Направо към съдържанието

Горно Лакочерей

Горно Лакочерей
Горно Лакочереј
— село —
Лакочерейският манастир „Свети Спас“ в началото на XX век
Лакочерейският манастир „Свети Спас“ в началото на XX век
41.1686° с. ш. 20.805° и. д.
Горно Лакочерей
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина722 m
Население515 души (2002)
Пощенски код6000
МПС кодОН
Горно Лакочерей в Общомедия

Горно Лакочерей (на македонска литературна норма: Горно Лакочереј) е село в община Охрид на Северна Македония.

Селото е разположено на 9 километра северно от Охрид на Коселската река.

Край селото е Лакочерейският манастир „Свети Спас“, чиято църква е от XIX век.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Горни Локоцарей (Lokotzaréi-gorni) е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 130 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Лакочерей е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на Горно Лакочерей е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Локочерай има 120 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Горно и Долно Лакочерей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1963 година е изградена църквата „Свети Атанасий“. Църквата „Свети Никола – Талалей“ е изградена на темелите на църква от XIX век и е осветена на 4 юни 1995 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 515 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 514
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  6. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007