Направо към съдържанието

Джийн Рис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джийн Рис
Джийн Рис (вляво) с Моли Стоунър през 1970-те
Джийн Рис (вляво) с Моли Стоунър през 1970-те
ПсевдонимДжийн Рис
Родена24 август 1890 г.
Починала14 май 1979 г. (88 г.)
Професияписател
Националност Доминика
Активен период1924-1979
Жанрлюбовен роман, криминален роман, трилър, научна фантастика, фентъзи, хорър, приключенски роман,
Темаположението на жената във викторианското общество и след това
Направлениемодернизъм, постмодернизъм
Дебютни творби„Квартетът“
Известни творби„Безкрайното Саргасово море“
НаградиКавалер на Ордена на Британската империя

СъпругЖан Ленглът (1919 – 1933)
Лесли Тилдън-Смит (1934 – 1945)
Mакс Хамер (1947 – 1966)
Уебсайт
Джийн Рис в Общомедия

Джийн Рис (на английски: Jean Rhys), с рождено име Ела Гуендолин Рийс Уилямс, е доминиканска писателка на произведения в жанра съвременен и любовен роман.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Рис е родена на 24 август 1890 г. в Розо, Доминика, Британски Западни Индии, в семейството на лекар уелсец и креолка с шотландско потекло.

На 16-годишна възраст заминава за Англия при леля си, учи в девическата гимназия „Стивън Пърс“ и следва един семестър в Кралската академия за театрално изкуство, но е принудена да напусне поради липса на средства и проблеми с акцента. Отказва да се върне при родителите си и работи като статистка и манекен под имената Вивиан, Ема или Ела Грей. След като баща ѝ умира през 1910 г. тя започва свободен живот и става любовница на богат борсов посредник, но след известно време се разделят.

По време на Първата световна война работи като доброволец във войнишка столова, а през 1918 г. работи в пенсионен офис. През 1919 г. се жени за Жан Ленглът, френско-нидерландски журналист, шпионин и автор на песни. С него живее предимно в Лондон, Париж и Виена. Имат две деца, син, който умира млад, и една дъщеря. Развеждат се през 1933 г.

През 1934 г. се омъжва за Лесли Тилдън-Смит, редактор. Живеят няколко години в Девън. Съпругът и умира през 1945 г. През 1947 г. се омъжва за Mакс Хамер, адвокат, който е братовчед на Тилдън-Смит. След брака им е осъден за измама. Умира през 1966 г.

През 1924 г. среща в Париж писателя Форд Масокс Форд, под чието влияние започва да пише разкази. Първият ѝ сборник с разкази „The Left Bank and Other Stories“ (На левия бряг и други истории) е публикуван през 1927 г.

Първият ѝ роман „Квартетът“ е публикуван през 1928 г. Тя печели отзивите на критиката, но няма читателски успех. През 1981 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Изабел Аджани, Алън Бейтс и Маги Смит.

В романа си „Voyage in the Dark“ (Път в тъмата) от 1934 г. представя историята на млада жена, която е родена в Западна Индия и живее с усещане за отчуждение в Англия. През 1939 г. в романа си „Good Morning, Midnight“ (Добро утро, полунощ) изразява усещането и опита на застаряващата жена. Сюжетите на произведенията ѝ са отражение на живота на бохемата в Париж и Лондон през 20-те и 30-те години на 20. век. Темата в тях е самотната борба на жената с бедността, отчуждението и неразбирането на околните.

След 1940 г. тя прекъсва за дълго писателската си кариера. В периода 1955 – 1960 г. живее в Бъд, Корнуол, а после се премества в Черитън Фицпейн в Девън.

През 1966 г. е публикуван романът ѝ „Безкрайното Саргасово море“. В него тя прави нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. – „Джейн Еър“, като представя историята на Бърта – лудата съпруга на Рочестър, която живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд, подобно призрак или звяр. Романът засяга и темата за отношенията и зависимостта на жена мулатка от Доминика и господстващ английски мъж. Романът става бестселър и съживява интереса към творчеството на писателката. През 1993 г. романът е екранизиран в едноименния американски филм с участието на Карина Ломбард, Натаниел Паркър и Рейчъл Уорд. През 2006 г. отново е екранизиран в едноименен телевизионен филм с участието на Рафи Спол, Ребека Хол и Нина Сосания.

В следващите години е автор на няколко сборника разкази. През 1978 г. е удостоена с Ордена на Британската империя.

Мемориална плоча на плащад „Полтън“ в Лондон

Джийн Рис умира на 14 май 1979 г. в Ексетър, Девън, Англия. Посмъртно е публикуван автобиографичният ѝ роман „The Letters of Jean Rhys“. Литературното ѝ наследство е съхранено в Университета на Тълса.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Quartet (1928) – издаден и като „Postures
  • After Leaving Mr Mackenzie (1931)
  • Voyage in the Dark (1934)
  • Good Morning, Midnight (1939)
  • Wide Sargasso Sea (1966)
    Безкрайното Саргасово море, изд.: Алтера, София (2012), прев. Надежда Радулова
  • Outside the Machine (1960)
    Вън от машината, в „Разкази от Британските острови“, изд.: „Народна култура“ (1986), прев. Катя Михайлова
  • The Sound of the River (1966)
  • Sleep It Off Lady (1974)
  • A Spiritualist (1976)
  • I Used to Live Here Once (1976)
  • The Day They Burned the Books (1978)
  • Smile Please (1979)
  • The Letters of Jean Rhys (1984) – автобиография
  • 1972 Thirty-Minute Theatre – тв сериал, 1 епизод
  • 1973 Then and Now – тв сериал, 3 епизода по произведенията ѝ
  • 1979 Tigers Are Better Looking – кратък филм
  • 1981 Квартет, Quartet – по романа
  • 1991 Sargasso: A Caribbean Love Story – документален, по романа
  • 1993 Wide Sargasso Sea – по романа
  • 2006 Wide Sargasso Sea – тв филм, по романа
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean Rhys в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​