Направо към съдържанието

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драматичен театър
„Стоян Бъчваров“
Сградата на театъра
МястоВарна
СтранаБългария
Тематикадраматичен
Основаване12 март 1921 г.
ДиректорДаниела Димова
Адрес9000 Варна
пл. „Независимост ” №1
Телефон052/669 652 (каса)
СайтОфициален сайт
43.2036° с. ш. 27.9119° и. д.
Разположение в България Варна център
Драматичен театър
„Стоян Бъчваров“ в Общомедия

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е държавен театър, културен символ на Варна.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на септември 1915 г. варненски артистичен комитет взема решение да организира градски театър и започва да събира заявления на артистите, кандидати за новата театрална трупа. Плануван е публичен изпит за тях в пиесата „Иванку" от Васил Друмев, която да се играе пред специална комисия с участието на Гено Киров, артист от Софийския народен театър.[2] Самият театър е създаден през 1921 г. с решение на Варненския общински съвет като Общински професионален театър. Има една от най-разпознаваемите театрални сгради в България, която е проектирана от архитект Никола Лазаров. Театралната сграда е окончателно завършена през 1932 г. благодарение на доброволната помощ на варненската общественост, набрала средствата чрез фондови марки.

Първото представление на театъра е „Инстинктът“ от А. Кестмекер на 12 март 1921 г. До 29 октомври 1932 г. представленията се играят в ремонтираната зала „Съединение“.[1] В сведение за представленията на театъра за времето от 14 октомври 1938 г. до 28 февруари 1939 год. се упоменава, че постановките са посетени от 68624 зрители, като най-голям интерес е предизвикала постановката „Хан Татар“ от Никола Икономов.[3]

Съгласно Закона за театрите от 1942 г. театърът е одържавен. През 1957 г. по случай 35-годишнината си театъра получава името „Стоян Бъчваров“. От 1976 до 1990 г. към театъра функционира Детско театрално студио с художествен ръководител режисьорът Руслан Райков и художник Д. Райков. От 1992 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е домакин на театралния фестивал „Варненско лято“.[1]

Сграда

[редактиране | редактиране на кода]
Строежът на сградата на театъра, 1914 г.
Театърът през 1935 г.
Паметна плоча на фасадата на театъра в чест на кмета Иван Церов

Сградата на Варненския театър е построена по конкурсен проект на архитект Никола Лазаров, участвал и в построяването на Софийския народен театър. На 26 март 1912 г. е положен основния камък. Кметът Иван Церов произнася реч,[4] с която очертава високото културно значение на театъра и насъщната необходимост от градски театър във Варна.

Строежът започва с дарителството на хората от цяла Варна. След ентусиазираното начало и няколко години затишие[5] през 1927 година строителните работи са възстановени. Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева.

При довършването на строежа се правят известни промени: сцената е разширена от двете страни и в дълбочина от арх. Дабко Дабков. Строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов. Сградата е открита на 5 юни 1932[1] на острия ъгъл на главния градски площад и малка странична улица. Залата е в класическата форма на подкова, с ложи около сцената и два балкона. Влизането е от ъгъла през елипсовиден вестибюл, като над него в същата форма е представителното фоайе.

Зданието завършва с мансарден покрив, овален купол над фоайето и четири малки купола в ъглите над стълбищните коридори.

Актьори (сезон 2017/2018)

[редактиране | редактиране на кода]

Общинското управление в града ангажира известния столичен български артист Стоян Бъчваров да устрои общинска трупа, поддържана и субсидирана изключително от общината. Той привлича актьорите Н. Гандев, П. Димитров, А. Темелков, Щ. Попов, Н. Бъчварова, Ив. Гюндеров, М. Димитрова, Ст. Гандева, Ем. Попова, М. Атанасова-Ерато, М. Николова, а след това и Вл. Трендафилов, Ив. Янев, В. Ушева, Хр. Динев. През 1921 – 1941 г. в театъра работят актьорите Е. Хранова, Н. Икономов, П. Икономова, Пр. Петров, Н. Станиславска, Идеал Петров, Ж. Мандаджиев, Я. Михов. След 1941 г. към театъра се присъединяват Ив. Янев, Хр. Динев, Н. Станиславска, А. Феликсова, Ц. Кандов, Л. Шиварова, К. Чукова, П. Слабаков, К. Динева, Д. Ганева и др.

Репертоар

[редактиране | редактиране на кода]

Директори

[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Бъчваров

Стоян Бъчваров, И. Даниел, М. Икономов, Ив. Янев, Вл. Тенев, Г. Донев, Й. Черкезов, П. Атанасов, П. Димитров, Н. Фол, Н. Икономов, Ст. Николаев, Пр. Мирчев, Д. Вангелов, Н. Попов, Ал. Хаджихристов, Н. Савов, П. Дамянова, Л. Кирилов, Г. Парушев, Ж. Мандаджиев, Кр. Момчев, А. ламбев, С. Папазова, К. Бандутов, Ст. Алексиев[1] Д. Данаилова, Д. Димова.

Режисьори

[редактиране | редактиране на кода]

Н. Фол, Ат. К. Георгиев, Хрисан Цанков, Ю. Яковлев, Георги Костов, Г. Громов, Из. Хершкович, Стефан Кортенски, Ян. Стоилов, В. Василева, Ст. Гъдуларов, Ив. Иванов, К. Илиев, Б. Тафков, В. Цанков, Л. Кирков, Б. Тафков[1], Ст. Станчев, Л. Гройс, Явор Гърдев, Стайко Мурджев, Калин Ангелов, Димитър Стоянов, Пламен Марков, Крис Шарков, Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева, Стоян Радев Ге.К., Стилиян Петров, Петър Денчев, Васил Дуев, Константин Бандутов, Георги Михалков, Цветан Цветков.

Сценографи

[редактиране | редактиране на кода]

М. Каролев, Вл. Лингорски, Вл. Мисин, Пр. Кършовски, М. Михайлов[1] Тодор Игнатов.

Драматурзи

[редактиране | редактиране на кода]

Г. Гочев, М. Матеев, Г. Парушев[1], Пламен Марков, Петър Денчев, Сия Папазова.

100-годишен юбилей

[редактиране | редактиране на кода]

По повод 100-годишнината от първото представление, театърът организира юбилеен спектакъл „100!“, насрочен за 12 март 2021 г. Само ден по-рано, на 11 март 2021 г., областният управител Стоян Пасев свиква извънредно заседание на Кризисния щаб за борба с коронавируса и взема решение от една единствена точка - преустановяване на всички културни и развлекателни мероприятия на територията на област Варна с публика в салона, като мярка за ограничаване на разпространението на заразата. Решението предизвиква негативни реакции в културните среди, тъй като забраната е оправдана с повишаване на заболеваемостта в областта, на което официалните данни противоречат. В медиите се появява информация[1], че забраната се случва не заради разпространението на заразата, а защото президентът Румен Радев е потвърдил присъствие на спектакъла. Часове по-късно, като жест към зрителите и почитателите на театъра, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ обявява[2], че представлението ще се играе в празна зала и ще бъде излъчено на живо в интернет. В деня на юбилея следва нов обрат - в репортаж на bTV областният управител заявява, че театрите ще бъдат отворени.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 157 – 159. (на български)
  2. ↑ Победа - Ежедневен вестник - Варна; печ. Взаимност: Иван Пройков, брой 26, 08 септември 1915, стр.2
  3. ↑ Варненски общински вестник, бр. 1, 01 април 1939, стр.6
  4. ↑ Светкавица - дигитално копие / 31/03/1912, No. 95, стр.3
  5. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 21, 21 март 1923 г., стр. 1

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Смиленов. Светлини от сцената. Варна, Барс-Агенция, 2009, 136 с. 1921 – 1944 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Култура“         Портал „Култура“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Драматичен_театър_„Стоян_Бъчваров“&oldid=11880617“.