Направо към съдържанието

Дренов

Дренов
България
43.2867° с. ш. 24.8395° и. д.
Дренов
Област Ловеч
43.2867° с. ш. 24.8395° и. д.
Дренов
Общи данни
Население282 души[1] (15 март 2024 г.)
6,18 души/km²
Землище45,686 km²
Надм. височина146 m
Пощ. код5562
Тел. код06918
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ23666
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023)

Дрено̀в е село в Северна България. То се намира в Община Ловеч, област Ловеч.

Селото се намира в хълмиста област, в долината на полупресъхнала река, на 24 km. североизточно от гр. Ловеч.

Предполага се, че е основано през 18 век от овчари българи и турци, аргатуващи в съседните големи села. Преди и след Освобождението през 1878 г. те живеят в религиозна търпимост.

В околностите на селото преди много години са открити основи на каменни постройки. При разкопаването им са намерени много старинни монети от тракийско и римско време.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 302 100,00
Българи 279 92,38
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 16 5,29
Неотговорили 6 1,98

Православно село с една малка църква. Населението му не е много религиозно, но се честват всички религиозни празници.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище е открито през 1863 г. Многократно е преустройвано и доизграждано. Запустява поради обезлюдяване на селото.

Кметове на с. Дренов от Освобождението до 9 септември 1944 г. 1. Митю Христов-Даскала от 1876 г.-1894 г. 2. Атанас Крачунов Конов от 1894 г. -1898 г. - за периода от 1898 до 1908 г. кметове са били: Хинко Влайков Чапанов, Марин Нанов, Колю Нанов и Торню Генов 3. Хито Иванов Макавеев-Джоана 1908 г. 4. Стоян Денчев-Тонката – 1909 г. 5. Петко Генов Пелтеков-1910 г.-1911 г. 6. Йордан Илиев-Доктора-1911 г. – 1914 г. 7. Петко Генов Пелтеков-1914 г.-1918 г. 8. Русан Крачунов Конов-Софика 1918 г.-1919 г. 9. Митю Петков Русанов – 1920 г.-1921 г. 10. Стоян Пелтеков-Течето – 1922 г.-1923 г. 11. Иван Цвятков-Шумата от юни 1923 г.-1925 г. 12. Иван Стоянов-Барона – 1925 г. 13. Матея Русанов -1925 г. – 1928 г. 14. Марин Митов 1928 г. 15. Хинко Влайков Чапанов 16. Русан Денчев Пеев – 1929 г. – 1931 г. 17. Борис Митев Шишков – 1931 г. 18. Нанко Колев 19. Матея Русанов 20. Стоян Атанасов Конов – 1934 г. 21. Петко Генов – 1941 г.-1942 г. 22. Бою Цоков Дянков – 1942 г.-1943 г. 23. Слави Александров и Георги Цалов Лалов до 09.09.1944 г.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

По-известни родове са Чапанята, Бързилите, Караивановският, Комитите, Дочевите, Сяровите, Начевите, Караконите, Гранчарите и др.

На няколко километра източно от селото се намира любимата гора на Тодор Живков известна като Шумата.

с. Дренов – исторически бележки Дечо Димитров 1988 г.

Преди всичко вегетарианска. Месо само за Коледа и Георгьовден.

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)