Направо към съдържанието

Елена Поптодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Поптодорова
български дипломат
Родена
31 август 1951 г. (73 г.)
Учила вСофийски университет
Университет за национално и световно стопанство
Софийски университет
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   
Подпис
Елена Поптодорова в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Елена Поптодорова.
Поптодорова с Ричард Никсън във Варна, 1982 г.

Елена Бориславова Поптодорова-Петрова е български дипломат, политик, народен представител и общественик. Заема публични длъжности в годините, когато се създават политиките, насочени към българското членство в НАТО и Европейския съюз. Посланик на Република България в САЩ (2002 – 2008) и (2010 – 2016).

Образование и придобита квалификация

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София. Завършва Първа английска езикова гимназия (1969), а след това Английска и Италианска филология в СУ „Климент Охридски“ (1975). Посещава и курсове в Университета в Лийдс (1974), Университета в Сиена (1976 – 1978) и преминава през двугодишен курс по Международни отношения и дипломация в УНСС (1979). Доктор хонорис кауза от Асъмпшън Колидж – САЩ (2006).[1]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Преводач

[редактиране | редактиране на кода]

Поптодорова започва работа по разпределение в Комитета за културни връзки с чужбина. През 1975 г. превежда на африканска делегация на среща с Тодор Живков и той я забелязва.[2] Постъпва в Министерството на външните работи през 1975 г. като правителствен преводач на най-високо равнище. Преводач е на Петър Младенов по време на съвещанието в Хелзинки.[2] Превежда на Тодор Живков по време на срещи на високо ниво, включително и с Ричард Никсън.[3]

Дипломат

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1975 – 1990: Работи в МВнР, започва като III секретар и стига до пълномощен министър на страната в Рим.
  • 1987 – 1990: Генерален консул на България в Сан Марино (1987 – 90).
  • 2001 – 2002: Директор на Дирекция „Международни организации и правата на човека“ в Министерство на външните работи (МВнР), говорител на МВнР.
  • 2002 – 2008: Извънреден и пълномощен посланик в САЩ.[4]
  • 2008 – 2009: Специален посланик за черноморския регион.
  • 2009 – 2010: Директор на дирекция „Политика на сигурността“ в МВнР.
  • 2010 – 2016: Извънреден и пълномощен посланик в САЩ.[5]

През двата си мандата на български посланик в САЩ, сред редица други дейности, Е. Поптодорова извършва и основното лобиране в Конгреса и администрацията на САЩ за българското членство в НАТО и ЕС, създава групата за приятелство с България в Камарата на представителите на Конгреса, развива мрежите на почетни консули, както и на български училища в САЩ. Допринася и за навлизането на най-големите американски инвестиции в България.[6] През 2013 г. става преименуване на кръстовището до българското посолство във Вашингтон на името на Димитър Пешев.[7]

Политик

[редактиране | редактиране на кода]

Политическата ѝ кариера започва през 1990 г. Избирана е за народен представител последователно във Великото народно събрание (с листата на БСП), в XXXVI (БСП), в XXXVII (БСП) и в XXXVIII народно събрание (с листата на Българска евролевица). В парламента работи в комисиите по външните работи, национална сигурност, радио и телевизия, права на човека и земеделие.

Заместник-председател е на българската делегация в Интерпарламентарния съюз, както и член на делегацията на XXXVIII Народно събрание в ПАСЕ[8] в периода 1997 – 2001 г. Член на смесения парламентарен комитет „България – ЕС“.

През 2001 г. Елена Поптодорова напуска парламента, за да се върне към дипломатическата служба във Външно министерство.

Кариера след дипломатическата служба

[редактиране | редактиране на кода]

На 7 септември 2016 г. Поптодорова става първият директор на новосъздадения офис на Американския еврейски комитет за Централна Европа.[9] На 1 март 2017 г. подава оставка по лични причини.[10]

Поптодорова е един от бившите вицепрезиденти на Асоциацията на Атлантическия договор[11] и е директор в Атлантическия клуб в България по евро-атлантическите въпроси и проект мениджър на националната програма „На три морета“.[12]

Обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]
  • Основател и член на УС на Атлантическия клуб в България (от 1991 г.)[12]
  • Член на Настоятелството на Американския университет в България (от 1995 г.)[13]
  • Член на УС на Асоциацията за семейно планиране (от 1996 г.)[13]
  • Член на УС на Центъра за регионални и геополитически проучвания (от 1997 г.)[13]
  • Член на Форума на жените във Вашингтон (от 2003 г.)[13]
  • Член на изпълнителния съвет по дипломация, Вашингтон (от 2003 г.)[13]

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2007 г. – Отличие на директора на Сикрет сървис на САЩ за всеотдайна привързаност към идеалите и принципите на закона[2]
  • 2008 г. – Годишната награда на Общата федерация на клубовете на жените в САЩ за лидерство и изключителен принос към утвърждаване ролята на жените[2]
  • 2008 г. – Почетен медал за заслуги на МВР за изключителен принос в утвърждаване на върховенството на закона в България, защита на националния интерес и на националната и европейската сигурност[13]
  • 2007 г. – Златен медал на МВнР за принос към членството на България в ЕС[13]
  • 2003 г. – Златен медал на Атлантическия клуб за принос към българското членство в НАТО[13]
  • 2003 г. – Сребърен медал по повод 100 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ[13]
  • 2002 г. – Почетен пожизнен член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за службата ѝ в името на европейската кауза[13]

Арест и съдебен процес в Полша

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 февруари 2017 г. Елена Поптодорова е задържана на летището във Варшава с обвинение за кражба на козметика от безмитен магазин, извършена три дена преди това и записана от камерите за наблюдение. Случката е съобщена от полската полиция и отразена от полската и международната преса. По случая е образувано дело, което се разглежда през октомври 2018 г. в съда във Варшава. На него тя признава кражбата, като не обяснява поведението си; преди това се извинява на компанията и заплаща щетите. Делото приключва с условно прекратяване при едногодишен изпитателен срок, което означава, че съдът е признал обвиняемия за виновен, но формално остава ненаказано лице.[14][15][16][17]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Assumption honors grads // www.telegram.com, 14 май 2006. Архивиран от оригинала на 2020-02-20. Посетен на 25 февруари 2020. (на английски)
  2. ↑ а б в г Боряна Цачева. Елена Поптодорова получава 600 долара обезщетение от САЩ за набеждаване // www.24chasa.bg. 3 март 2017. Посетен на 18 януари 2021.
  3. ↑ Елена Поптодорова пред бТВ интервю от 30 ноември 2019 г.
  4. ↑ Указ № 67 От 30.01.2002 г. // ciela.net. Посетен на 18 януари 2021.
  5. ↑ Указ № 156 От 17.06.2010 г. // ciela.net. Посетен на 18 януари 2021.
  6. ↑ Посланикът си отива Статия в BGvoice.
  7. ↑ ((en)) Street renamed for Bulgarian who saved Jews Архив на оригинала от 2020-02-25 в Wayback Machine..
  8. ↑ Държавен вестник, брой 48 от 17.VI.1997 г. – Решение за избиране на делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, 12 юни 1997 г.
  9. ↑ ((en)) Американският еврейски комитет обявява първия директор на новосъздадения си Централноевропейския офис – prnewswire.com
  10. ↑ Елена Поптодорова подаде оставка от Американския еврейски комитет – mediapool.bg
  11. ↑ ((en)) Сайт на Асоциацията на Атлантическия договор – За нас Архив на оригинала от 2019-05-14 в Wayback Machine. – atahq.org
  12. ↑ а б Профил на Елена Поптодорова на Официалния сайт на Атлантическия клуб в България Архив на оригинала от 2021-01-27 в Wayback Machine. – atlantic-club.org
  13. ↑ а б в г д е ж з и к Елена Поптодорова в сайта на българското посолство в САЩ // www.bulgaria-embassy.org. август 2010. Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 20 януари 2021.
  14. ↑ Замесиха Е.Поптодорова в инцидент с крадена козметика във Варшава Архив на оригинала от 2019-05-04 в Wayback Machine. статия във в. „Сега“
  15. ↑ "To był wynik chwilowej słabości". Była ambasador nie poniesie kary статия в полския сайт tvn24 със заглавие „Това беше момент на човешка слабост. Бившият посланик няма да бъде наказан.“
  16. ↑ Полският съд прекрати условно делото срещу Елена Поптодорова
  17. ↑ Елена Поптодорова: Признавам. Преди полета за София извърших кражба на крем // 168chasa.bg.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елена_Поптодорова&oldid=12348022“.