Бюро за артилерийска навигация
Бюро за артилерийска навигация (БАН) или Бюро за ракетна навигация (чосонгъл: 미사일) представляват стратегическите ракетни войски на Северна Корея. Те контролират всички балистични ракети, приети на въоръжение в страната, включително и ядрените. За разлика от отделните клонове на Корейската народна армия, БАН е под директния контрол на Държавната комисия по отбрана и нейния председател.
Организация
[редактиране | редактиране на кода]БАН е сформирана през 1999 като отделен клон на Корейската народна армия, обединяващ всички съединения с балистични ракети на сухопътните войски. Тя е единственият клон на КНА, който е директно под контрола на Държавната комисия по отбрана, а не на генералния щаб.
Ракетни площадки
[редактиране | редактиране на кода]На територията на Северна Корея има десетки ракетни бази. Едни от най-големите са посочени тук.
- Мусудан-ри е ракетна площадка и космодрум, разположен в източната част на провинция Северен Хамгьон. Оттук е изстреляна първата ракета Тепходон-1 със спътника Кванмьонсон-1 на борда.
- Тончхан-ри е космодрум, завършен през 2012 година. Намира се на западния бряг на КНДР, на около 50 км южно от границата с Китай. Той може да се използва за изстрелване на ракети, и е много по-голям и модерен от която и да било друга севернокорейска ракетна база.[1][2]
- Окпхьон се намира в провинция Южен Хамгьон. Тук са базирани голямо количество ракети Родон-1 и Родон-2, както и ракети Хвасон.
- Площадката Късон се намира в Северен Пхьонан. Ракетите ѝ Родон-1 и Родон-2 са насочени срещу американските войски в Япония.
Видове ракетни установки
[редактиране | редактиране на кода]- Силози:
- Ракетните силози са начин за базиране на ракети под земята. По този начин те са защитени от вражески удари и са трудно откриваеми. Самите съоръжения обаче са скъпи и създаването им би било нерентабилно, ако страната не разполага с далекобойни ракети, които могат да бъдат държани заредени и готови за изстрелване за дълъг период от време. Единствената такава ракета на Северна Корея е Мусудан-1/БМ25. КНДР няма построени ракетни силози.
- Ракетни площадки:
- Ракетната площадка от типа на космодрум е необходима за изстрелването на ракети като Родон и Тепходон, тъй като силно корозивното им гориво налага зареждане непосредствено преди изстрелване. Ракетните площадки са силно уязвими за вражески въздушни и ракетни удари. Те обаче могат да се използват за изстрелване на космически спътници, и са лесни за построяване.
- Самоходни ракетни установки:
- Самоходните ракетни установки са предпочитан от Северна Корея метод за транспортиране и изстрелване на ракети. Поради мобилността си те са трудни за откриване, и могат да бъдат крити в пещери.
- Подводници
- Северна Корея е разработила копие на руската ракета Р-27 в два варианта — сухопътен и подводен, съответно наименувани БМ25 и Мусудан-1. Мусудан-1 е малко по-голяма (но и по-лека) от оригиналната Р-27 и има обсег до 2500 км, а БМ25 е разположена на самоходна ракетна установка и има обсег до 4000 км. През 1993 КНДР купува 12 неизправни подводници клас Голф и клас Фокстрот, като е възможно поне една от тях да е възстановена с цел пренасяне на ракети.[3] Възможно е също така ракетните шахти на подводниците клас Голф да са били внимателно изучени, и да са монтирани външно на подводници клас Ромео, или просто разположени на товарни кораби.[4] И в двата случая Северна Корея вероятно има възможност да удари американските бази в Тихия океан, и западното крайбрежие на САЩ.[5]
Ракети
[редактиране | редактиране на кода]
- Ракета с малък обсег (130 – 140 км) и висока точност, разработена на базата на съветския комплекс ОТР-21 Точка.
- Подобрен вариант на Р-300 с обсег от 330 километра. Броят на тези ракети е около 200.
- Подобрен вариант на Хвасон-6 с обсег от 700 километра. КНДР разполага с около 700 такива ракети.
- Течногоривна балистична ракета с обсег от 1300 – 1500 км. Ракетата може да достигне почти всички части на Япония, и е разположена на самоходна установка. КНДР разполага с около 200 – 320 такива ракети. Произвежда се в Иран като Шахаб-3.
- Подобрен вариант на Родон-1 с обсег от около 2000 км. КНДР разполага с около 50 такива ракети.
- Севернокорейско копие на съветската ракета Р-27, създадено чрез обратна разработка и чрез помощта на десетки бивши ракетни инженери от Русия. Съществуват два варианта – сухопътен (на самоходна установка, БМ25) и подводен (Мусудан-1). Обсег между 2500 и 4000 км.[6]
- Двустепенна балистична ракета с обсег до 2500 км. Според САЩ не е приета на въоръжение, а според Русия е възможно да има на въоръжение 25 – 30 ракети към 2009.
- Междуконтинентална балистична ракета в процес на разработка. Средният ѝ обсег е около 6700 км, минималният – 4000, а максималният – 10 000 км. Тествана е неуспешно през 2006.
Износ на технологии
[редактиране | редактиране на кода]Потребители на ракети
[редактиране | редактиране на кода]
Виетнам получава доставка от ракети Хвасон-5 и Хвасон-6 през 1998.
Иран е един от първите купувачи на севернокорейски ракети. Иранските Шахаб-1, Шахаб-2 и Шахаб-3 са копия съответно на Хвасон-5, Хвасон-6 и Родон-1. Иран също така разполага с 18 наземни ракети БМ25.[7]
Йемен купува балистични ракети от КНДР през 90-те години.[8]
Обединени арабски емирства купуват 25 ракети Хвасон-5 през 1989, но армията остава недоволна от точността им и оттогава се държат в резерв.[9]
Сирия използва два типа севернокорейски ракети – Хвасон-6 и Родон-1.[10]
Судан получава ракети Хвасон чрез посредничеството на Сирия през 2004.[11]
Непотвърдени потребители
[редактиране | редактиране на кода]
Етиопия – непотвърдена информация за Хвасон-5[12]
Република Конго – непотвърдена информация за покупка на Хвасон-5[13]
Куба – непотвърдена информация за пратка ракети Хвасон-6 към Куба[14]
Вносители на технологии
[редактиране | редактиране на кода]
Египет е получавал технологии за създаване на ракети Хвасон, но няма данни за получаване на цели ракети.
Либия е получавала части и чертежи за създаването на балистични ракети, и е използвала Родон-1, която е изтеглена от употреба през 2003. Либия получава само резервни части за по-малките си ракети.[15]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Analysts: N. Korea completing missile test site, CNN
- ↑ N Korea 'builds new missile site', BBC
- ↑ North Korea's New Missiles
- ↑ North Korea Develops a Submarine Missile With Shooting Range 2,500km - DailyNK
- ↑ North Korea's New Missiles
- ↑ North Korea deploy new missiles, 02 August 2004 (html) // Janes Defence Weekly. Посетен на 12 ноември 2007.
- ↑ The Global Range of Iran's Ballistic Missile Program Архив на оригинала от 2013-05-03 в Wayback Machine., Jerusalem Center for public affairs
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2009-03-11. Посетен на 2009-02-16.
- ↑ Bermudez, Joseph S. (1999). "A History of Ballistic Missile Development in the DPRK: First Ballistic Missiles, 1979-1989". James Martin Center for Nonproliferation Studies. Посетен на 14 февруари 2008.
- ↑ NTI Country overviews:Syria
- ↑ NTI Country overviews:Syria
- ↑ Hwasong-5 information[неработеща препратка]
- ↑ Hwasong-5 information[неработеща препратка]
- ↑ Hwasong-6[неработеща препратка]
- ↑ IISS report // Архивиран от оригинала на 2012-03-02. Посетен на 2009-02-16.
- Reuters - A look at North Korea's missile arsenal
- Bermudez, Joseph S. (2001). Shield of the Great Leader. The Armed Forces of North Korea, The Armed Forces of Asia. Sydney: Allen & Unwin. ISBN 1-86448-582-5.
- Homer T. Hodge, North Korea’s Military Strategy, Parameters (journal), Spring 2003, pp. 68-81
- The International Institute for Strategic Studies (IISS) (2007). The Military Balance 2007. Abingdon: Routledge Journals. ISBN 978-1-85743-437-8.
- Bermudez, Joseph S. (1999). "A History of Ballistic Missile Development in the DPRK: First Ballistic Missiles, 1979-1989".
- James Martin Center for Nonproliferation Studies.
- Zaloga, Steven; Illustrated by Jim Laurier and Lee Ray (2006). Scud Ballistic Missile Launch Systems 1955-2005. Osprey Publishing. ISBN 1-84176-947-9.
- Институт за стратегически изследвания - ракетна и ядрена програма на КНДР