Бой при Драгоман (3 ноември 1885)
| Бой при Драгоман (3 ноември) | |||
| Сръбско-българска война | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 3 ноември (15 ноември нов стил) 1885 | ||
| Място | Драгоман, България | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Боят при Драгоман е бой през Сръбско-българската война (1885), който се провежда на 3 ноември (15 ноември нов стил) 1885 г. между 3-та дружина от 4-ти пехотен плевенски полк и една сръбска полубатарея.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Късно вечерта на 2 ноември, след боя при Цариброд малобройният Царибродски отряд започва оттегляне към Драгоманския проход. С цел осигуряване на отстъплението на отряда и защитата на прохода, командирът на 3-та дружина от 4-ти полк разполага силите в близост от пътя. От тактическа гледна точка това се оказва доста ефективно, поради малкото сили с които разполага.
Ход на военните действия
[редактиране | редактиране на кода]Срещу Драгоманския проход настъпва сръбската Дунавска дивизия, която поради значителното си числено превъзходство прави опит за двоен обхват. Слабото разузнаване от страна на българските войски се оказва ключово в тази ситуация и прегрупирането на 7-и сръбски полк е погрешно разтълкувано като отстъпление. Веднага е проведена „контраатака“ и българските войски се оказват под фланговия огън както на 7-и сръбски полк, така и намиращият се в близост 9-и сръбски полк. Сред българските редове настъпва моментно объркване, последвано от лека паника сред доброволческите роти, но тя бързо е овладяна.
Останалите български роти използвайки пасивността на сръбския авангард се окопават на 700-800 метра от позицията на 7-и сръбски полк. Пасивността на сръбския авангард е забелязан от главнокомадващия крал Милан I и той издава заповед за незабавно настъпление.
Настъплението обаче се оказва твърде късно, срещу сръбските полкове от първия ешелон се изправят както окопаните роти, така и отстъпващите сили на Царибродския отряд. Първоешелонните сръбски полкове са усилени и от 15-и сръбски полк, но до вечерта изходът от боя не е решен, както поради лошата организация и комуникация на сръбските полкове, така и поради падането на нощта.
Загубите на сърбите възлизат на 12 убити и 77 ранени, а от българска страна на 4 убити и 13 ранени.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 37
| ||||||||
