Гюстав Моро
Гюстав Моро Gustave Moreau | |
френски художник | |
Автопортрет от 1850 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Париж, Франция |
Кариера в изкуството | |
Стил | Символизъм |
Жанр | историческа живопис[1] |
Учители | Франкоа-Едуар Пико |
Направление | живопис |
Повлиян | Йожен Дьолакроа |
Награди | медали от салоните през 1864, 1865 и 1869 |
Гюстав Моро в Общомедия |
Гюстав Моро (на френски: Gustave Moreau, 6 април 1826 – 18 април 1898) е френски художник, представител на течението символизъм.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Моро е роден в Париж в семейството на Луи Жан Мари Моро, архитект, и Адел Полин де Мутие. Моро е ученик на Франсоа-Едуар Пико. Сприятелява се с Теодор Шасерие, чиито творби оказват силно влияние върху творчеството на Моро. Художникът предприема редица пътувания в Италия (Рим, Флоренция, Милано, Пиза, Сиена, Венеция), където с месеци изучава и копира картини на Тициан и Леонардо да Винчи, а също и фреските на Микеланджело в Сикстинската капела. Освен влиянието на ренесансовите майстори, в картините на Моро се долавят екзотични и ориенталски мотиви.
В продължение на 25 години Моро е в много близки (вероятно романтични) отношения с Аделаид-Александрин Дюрьо, която той рисува няколко пъти. [2] Първата му картина е „Пиета“, която днес се намира в катедралата в Ангулем. През 1853 г. Моро представя в Парижкия салон картините „Сцена от Песен на песните“ и „Смъртта на Дарий“. Една от първите му символистки картини – „Едип и Сфинксът“ е изложена в Салона през 1864 г.
През 1888 г. Моро е избран за член на Френската академия за изящни изкуства и става професор там през 1892 г. Сред учениците му са Адолф Бофрер, Анри Матис, Албер Марке и Жорж Руо.
Моро умира на 18 април 1898 г. в Париж и е погребан в гробището в Монмартър. Художникът оставя след себе си над 8000 картини, акварели и рисунки, много от които са изложени в Националния музей „Гюстав Моро“ (Musée national Gustave Moreau), намиращ се на улица „Ларошфуко“ 14 (Париж). Там е било ателието на художника, а музеят е открит официално на 13 януари 1903 г. През 1912 г. Андре Бретон го посещава и остава дълбоко впечатлен от творбите на Моро.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Пиета
(1852) -
Хезиод и музата
(1857) -
Орфей
(1865) -
Венера, излизаща от вълните
(1866) -
Прометей
(1868) -
Европа и бика
(1869) -
Видение
(1876-77) -
Бебето Мойсей
(ок. 1876-78) -
Свети Георги побеждава дракона
(1889) -
Вълкът и агнето
(1889)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 57637
- ↑ Kaplan, Julius. Gustave Moreau. Little Brown & Company, 1974. ISBN 0821206281. с. 7, 55.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustave Moreau и страницата Gustave Moreau в Уикипедия на френски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Paul Flat, Le Musée Gustave Moreau. L’artiste, son œuvre, son influence, Paris, 1899.
- George Desvalliéres, L’Œuvre de Gustave Moreau, Paris, 1911.
- Jean Revol, Gustave Moreau, La Nouvelle Revue française, n°106, octobre 1961.
- Paul Bittler et Pierre-Louis Mathieu, Musée Gustave Moreau. Catalogue des dessins de Gustave Moreau, Paris, 1983.
- Geneviève Lacambre, Gustave Moreau: Maître Sorcier, Paris, 1997.
- Pierre-Louis Mathieu, Gustave Moreau: monographie et nouveau catalogue de l'œuvre achevé, ACR Édition, Paris, 1998.
- Pierre-Louis Mathieu, Gustave Moreau, L'assembleur de rêves, ACR Éditions, Paris, 1998.
- Peter Cooke, Gustave Moreau et les arts jumeaux: peinture et littérature au dix-neuvième siècle, Berne, 2003.
- Marie-Anne Sarda (ред.), Paysages de rêve de Gustave Moreau, Paris, 2004.
- Pierre-Louis Mathieu, Le Musée Gustave Moreau, Réunion des musées nationaux, Paris, 2005.
- Gilbert Bou, Gustave Moreau à Decazeville, Rodez, 2010.
- Marie-Cécile Forest (ред.), L'Homme aux figures de cire, Paris, 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) ((fr)) ((ja)) Musée National Gustave-Moreau – сайт на Националния музей „Гюстав Моро“
- ((en)) Кратка биография Архив на оригинала от 2017-07-04 в Wayback Machine. от Artchive.com
- Марсел Пруст, „Гюстав Моро“, превод от френски език Юлиан Жилиев, електронно списание LiterNet, 23 март 2014, № 3 (172)
|