Висанско
| Висанско Πευκόφυτο | |
| — село — | |
  Висанско  Висанско  Висанско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Аренес |
| Надм. височина | 961 m |
| Население | 42 души (2021 г.) |
Висанско (на гръцки: Πευκόφυτο, Певкофито, катаревуса: Πευκόφυτον, Певкофитон, до 1928 година Βύσαντσκο/ν, Висанцко/н[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Висанско е разположено между планините Горуша (Войо) от изток и Аренес от запад на река Сарандапорос. Въпреки че е част от македонския дем Нестрам, Висанско географски принадлежи към Епир, а не към Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Вишанско с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на Али паша Янински и е заселено с гърци качауни от Епир.[3] В края на XIX век Висанско е село в Борботска нахия в Костурска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Висанско има 160 жители гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Висенко е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Висанско има 150 гърци и в селото работи гръцко училище.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Жителите се занимават с експлоатация на гората, скотовъдство и земеделие.[7]
В 1928 година е прекръстено на Певкофитон. По време на Гражданската война пострадва силно и в 1947 година е напуснато от жителите си. След войната в 1950 година е възстановено.[7] Много от жителите на Висанско се установяват в Маняк.[8]
От 1997 година Висанско е част от община Аренес, която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Голия Бурика[10] | Γκόλια Μπουρίκα | Дади | Δαδί[11] | рид в Горуша, С от Висанско[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 174[7] | 176[7] | 231[7] | 322[7] | 166[7] | 242[7] | 113[7] | 37[7] | 41[7][12] | 84 | 85 | 42 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Свързани с Висанско
- Мария Антониу (р. 1968), гръцки политик, по произход от Висанско
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Διοικητικά και πληθυσμιακά στοιχεία των οικισμών της Καστοριάς μετά την απελευθέρωση (μέρος 2ο): 1950 - 2015 // Ιστορικά Καστοριάς, 17 Ιουνίου 2015. Посетен на 9 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkofito Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
