – 1955
1955
1956 – 1957
1957 – 1958
1959 – 1962
1962 – 1963
1964
1966 – 1967
Кройцлинген (играещ треньор)
Ла Шо де Фон (играещ треньор)
ФК Арау
Санкт Гален (играещ треньор)
Йънг Бойс
Лугано
Лозана
Лугано
Люксембург
ФК Халадаш
Вераш
ФК Печ
Унгария (олимп.)
България
МТК Будапеща
Динамо Берлин
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Бела Волентик (на унгарски: Volentik Béla) е унгарски футболист и треньор, водил националния отбор на България в периода 1962 – 1963 г. Двукратен шампион на Швейцария с отборите на Лугано и Лозана, финалист в турнира КНК като треньор на МТК Будапеща.

Дебютира през 1924 г. в състава на Немзети. През 1927 г. изиграва единствения си мач за унгарския национален отбор, като играе при победата над Югославия с 3:0. Между 1929 и 1932 г. е играч на Уйпещ. С тима печели две поредни титли на Унгария (1930 и 1931 г.), а през 1930 г. тимът печели международния турнир Купа на нациите. Същата година изиграва 4 мача в Митропа, където Уйпещ достига до 1/4-финалите.[1]

През 1932 г. заминава за Швейцария, където започва и треньорската му кариера. Той става играещ треньор в няколко клуба, като само през сезон 1935/36 се завръща в родината си в състава на Бочкаи.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Волентик е играещ треньор в Кройцлинген, Ла Шо де Фон и Санкт Гален, като само между 1936 и 1938 г. е треньор на Арау, без да е футболист на клуба. Очаква бутонките в Санкт Гален през 1939 г. и води тима до 1942 г. След това 4 години е начело на Йънг Бойс и през 1945 г. печели Купата на Швейцария.

След това печели два пъти първенството на страната – първо през 1949 г. с Лугано, а след това и през 1951 г. с Лозана. През 1953 г. поема националния отбор на Люксембург и го води в продължение на две години. Завръща се в родината си и през 1960 г. води отбора на Унгария на Олимпийските игри в Рим. Маджарите печелят бронзовите медали.

През януари 1963 г. е назначен за треньор на националния отбор на България с тандем с Георги Пачеджиев. Тандемът води „трикольорите“ при успеха на Португалия с 1:0 в квалификациите за Евро 1964 и в контрола с Алжир (1:2).[2] След това Волентик води тима сам, като България преодолява Албания в олимпийските квалификации. В 1/16-финалите на европейските квалификации „лъвовете“ побеждават Франция с 1:0, но реваншът е загубен с 1:3. Това се оказва и последен мач за унгареца начело на тима, като след отпадането от квалификациите той е заменен от Рудолф Витлачил.

Волентик се завръща в Унгария, като извежда МТК Будапеща до финал в КНК. Отборът е далеч от битката за титлата в шампионата, но на европейската сцена се представя изненадващо добре и отстъпва единствено на Спортинг (Лисабон) (3:3 и 0:1).

През сезон 1966/67 е начело на Динамо Берлин.

  • Шампион на Унгария – 1929/30, 1930/31
  • Купа на нациите – 1930
  • Шампион на Швейцария – 1948/49, 1950/51
  • Купа на Швейцария – 1944/45