Брест (област Плевен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

---

Брест
Кметството на Брест с часовниковата кула
Брест 43.641737, 24.593658 Брест
Общи данни
Население	1631 души (15 март 2024 г.) 20,2 души/km²
Землище	80,803 km²
Надм. височина	28 m
Пощ. код	5971
Тел. код	06563
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	06402
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община    – кмет	Гулянци Лъчезар Яков (Левицата!; 2007)
Кметство    – кмет	Брест Цецо Луканов (БСДП, СДС, ЗНС, ...)
Брест в Общомедия

Брест е село, намиращо се в Северна България, община Гулянци, област Плевен. Населението му е 2075 души по постоянен адрес към 15 март 2017 г. Землището му заема площ 80,803 кв. км и е най-голямото в общината

География

Селото е разположено на 9 км от общинския център Гулянци и на 41 км северно от областния център Плевен. Релефът е равнинен. Климатът е континентален с горещо лято и студена зима.

История

Някога е било едно от най-големите села на Дунавската равнина. През 1972 г. е трябвало да бъде обособена община на територията на област Плевен. Кандидатурите са били на съседните тогава села Гулянци и Брест. Брест е било най-многочисленото село в района и с най-голяма площ на землището. Населението на с. Брест е било около 3 пъти и половина по-голямо от това на Гулянци, но тогавашните партийни пристрастия надделяват. Изтъква се аргументът, че Гулянци вече е било част от националната железопътна инфраструктура на БДЖ и е свързано с възловите селища в страната чрез най-разпространения тогава вид транспорт – железопътния, макар че жп спирката е извън Гулянци и до днес носи името на по-близкото до нея село Милковица. След решение на ЦК на БКП, Държавният съвет на Народна република България обявява с. Гулянци за град с Указ № 1942 от 4 септември 1974 г. с тенденция да стане общински център, тъй като тогавашната администрация не възприема център на община със статут „село“. Веднага след това с наредба от 12 май 1974 г. е обособена нова малка община с 4 села на територията на Плевенски окръг – община Гулянци. През 1977 г. Брест се включва в селищната система на Гулянци, а от 1978 г. – в община Гулянци. Оттогава с. Брест остава второстепенно административно образувание в околията и остава по-малко по население от Гулянци. Макар че това не спира развитието на селото, и то е сполетяно от демографския срив, обхванал най-вече огромната част от българските села след смяната на политическия строй през 1989 г. По времето на социализма населението на с. Брест е около 9000 души, а към 15 март 2017 г. в него живеят 2011 души по настоящ адрес, което го държи в списъка на селата в Република България с население над 2000 души и сред най-големите села в Плевенска област.

Легенда за името на село Брест

Легендата, разказвана от Отец Тихомир Каменов е, че селото е заселено преди около 900 години като тогава са го наричали „Воден град“. По това време имало много брястове, но един бил голям – на него връзвали лодките си и сянката му падала добре. Хората се питали „Къде бе?“ и си отговаряли „При бреста.“. Така оттогава си останало името на селото Бряст. Според други поверия обаче, преди много години един човек загубил прасето си и го намерил в Брестовата гора. От там идва името на най-голямото тогава село в Дунавската равнина – Брест.

Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. на Държавния съвет осъвременява името на с. Бряст на Брест.

Местни предания и събития

По местни предания, на мястото, където се намира селото сега, някога са се простирали водите на река Дунав. Селото се е намирало на високите части в този район. Името си носи от голям бряст, където хората връзвали лодките си.

Подобно предание относно селото, или по точно възникването на един от родовете му Шеремети е описано подробно с родословни дървета в Родовата архивната книга от Димитър Първанов Христов през 1979 година. Това предание гласи че преди около 400 години двама от тримата братя родени в село Шереметя Област Велико Търново се преселват в Русия и там образуват малко градинарско селище, което нарекли „Шереметиево“ на името на Българското село Шереметя, Област Велико Търново, от което дошли. По-късно във времето в околностите на това селище Шереметиево е построено летище, което обслужва Москва и сега то се нарича „Летище Шереметиево“. Третият брат по прякор „Шереметя“ на името на селото, в което е роден, намерил свободна земя и по-спокойно убежище от турските набези и се преселил в сегашните земи на село Брест, в което и до днес живеят част от наследниците на рода Шеремети. Този род е дал на България и на света много известни хора, чиито имена и сега се споменават с гордост в селото и област Плевен, като например известният скулптор Кирил Тодоров.

Селото е било изпепелено през 30-те години на ХХ век. Пожарът се е виждал от съседните села. Местни хора твърдят, че самият цар Борис III е идвал след трагедията.

Културни и природни забележителности

Църквата „Св. Петка“

• Кметство с часовникова кула.
• Параклис на Света великомъченица Екатерина, църква „Св. Петка“ и местността Бездремна.
• Историческа местност е и Сусовица (Сусовград) – древно римско селище или крепост. Преданията гласят, че там има цял град от римско време, а с подземен тунел е свързан с Улпия Ескус в село Гиген, в който тунел по време на бедствието цар Гиго е тръгнал да бяга със златната си карета, но остава за винаги в тунела. От години тази местност е примамка за иманярите, но нека скоро държавата да успее да направи нещо и да отвори разкопки, за да се открие този старинен град, останал ни в наследство от далечното минало.
• Голямо читалище, библиотека и кино салон.
• Основно училище
• Голяма детска градина
• Културно–исторически музей
• Паметник на загиналите жители през войните

Редовни събития

• Съборът на селото се провежда на 9 ноември
• 14 октомври е храмов празник на църквата „Св. Петка“.

Други

• В северния край на селото има летище с бетонова писта и голям атрактивен фар.
• Цех на обувен завод „Рекорд“ гр. Габрово, който е затворен.
• Футболно игрище и местен отбор.
• Парк за отдих и басейн.

Литература / свързана с личности и събития на селото /

• „Живот за всички – Димитър Първанов“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 2005. издадена книга – в 96 стр.
• „Скулпторът Кирил Тодоров“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 2002. издадена книга – в 92 стр.
• „Три наниза жълтици“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 2013. издадена книга – в 162 стр.
• „Българка“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 1996. ISBN 954799624X. издадена книга – в 46 стр.

• „Човекът радио или спомен за Бики“ от Венета Йочева. Велико Търново, Редакция „Ивис“, 2011. ISBN 978-954-8387-91-0. издадена книга – в 251 стр.

• „От Петковден до Петковден“ от Венета Йочева. София, Редакция „Пропелер“, 2014. ISBN 978-954-392-256-7. издадена книга – в 208 стр. с портр., ил., 21 см.

Бележити личности

• Христо Александров Ганов – писател, поет и публицист
• Кирил Тодоров – художник, скулптор Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
• Венета Йочева – писател Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine.
• Ася Стефанова Маринова – писател, поет
• Кирил Каменов – математик и програмист, създател на няколко големи автоматизирани информационни системи за нуждите на държавната администрация.
• Линко- историк,хуморист и пазител на народните традиции. Небезизвестният със своите акробатични умения. Професионален дегустатор на ракия.Поет и деятел на културата една от неговите крилати фрази е "Който не е живял, той не е умрял".

Използвани материали

• „Родова архивна книга“ от Димитър Първанов Христов – 1979 г. в 51 стр.