Димитър Павлов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Павлов.
| Димитър Павлов | |
| български политик | |
| Роден |
7 септември 1937 г.
с. Кичево, Варненско, Царство България |
|---|---|
| Починал | 6 октомври 2019 г.
|
| Учил във | Висше военноморско училище, Варна |
Димитър Николов Павлов е български офицер, вицеадмирал (генерал-лейтенант) и политик от БСП.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 септември 1937 г. във варненското село Кичево. Първоначално завършва Нахимовското училище. През 1959 година завършва във Варна Висшето военноморско училище и оттогава членува в БКП. Започва службата си на борба на преследвач на подводници (ОД) в Балчик. Служи и в първи отделен дивизион противолодъчни кораби във Военноморска база Варна. Впоследствие е началник-щаб и командир на дивизиона. През 1963 г. е вербуван за агент и резидент от III управление (военно контраразузнаване) на Държавна сигурност с псевдоним Стойчев.[1] Снет е от действащия оперативен отчет през 1965 г.
През 1974 година завършва Военноморска академия в Ленинград. Преминава курсове в Каспийското висше военноморско училище в Баку, във Военноморското училище за подводно плаване и във Военноморската академия в Ленинград. Бил е помощник-командир и командир на боен кораб (проект 50), началник-щаб на и заместник-командир на Военноморска база Варна (1982 – 1986). През 1984 г. е заместник-командир на пета обединена ескадра в Средиземно море. Отделно е бил командир на Военноморска база Бургас от 1987 до 1988 г.[2][3] В периода септември 1988 – август 1990 година е заместник-командир на Военноморския флот на България[4].
През 1990 година става вицеадмирал, а от 1990 до 1992 година е командващ Военноморските сили. От 1992 до 1993 г. е заместник-началник на Инспектората на въоръжените сили за Военноморските сили. През януари 1993 година излиза в запаса. Между 20 май и 17 октомври 1994 е заместник-министър на отбраната по военнополитическите въпроси, а от 18 октомври 1994 до 26 януари 1995 е заместник-министър на отбраната по административните, правните и социалните въпроси. След това до 1997 е министър на отбраната.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Лейтенант (5 септември 1959)
- Старши лейтенант (30 август 1962)
- Капитан-лейтенант (12 октомври 1966)
- Капитан III ранг (28 септември 1971)
- Капитан II ранг (18 септември 1976)
- Капитан I ранг (5 септември 1982)
- Контраадмирал (4 септември 1989)
- Вицеадмирал (15 август 1990)[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Решение № 25/ 12.02.2008 г. – министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с. 22
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999, с. 336
- ↑ Pro Memoria: ВИЦЕАДМИРАЛ ДИМИТЪР НИКОЛОВ ПАВЛОВ (1937 – 2019)
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 375, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 231
| |||||||||||||||
