Двойствено число
Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.[1] Много от живите езици, в това число и съвременният български език, не притежават двойствено число. Старобългарският език е имал двойствено число, но то постепенно е изчезнало с развитието на езика.
В старобългарския език са съществували три граматически числа: единствено, двойствено и множествено.[2] С течение на времето двойственото число е изчезнало, множественото число е поело неговата служба.
Така наречената бройна форма на съществителните в мъжки род произлиза от двойственото число и се използва вместо мн.ч., когато пред съществителното стои числително бройно или местоимение за количество:
- три котарака, пет стола, няколко коня.
Според книжовната норма бройната форма в съвременния български език се употребява само за нелица. При съществителните за лица се използва обикновената форма за мн.ч., а числителното име обикновено е в мъжколична форма:
- трима слепци, двама длъжници, четирима ученици.
В старобългарския език формата за дв.ч. се е използвала и за лица:[3]
;-
; -
.
Формите за двойствено число на съществителните от женски и среден род не се пазят в съвременния български език. Изключение има при няколко думи, които назовават чифтни органи:[3]
| ед.ч. | дв.ч. | мн.ч. |
|---|---|---|
  |
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
 |
|
Поради по-честата употреба на двойствено число при тези думи то е изместило някогашната форма за мн.ч. Понастоящем в книжовния език се казва само
- ръце, нозе, очи, уши;
а не
- ръки, ноги, очеса, ушеса.
При някои думи се пазят като дублети двете форми:
- колене и колена;
- рамене и рамена;
- криле и крила;
- рога и рогове (старата форма за мн.ч. е роги; днес тя не се приема за книжовна; книжовната форма е с променено окончание).
При някои от тях има разлика в смисъла. Например рога се използва най-вече за животни, докато рогове може да значи музикални инструменти или съдове за вино, или съдове за барут, или зъбци на някакъв инструмент (вила, вилица).[4]
В съвременния гръцки език има само единствено и множествено число, но старогръцкият е притежавал и двойствено число.
Пример:
- Единствено число: ἄνθρωπος („човек“, „мъж“).
- Двойствено число: ἀνθρώπω („двама души“, „двама мъже“).
- Множествено число: ἄνθρωποι („хора“, „мъже“).
Форми за двойствено число са съществували за всички падежи в старогръцката граматика.
Готският е мъртъв източногермански език, известен предимно от един ранносредновековен превод на Библията. Притежавал е двойствено число, а множествено число се е използвало само за три и повече предмета или лица. Двойствено число са имали личните местоимения и глаголите, но не и имената.
Пример:
- wit („ние двамата“);
- weis („ние“ [поне трима]).
Личните местоимения в готския език са имали форми за единствено, двойствено и множествено число във всички падежи.
В езика санскрит съществителните имена се менят по падеж и число. Например съществителното नर nara („мъж“)[5] се скланя така:[6]
| Падеж | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| Именителен | नरः naraḥ |
नरौ narau |
नराः narāḥ |
| Звателен | नर nara |
नरौ narau |
नराः narāḥ |
| Винителен | नरम् naram |
नरौ narau |
नरान् narān |
| Творителен | नरेण nareṇa |
नराभ्याम् narābhyām |
नरैः naraiḥ |
| Дателен | नराय narāya |
नराभ्याम् narābhyām |
नरेभ्यः narebhyaḥ |
| Отделителен | नरात् narāt |
नराभ्याम् narābhyām |
नरेभ्यः narebhyaḥ |
| Родителен | नरस्य narasya |
नरयोः narayoḥ |
नराणाम् narāṇām |
| Местен | नरे nare |
नरयोः narayoḥ |
नरेषु nareṣu |
Глаголите в санскрит се менят по лице, число, време, наклонение и залог. Например глаголът „стоя“ се спряга в сегашно време, изявително наклонение, по следния начин:[7]
| Лице | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 л. | tiṣṭhāmi | tiṣṭhāvaḥ | tiṣṭhāmaḥ |
| 2 л. | tiṣṭhasi | tiṣṭhathaḥ | tiṣṭhatha |
| 3 л. | tiṣṭhati | tiṣṭhataḥ | tiṣṭhanti |
Сказуемото се съгласува с подлога по лице и число:[7]
- narāḥ tiṣṭhanti („мъже стоят“).
Във ведическия санскрит съществителните в двойствено число, пред които няма числително, могат да означават единство от две противоположности:
- dyāvā („небе и земя“);
- mātarā („майка и баща“).
В съвременния словенски език има три граматически числа: единствено, двойствено и множествено. Всяко съществително име притежава форми за трите числа във всички падежи.
Пример: склонение на съществителното korȃk [kɔráːk] („стъпка, крачка“).[8]
| Падеж | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| Именителен | korȃk | korȃka | korȃki |
| Родителен | korȃka | korȃkov | korȃkov |
| Дателен | korȃku | korȃkoma | korȃkom |
| Винителен | korȃk | korȃka | korȃke |
| Местен | korȃku | korȃkih | korȃkih |
| Творителен | korȃkom | korȃkoma | korȃki |
| Звателен | korȃk | korȃka | korȃki |
Употребата на двойствено число е задължителна с изключение на съществителните, означаващи чифтни органи или предмети (очи, уши, устни, ръце, крака, бъбреци, панталони и др.), за които поначало се използва множествено число, освен когато говорещият иска да наблегне, че нещо важи за двете части.
Например обикновено се казва
- oči me bolijo („болят ме очите“).
Но ако говорещият иска да наблегне, че и двете очи го болят, ще каже
- (obe) očesi me bolita („двете очи ме болят“).
След числителното obe / oba („двете“, „двата“) двойственото число е задължително. Но числителното не е задължително, защото самата форма očesi („двете очи“) включва смисъла на числителното.
В горнолужишкия и долнолужишкия език се пазят формите за двойствено число при имената и глаголите.
Примери от горнолужишкия език за двойствено число при имената:
- За лица:
- Множествено число: Jana widźi starych nanow. („Яна вижда стари бащи.“)
- Двойствено число: Jana widźi stareju nanow. („Яна вижда двама стари бащи.“)
- За нелица:
- Множествено число: Jana widźi stare konje. („Яна вижда стари коне.“)
- Двойствено число: Jana widźi starej konjej. („Яна вижда два стари коня.“)
Пример за разликата между двойствено и множествено число при глаголите в горнолужишкия език:
- Единствено число: Wón pisa. („Той пише.“)
- Двойствено число: Wonej pisatej. („Те [двама] пишат.“)
- Множествено число: Woni pisaja. („Те [неколцина] пишат.“)
В книжовния литовски език от средата на XX век нататък няма двойствено число (има само в някои диалекти), но то е съществувало през XVI и XVII век.
Например изразът „двама добри приятели“ в различни падежи е изглеждал така:
- dù gerù draugù (именителен и винителен падеж);
- dvı̇́em gerı̇́em draugám (дателен падеж);
- dviẽm geriẽm draugam̃ (творителен падеж).
Двойствено число в съвременния книжовен литовски език се среща само при личните местоимения. Например местоимението „ние“ в именителен падеж се мени по род и число така:
- mùdu („ние двамата“): дв.ч., м.р.;
- mùdvi („ние двете“): дв.ч., ж.р.;
- mẽs („ние“): мн.ч. за двата рода.
В художествената литература могат да се срещнат форми на двойствено число и при глаголите.
Шотландският келтски език се говори в северната част на Британските острови, предимно в Шотландия. Двойствено число в този език се употребява само след числителното dà („две“), където употребата му е задължителна.
Пример:
- cù („куче“);
- dà chù („две кучета“);
- coin („кучета“).
Съществителните се делят на класове според начина на образуване на формите за различните числа.
| Клас | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| № 1 | aon òran една песен |
dà òran две песни |
trì òrain три песни |
| № 2 | aon uinneag един прозорец |
dà uinneig два прозореца |
trì uinneagan три прозореца |
| № 3 | aon ghuth един глас |
dà ghuth два гласа |
trì guthan три гласа |
| № 4 | aon bhàta една лодка |
dà bhàta две лодки |
trì bàtaichean три лодки |
| № 5 | aon chara един приятел |
dà charaid двама приятели |
trì càirdean трима приятели |
Мансийският език се говори в някои области в Русия. Съществителните имат три числа и шест падежа; нямат род.
Пример (в именителен падеж):
- ед.ч.: пут („котел“);
- дв.ч.: путыг („два котела“);
- мн.ч.: путэт („котли“).
Глаголите също имат форми за трите числа. Образуват се със следните окончания:
| Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. | |
|---|---|---|---|
| 1 л. | -ум | -ме̄н | -в |
| 2 л. | -ын | -ы̄н | -ы̄н |
| 3 л. | — | — | -ыт |
Хантийският език се говори в някои области на Русия. Езикът е аглутинативен. Отношенията между частите на изречението се изразяват чрез окончания. Например при имената:
- -ӈын за двойствено число;
- -(ы)т за множествено число;
- -a за дателен падеж;
- -ны за местен/творителен падеж.
Първо се добавя окончанието за число, а след него се слага окончанието за падеж.
Пример:
- И.п., ед.ч.: хот („къща“);
- Д.п., дв.ч.: хотӈына („на двете къщи“);
- М.п., мн.ч.: хотытны („при къщите“).
Арабският език има три числа (единствено, двойствено и множествено) както при имената, така и при глаголите.
Пример за съществително име:[9]
- ед.ч.: كِتَاب kitāb („книга“, „документ“);
- дв.ч.: كِتَابَيْن kitābayn („две книги“, „два документа“);
- мн.ч.: كُتُب kutub („книги“, „документи“).
Арабските глаголи се менят по лице, число, време, наклонение, залог и род, като някои комбинации са невъзможни. Например в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог, глаголите имат 13 форми.
Примерно спрежение на глагол в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог:
- Единствено число:
- 1 л.: أَكْتُبُ a-ktub-u („аз пиша“);
- 2 л.:
- м.р.: تَكْتُبُ ta-ktub-u („ти пишеш“);
- ж.р.: تَكْتُبِينَ ta-ktub-īna („ти пишеш“);
- 3 л.:
- м.р.: يَكْتُبُ ya-ktub-u („той пише“);
- ж.р.: تَكْتُبُ ta-ktub-u („тя пише“).
- Двойствено число:
- 2 л.: تَكْتُبَانِ ta-ktub-āni („вие двамата/двете пѝшете“);
- 3 л.:
- м.р.: يَكْتُبَانِ ya-ktub-āni („те двамата пишат“);
- ж.р.: تَكْتُبَانِ ta-ktub-āni („те двете пишат“).
- Множествено число:
- 1 л.: نَكْتُبُ na-ktub-u („ние пишем“);
- 2 л.:
- м.р.: تَكْتُبُونَ ta-ktub-ūna („вие пѝшете“);
- ж.р.: تَكْتُبْنَ ta-ktub-na („вие пѝшете“);
- 3 л.:
- м.р.: يَكْتُبُونَ ya-ktub-ūna („те пишат“);
- ж.р.: يَكْتُبْنَ ya-ktub-na („те пишат“).
В неофициална реч двойственото число се използва рядко.
Акадският език е бил говорен в древността от асирийците и вавилонците. Притежавал е три числа (единствено, двойствено и множествено) и три падежа (именителен, винителен и родителен). Двойственото число е имало ограничена употреба, предимно при названията на чифтни органи (очи, уши и т.н.). Прилагателните имена не са били употребявани в двойствено число.
| Падеж и число | Съществителни | Прилагателни | ||
|---|---|---|---|---|
| м.р. | ж.р. | м.р. | ж.р. | |
| цар | царица | силен | силна | |
| Именителен, ед.ч. | šarr-um | šarr-at-um | dann-um | dann-at-um |
| Родителен, ед.ч. | šarr-im | šarr-at-im | dann-im | dann-at-im |
| Винителен, ед.ч. | šarr-am | šarr-at-am | dann-am | dann-at-am |
| Именителен, дв.ч. | šarr-ān | šarr-at-ān | ||
| Косвен, дв.ч. | šarr-īn | šarr-at-īn | ||
| Именителен, мн.ч. | šarr-ū | šarr-āt-um | dann-ūt-um | dann-āt-um |
| Косвен, мн.ч. | šarr-ī | šarr-āt-im | dann-ūt-im | dann-āt-im |
В тези езици имената имат три числа: единствено, множествено и двойствено.
Пример:[10]
- iglu („къща”);
- igluk („две къщи”);
- iglut („къщи”, неопределено много).
Двойственото число се използва само когато двойствеността е много съществена и не е указана по друг начин в текста.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ИБЕ–БАН, Речник на българския език — справка за думата двойствен.
- ↑ Кирил Мирчев, Старобългарски език, стр. 48–49.
- ↑ а б Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Старобългарски речник.
- ↑ ИБЕ–БАН, Речник на българския език — справка за думата рог.
- ↑ Dictionnaire Héritage du Sanscrit.
- ↑ The Sanskrit Grammarian — Declension.
- ↑ а б Charles Wikner, A Practical Sanskrit Introductory, стр. 17, стр. 26.
- ↑ Уикиречник, korȃk.
- ↑ Уикиречник, kitāb.
- ↑ Уикиречник, iglu.