Диана Ковачева
| Диана Ковачева | |
| български политик | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | ГЕРБ |
| Министър на правосъдието | |
| 30 ноември 2011 – 13 март 2013 | |
| 4-ти национален омбудсман на България | |
| 3 септември 2019 – 10 април 2024 | |
| Диана Ковачева в Общомедия | |
Диана Ковачева, MBE е българска юристка и политик. Тя е министър на правосъдието в първото правителство на Бойко Борисов.
Ковачева е дама на Ордена на Британската империя от 2014 г. заради приноса ѝ в борбата срещу корупцията, за работата ѝ за създаване на по-прозрачна и независима съдебна система и стремежа ѝ да гарантира върховенството на закона.[1] От 2016 до 2020 г. е заместник-омбудсман на Република България. От 2020 до 2024 г. е омбудсман на Република България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Диана Ковачева е родена на 16 юли 1975 г. в град София.[2] През 1993 година завършва 19 СОУ „Елин Пелин“, а през 1998 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2] След стаж в Министерство на правосъдието работи за кратко в международноправната секция на Института за правни науки към БАН (2000 – 2001) и в Дирекцията за международно сътрудничество на Министерство на правосъдието (2001 – 2002). Доктор по международно право и международни отношения от 2010 г.[2] Тема на доктората: „Юрисдикция на Международния наказателен съд“. Редовен преподавател е към катедра „Международно право и право на Европейския съюз“ при Юридическия факултет на УНСС.[3] Диана Ковачева е доцент по международно право и международни отношения. Автор е на редица статии и на монографиите: „Противодействие на корупцията. Международноправни аспекти“ (2016), „Международният наказателен съд: учредяване и юрисдикция“ (2018), „Индивидът в международното право. Правосубектността на физическите лица в контекста на международното хуманитарно право и международното право за защита на правата на човека“ (2018), „Националните институции за защита на правата на човека: международноправни стандарти и предизвикателства“ (2019).
През 2002 година става изпълнителен директор на българския клон на международната неправителствена организация Прозрачност без граници. Владее отлично английски, френски и руски език.[4]
През ноември 2011 година министър-председателят Бойко Борисов номинира Ковачева за министър на правосъдието на мястото на избраната за вицепрезидент Маргарита Попова.[5] На 30 ноември е одобрена от Народното събрание за този пост.[6]
През месец януари 2016 година е избрана за заместник-омбудсман от Народното събрание със 152 гласа.[7][8]
На 21 май 2020 Парламентът с голямо мнозинство избира Диана Ковачева за национален омбудсман. Кандидатурата ѝ е издигната от ПГ на ГЕРБ. Мандатът ѝ е пет години. „За“ гласуват 173 депутати, без против, трима гласуват „въздържал се“.[9]
На 24 януари 2024 г. е избрана за български съдия в Европейският съд по правата на човека с 9-годишен мандат. Тя наследява Йонко Грозев.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Нейно Величество Кралица Елизабет II удостоява Диана Ковачева със званието „Член на ордена на Британската империя“ // gov.uk. Посетен на 17 септември 2015.
- ↑ а б в Диана Ковачева е новият министър на правосъдието // Vesti.bg. Посетен на 17 септември 2015.
- ↑ blogs.unwe.bg
- ↑ Професионална автобиография (PDF) // transparency.bg. Прозрачност без граници, 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-25. Посетен на 21 ноември 2011.
- ↑ Премиерът: Диана Ковачева ще бъде новият правосъден министър // Mediapool.bg. Посетен на 17 септември 2015 г.
- ↑ Диана Ковачева не вижда проблеми с независимостта на съдебната система // Mediapool.bg. Посетен на 17 септември 2015 г.
- ↑ Диана Ковачева е новият заместник-омбудсман, Дневник, 28 януари 2016 г.
- ↑ Депутатите избраха Диана Ковачева за зам.-омбудсман Архив на оригинала от 2016-09-14 в Wayback Machine., Дир.бг, 28 януари 2016 г.
- ↑ www.ombudsman.bg
- ↑ https://www.svobodnaevropa.bg/a/diana-kovacheva-sud-strasburg/32791460.html
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Диана Ковачева: Принципите ми са приемственост, прозрачност и диалог, Дневник, 30 ноември 2011 г.
| |||||||||||||||
| |||||||||||