Дренов
Дренов | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 282 души[1] (15 март 2024 г.) 6,18 души/km² |
Землище | 45,686 km² |
Надм. височина | 146 m |
Пощ. код | 5562 |
Тел. код | 06918 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 23666 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023) |
Дрено̀в е село в Северна България. То се намира в Община Ловеч, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в хълмиста област, в долината на полупресъхнала река, на 24 km. североизточно от гр. Ловеч.
История
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че е основано през 18 век от овчари българи и турци, аргатуващи в съседните големи села. Преди и след Освобождението през 1878 г. те живеят в религиозна търпимост.
В околностите на селото преди много години са открити основи на каменни постройки. При разкопаването им са намерени много старинни монети от тракийско и римско време.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 302 | 100,00 |
Българи | 279 | 92,38 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 16 | 5,29 |
Неотговорили | 6 | 1,98 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Православно село с една малка църква. Населението му не е много религиозно, но се честват всички религиозни празници.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Първото училище е открито през 1863 г. Многократно е преустройвано и доизграждано. Запустява поради обезлюдяване на селото.
Кметове на с. Дренов от Освобождението до 9 септември 1944 г. 1. Митю Христов-Даскала от 1876 г.-1894 г. 2. Атанас Крачунов Конов от 1894 г. -1898 г. - за периода от 1898 до 1908 г. кметове са били: Хинко Влайков Чапанов, Марин Нанов, Колю Нанов и Торню Генов 3. Хито Иванов Макавеев-Джоана 1908 г. 4. Стоян Денчев-Тонката – 1909 г. 5. Петко Генов Пелтеков-1910 г.-1911 г. 6. Йордан Илиев-Доктора-1911 г. – 1914 г. 7. Петко Генов Пелтеков-1914 г.-1918 г. 8. Русан Крачунов Конов-Софика 1918 г.-1919 г. 9. Митю Петков Русанов – 1920 г.-1921 г. 10. Стоян Пелтеков-Течето – 1922 г.-1923 г. 11. Иван Цвятков-Шумата от юни 1923 г.-1925 г. 12. Иван Стоянов-Барона – 1925 г. 13. Матея Русанов -1925 г. – 1928 г. 14. Марин Митов 1928 г. 15. Хинко Влайков Чапанов 16. Русан Денчев Пеев – 1929 г. – 1931 г. 17. Борис Митев Шишков – 1931 г. 18. Нанко Колев 19. Матея Русанов 20. Стоян Атанасов Конов – 1934 г. 21. Петко Генов – 1941 г.-1942 г. 22. Бою Цоков Дянков – 1942 г.-1943 г. 23. Слави Александров и Георги Цалов Лалов до 09.09.1944 г.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]По-известни родове са Чапанята, Бързилите, Караивановският, Комитите, Дочевите, Сяровите, Начевите, Караконите, Гранчарите и др.
На няколко километра източно от селото се намира любимата гора на Тодор Живков известна като Шумата.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]с. Дренов – исторически бележки Дечо Димитров 1988 г.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Преди всичко вегетарианска. Месо само за Коледа и Георгьовден.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
|