Дом на хумора и сатирата
| Дом на хумора и сатирата | |
| Музеи в България | |
 | |
| Местоположение | Габрово |
|---|---|
| Тематика | хумор |
| Основан | 1972 г. |
| Основател | Стефан Фъртунов |
| Архитект | Карл Кандулков |
| Работно време | |
| Лятно работно време | (1 април – 31 октомври) 9:00 ч. – 18:00 ч. (почивни дни: без почивен ден) |
| Зимно работно време | (1 ноември – 31 март) 9:00 ч. – 18:00 ч. (почивни дни: понеделник) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Маргарита Доровска |
| Адрес | Габрово, ул. „Брянска“ 68 |
| Телефон | 066 807229 |
| Сайт | www.humorhouse.bg |
 Местоположение в Габрово | |
| Дом на хумора и сатирата в Общомедия | |
Домът на хумора и сатирата е музей в Габрово с национално и световно значение. Сградата му се намира в централната част на града. Целта на музея е да популяризира хумора на народите в областта на изобразителното изкуство, литературата и фолклора, веселите празници и маскарадни традиции по света. Домът на хумора и сатирата има девиз: „Светът е оцелял, защото се е смял!“
Емблемата му представлява земен глобус с котешки очи и уши, за да вижда и чува всичко смешно по света подобно на котката – символа на габровския хумор.
Домът на хумора и сатирата разполага с девет изложбени зали, библиотека, звукозаписно студио, конферентна зала, щанд за сувенири и издания, безплатен паркинг. Предлага на своите гости четири етажа с постоянни експозиции („Как Габрово стана столица на хумора", „Град градина“, „Сатира и пропаганда“, огледална зала), временни изложби, както и множество атракции – криви огледала, медни чанове, огромна фигура на габровската котка с отрязана опашка и др., както и богат музеен магазин с уникални и разнообразни продукти.
Изложбените зали на музея са с обща площ 4000 кв.м.
История
[редактиране | редактиране на кода]Музеят е създаден на 1 април 1972 г. (деня на шегата) като наследник на местния фолклорен хумор и веселите карнавални традиции в българската столица на хумора. Девизът на музея („Светът е оцелял, защото се е смял!“) е предложен от писателя сатирик Радой Ралин. Сградата е проектирана от архитект Карл Кандулков върху основите на стара кожарска фабрика на братя Калпазанови.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]Основни събития, организирани от Дома на хумора и сатирата:
- Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ) – от 1973 г. в раздели карикатура, графика, живопис, скулптура, плакат и фотография.
- 1 април – рожден ден на Дома на хумора и сатирата.
Фонд
[редактиране | редактиране на кода]Музеят притежава фонд от 37 500 художествени творби от над 9000 автори от 173 страни по света: от тях приблизително 22 000 карикатури, над 3000 сатирични графики, над 1000 живописни творби, около 1000 скулптури, около 9500 фотографии, над 200 плаката, над 300 карнавални костюма и маски.
Домът на хумора и сатирата има и специализирана библиотека от 25 000 заглавия и 1000 тома периодични издания на 35 езика.
Голямата част от тези произведения на изкуството са дарения.
С произведенията от фонда си музеят е организирал над 500 тематични, групови, индивидуални и пътуващи изложби в Европа, Африка, Северна Америка и Близкия изток.
Парк на смеха
[редактиране | редактиране на кода]Разположен в непосредствена близост до автогарата и жп гарата, музеят посреща своите посетители с веселия поздрав на любими хумористични герои, чиито скулптурни композиции оформят Парка на смеха:
- известния с хитрините си герой от българския фолклор Хитър Петър;
- най-великия комик на всички времена Чарли Чаплин;
- неразделните Дон Кихот и Санчо Панса;
- огромен слънчев часовник кабарче;
- странната Вавилонска кула от метални отпадъци.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Бившата кожарска фабрика 1971 г. -
Фасада на Дома на хумора и сатирата със забит в нея стършел -
Санчо Панса – скулптурна композиция на Георги Чапкънов -
Габровско време. Композиция в Дома на хумора и сатирата -
Дон Кихот – скулптурна композиция на Георги Чапкънов -
Чарли Чаплин – скулптурна композиция -
Скулптура на Бойко Борисов, изпълнена от полиестерна смола, по подобие на паметник на Ленин. Скулптор Андрей Врабчев (2016)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
