Портал:Военна история на България

 Астрономия  България  География  Изкуство  Личности  Математика  Медицина  Наука  Философия  Технология

Военна история на България Военната история на България може да бъде условно разделена на шест големи периода на базата на развитието на българската войска от древността до наши дни: Военна история на българските земи от древността до падането под османска власт (1396) - обхваща военната история на траки, славяни от българската група и прабългари, както и държавите основани от българите. Най-характерни за периода са десетките Българо-византийски войни. Въоръжени борби за освобождение (1396-1878) - въстанията, бунтовете и хайдушкото движение в този период, както и върха на освободителните борби - Априлското въстание и последвалата Руско-турска война. Военна история от Освобождението до края на Първата световна война (1878-1919) - един изключително наситен на военна история период включващ войните на национално обединение (Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война). Военна история на България от края на Първата световна война до края на Втората световна война (1919-1945) - включва следвоенния период, както и участието на България във Втората световна война. Българската армия през тоталитарно време (1945-1989) - комунистическия период на българската войска, реорганизацията в Българска народна армия по съветски образец. Българската армия от началото на демокрацията до днешни дни - реформите в периода 1989-2000 г., преминаването към професионална армия и участието на Българската армия в операциите на НАТО в Босна, Косово, Афганистан и Ирак. Вижте статията Военна история на България
Избрана статия Сръбско-българската война започва на 2 ноември (14 ноември нов стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Първите военни действия започват на 2 ноември при Цариброд, Одоровци и Бански дол. На 3 ноември се водят боеве при Трън, Колуница, Драгоман, Врабча и Вребевница. Сръбските войски достигат до сливнишката отбранителна линия. След 3 дневни кръвопролитни боеве (5-7 ноември), линията е удържана, Сливнишкото сражение е спечелено, което дава възможност на българската войска да се прегрупира и бързо да контраатакува. Следват успешни боеве при Драгоман, Цариброд и Пиротското сражение - което определя резултата от войната. Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 7 декември. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ (виж Букурещки договор). Войната завършва с парад на българските войски в Белград. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Вижте статията Сръбско-българска война	Избрана картинка Паметник на Тутраканската битка в мемориалния комплекс „Военна гробница - 1916 г.“ в Тутракан Паметник на Тутраканската битка в мемориалния комплекс „Военна гробница - 1916 г.“ в Тутракан Мемориалният комплекс "Военна гробница - 1916 г." е сред Стоте национални туристически обекта. Когато след Междусъюзническата война Румъния напада България и Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния, България не отстъпва и отвоюва своите територии през 1916 г. в Тутраканската битка.
Избрана личност Борис Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог. Роден е на 3 март 1872 година в Скопие. Завършва българското педагогическо училище в родния си град, след което постъпва във Военното училище в София. През 1903 г. напуска военната служба за да вземе участие в Илинденско-Преображенското въстание, а през Балканската война (1912 - 1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. През Първата световна война (1915 - 1918) е командир на 5-и македонски полк, през март 1916 г. става началник на школата за запасни подпоручици в Скопие, а от 18 март 1917 г. командва 9-ти пехотен пловдивски полк. Вижте статията Борис Дрангов	Избрана битка „Влизането в Пирот“, худ. Антони Пьотровски Пиротското сражение е сражение през Сръбско-българската война (1885), което се провежда на 14 и 15 ноември 1885 г. между Западния корпус на българската войска и сръбската Нишавска дивизия. На 14 ноември сутринта българските войски разбиват сръбските прикриващи части по границата и настъпват към Пирот. До вечерта левия вланг на западния корпус завзема височините Диван и Черни връх, десния фланг разбива 10-и сръбски полк, а централния фланг изтласква противникът към с. Градешница. На 15 ноември сутринта настъплението е подновено. Водят се боеве по всички флангове на позицията, до вечерта сръбската войска е напълно разстроена и започва оттегляне, а българската армия преминава в преследване. Сражението изиграва значитлена роля за крайния резултат на Сръбско-българската война. Вижте статията Пиротско сражение
Нови статии Това е списък на новите статии, свързани с военната история на България. Диабазис Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г. Пеши дружини на Българската армия ‎ Трети армейски артилерийски полк ‎ Първи армейски артилерийски полк Кръстю Киров Тодор Ненов Сава Вуйчев Иван Върбанов Христо Вълчев Юрдан Георгиев Константин Живков Марин Цонков Тилю Колев Никола Крунев Димитър Фтичев Цоко Коев Борис Бръняков Георги Стоилков Сава Векилов Димитър Настев Лука Бозов ‎ Петър Цанев Георги Илчев Иван Ковачев Стефан Вълчев ‎Ганю Атанасов Георги Долапчиев‎ Стефан Панайотов‎‎ Паун Бананов‎ Богдан Велизаров‎ Кирил Попбожилов Сава Бакърджиев Димитър Янчев‎ Константин Стоянов‎‎ Константин Антонов Васил Черепов Димитър Азманов	Избрани статии Това е списък на избраните статии, свързани с военната история на България. Сръбско-българска война‎ Балканска война Междусъюзническа война
Любопитно
Цитати, свързани с военната история на България „Това е народ, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, защото у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървено в сражение.“ — Епископ Енодий (474-521), за прабългарите „Нищо друго не им идеше така отръки, както да се прицелват, и нищо не можеше да издържи напора на стрелите им.“ — Йоан Камениат (края на IX век - началото на X век), за славяните „Аз съм посветил себе си на отечеството още от 61-во лето да му служа до смърт и да работя по народната воля“ — Васил Левски „Опълченците доказаха, че многострадалният български народ е достоен за свобода. По-блестящо участие на Българското опълчение трудно можеше да се очаква.“ — генерал Столетов, из донесение до Главната квартира „Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости.“ — капитан Атанас Узунов, в отговор на ултиматума на сръбския генерал Лешанин да предаде Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885) „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм...“ — Спас Икономов, военен кореспондент през Балканската война (1912 - 1913) „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи.“ — генерал Мондезир, професор във Френската военна академия по време на Балканската война (1912-1913) „Като стар кавалерист с особен интерес следях действията на българската конна дивизия и винаги бях във възторг от нейните смели действия. Мога да ви уверя, че досега се беше наложило убеждението, че атака на конница срещу пехота е невъзможна, което Вие опровергахте.“ — фелдмаршал Макензен, писмо до генерал Колев, Първа световна война (1915 - 1918) „Свалете знамената! Минава генерал Вазов - героят от Дойран.“ — лорд Милн, при появяването на българската делегация във Великобритания
Координация на портал „Военна история на България“
За създаване Това е списък на статии, свързани с военната история на България, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите чуждоезични статии. Полски позиционен артилерийски полк Четвърти тежък артилерийски полк Пети тежък артилерийски полк Първи гаубичен полк Втори гаубичен полк Трети гаубичен артилерийски полк Първи корпусен артилерийски полк Общовойскови моторен артилерийски полк Артилерийски полк от бронираната бригада Първи български армейски артилерийски полк Ангел Ангелов Асен Мисканов Атанас Атанасов Атанас Христов Борис Захариев Васил Кодуков Георги Василев Димитър Фиков Коста Марков Любомир Черен Никола Петров Петър Бърнев Петър Петров Симеон Георгиев Стамен Стоянов Христо Антонов Христо Забунов	Шаблон:Военна история на България-за подобряване
	За избрани Това е списък на добри статии, свързани с военната история на България. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите, прецизирате информацията, добавите нови гледни точки, за да отговарят на критериите за избрани статии. Георги Вазов Борис Дрангов Иван Колев
Военно дело История на България Авиация Втора световна война България История
Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Военна история на България“.