Направо към съдържанието

Венера 16

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венера 16
Общи данни
По програма наКосмическа програма на СССР
Основни изпълнителиКонструкторско бюро Лавочкин
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Венера
Дата на изстрелване7 юни 1983 г.
Байконур
Стартова установкаМълния-М
Маса4000 kg
Орбита/траекторияорбита около Венера
Важни събитияизследване на релефа на Венера
Състояниенефункциониращ

Венера 16 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 7 юни 1983 г. в 02:32 стандартно време с цел изследване на повърхността на Венера от орбита посредством радар със синтетична апертура. Като конструкция апаратът е подобен на предишните от поредицата Венера.

Описание на мисията

[редактиране | редактиране на кода]

Венера 16 влиза в орбита около Венера на 14 октомври 1983 г., като орбиталната равнина е под наклон от 4° спрямо тази на Венера 15. По този начин е възможно повторно изследване на дадено място от повърхността на планетата от двата апарата. Орбитата е с инклинация от приблизително 90° и с орбитален период от приблизително 24 часа. Периапсидата е с височина от ~1000 km, на 62° с. ш., а апоапсидата е на височина от ~65 000 km.

През юни 1984 г. Венера се намира в горно съединение и това прави невъзможно изпращането на комдани или получаването на данни от наземния контрол. Поради тази причина, орбитата на Венера 16 е коригирана на 20° с цел повторно изследване на областите за които данните са пропуснати поради горното съединение. В продължение на 8 месеца Венера 15 и 16 успяват да изследват релефа на около 25% от повърхността на Венера – от северния ѝ полюс до около 30° с. ш.

Венера 16 е идентичен спрямо Венера 15 и като цяло са сходни с орбиталните модули на Венера 9 и Венера 14. Общата маса на апарата е 4000 kg. Апаратът се състои от цилиндър с приблизителни размери от 5 m дължина и 0,6 m диаметър. Към цилиндъра е монтирана параболична антена с диаметър от 1,4 m която бива използвана от радара със синтетична апертура. Налични са още една параболична антена с диаметър от 1 m използвана от радиоалтиметъра и една 2,6 m комуникационна антена.

Електрическата ос на радиоалтиметъра съвпада с геометричната ос на апарата, докато електрическата ос на радара със синтетична апертура е под наклон от 10 градуса. При изследване на повърхността алтиметърът е насочен към Центъра на планетата (под 90 градуса спрямо повърхността), докато радара със синтетична апертура е под 80 градуса спрямо повърхността. Апарата също включва резервоари с гориво и ракетни двигатели. Монтирани встрани от главния цилиндър са два слънчеви панела.