Бутиллитий
Облик
n-Бутиллитий | |||||
Модел пространствено запълване
| |||||
Имена | |||||
---|---|---|---|---|---|
По IUPAC | Бутиллитий, Тетра-μ3-бутил-тетралитий | ||||
Други | NBL, BuLi, 1-литиобутан | ||||
Структура | |||||
Молекулна форма | тетрамерна във вода | ||||
Свойства | |||||
Формула | C4H9Li | ||||
Моларна маса | 64,06 g mol−1 | ||||
Външен вид | безцветна течност | ||||
Плътност | 0.68 g/cm³ | ||||
Точка на топене | -76 °C (<273 K) | ||||
Точка на кипене | разлага се | ||||
Разтворимост във вода | реакция | ||||
Диполен момент | 0 | ||||
Опасности | |||||
Основни опасности | огненосен | ||||
NFPA 704 |
| ||||
Идентификатори | |||||
CAS номер | 109-72-8 | ||||
PubChem | 61028 | ||||
ChemSpider | 10254339 | ||||
ChEBI | 51469 | ||||
SMILES | CCCC[Li] | ||||
InChI | |||||
InChI ключ | |||||
UNII | 09W9A6B8ZC | ||||
Gmelin | 1846 | ||||
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |||||
Бутиллитий в Общомедия |
n-Бутиллитият е органолитиево съединение. Производно е на бутан, на който водородният атом е заменен с литиев. В чист вид е безцветна течност. Широко се използва в химична практика във вида на разтвори с различна концентрация на алкани (хексан, пентан), които съществуват само в олигомери.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Обичайният метод за получава на n-бутиллитий явява взаимодействие на бутилбромида или бутилхлорида с метален литий.[1]
- 2 Li + C4H9X → C4H9Li + LiX
- където X = Cl, Br
Литият, използван в някои реакции, както правилото, съдържа 1-3 % натрий.
Приемане
[редактиране | редактиране на кода]Широко се използва за литиоване (въвеждане на литиевия атом) органически съединения в синтез, който възможно отблагодарява много ниска „киселинност“ на бутана. По химически реакции с полярни групи напомнят реактив на Гриняр.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Т. В. Талалаева, К. А. Кочешков Методы элементоорганической химии. Кн. 1 Литий, натрий, калий, рубидий, цезий. М., Наука 1971
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brandsma, L.; Verkraijsse, H. D. Preparative Polar Organometallic Chemistry I. Berlin, Springer-Verlag, 1987. ISBN 3-540-16916-4.
Тази статия, свързана с органична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.