Направо към съдържанието

Елизабет София фон Бранденбург (1674 – 1748)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елизабет София фон Бранденбург
Elisabeth Sophie von Brandenburg
херцогиня на Курландия, маркграфиня на Бранденбург-Байройт, херцогиня на Саксония-Майнинген
Елизабет София фон Бранденбург (пр. 1697), портрет от Гедеон Романдон
Родена
Починала
22 ноември 1748 г. (74 г.)
ПогребанаМайнинген, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Управление
Период1691 – 1698 (херцогиня на Курландия);
1703 – 1712 (маркграфиня на Бранденбург-Байройт);
1714 – 1724 (херцогиня на Саксония-Майнинген)
Други титлипринцеса от Бранденбург
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих Вилхелм (Бранденбург)
МайкаДоротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург
Братя/сестриМария Амалия фон Бранденбург-Швет
Фридрих I
Албрехт Фридрих фон Бранденбург-Швет
Филип Вилхелм (Бранденбург-Швет)
Кристиан Лудвиг фон Бранденбург-Швет
Карл Емил фон Бранденбург
Карл Филип фон Бранденбург
Лудвиг фон Бранденбург
СъпругФридрих II Казимир Кетлер (29 април 1691 – 22 януари 1698)
Кристиан Ернст (Бранденбург-Байройт) (30 март 1703 – 10 май 1712)
Ернст Лудвиг I (3 юни 1714 – 24 ноември 1724)
ДецаФридрих Вилхелм Кетлер
Елизабет София фон Бранденбург в Общомедия

Елизабет София фон Бранденбург (на немски: Elisabeth Sophie von Brandenburg; * 5 април 1674, Кьолн (Берлин); † 22 ноември 1748, Рьомхилд) от династията Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Курландия (1691 – 1698), маркграфиня на Бранденбург-Байройт (1703 – 1712), и херцогиня на Саксония-Майнинген (1714 – 1724).[1]

Елизабет София ок. 1710,мецотинто от Кристоф Вайгел

Тя е дъщеря на великия курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (1620 – 1688) и втората му съпруга херцогиня Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1636 – 1689).

Елизабет София се омъжва на 29 април 1691 г. за братовчед си Фридрих II Казимир Кетлер (1650 – 1698), херцог на Курландия. Тя е втората му съпруга. След смъртта на нейния съпруг († 22 януари 1698) тя бяга през 1700 г., заради Великата северна война (1700 – 1721), с наследствения принц от Курландия в двора на нейния полубрат Фридрих в Прусия.[2]

Втори път тя се омъжва на 30 март 1703 г. в Потсдам за Кристиан Ернст (1644 – 1712), маркграф на Бранденбург-Байройт. Тя е третата му съпруга. Кристиан Ернст купува за съпругата си маркграфския дворец в Ерланген, подарява ѝ го през 1704 г. и в нейна чест го нарича Елизабетенбург.[3] Бракът е бездетен.

Елизабет София се омъжва трети път на 3 юни 1714 г. в дворец Еренбург в Кобург за Ернст Лудвиг I фон Саксония-Майнинген (1672 – 1724). Тя е втората му съпруга. Те нямат деца.

Елизабет София умира 24 години след последния си съпруг на 74 години във вдовишкия си дворец Глюксбург в Рьомхилд и е погребана в Майнинген.[4]

Елизабет София има от първия си брак с херцога на Курландия децата:[5]

∞ 1710 царица Анна Ивановна от Русия (1693 – 1740)
  • Леополд Карл (1693 – 1697)
  1. Elisabeth Sophie von Brandenburg, genealogy.euweb.cz
  2. Samuel Sugenheim: Russlands Einfluss auf, und Beziehungen zu Deutschland vom Beginne der Alleinregierung Peters I. bis zum Tode Nikolaus I. (1689 – 1855): hebst einem einleitenden Rückblicke auf die frühere Zeit, H. Keller, 1856, S. 205
  3. Martin Schieber: Erlangen: eine illustrierte Geschichte der Stadt, C. H. Beck, 2002, S. 49
  4. Royaltyguide, архив на оригинала от 21 март 2019, https://web.archive.org/web/20190321124147/http://www.royaltyguide.nl/families/hohenzollern/brandenburgkurfursten3.htm, посетен на 8 септември 2015 
  5. Kettler, genealogy.euweb.cz
  • Ludwig Brunier: Kurland: Schilderungen von Land und Leuten, H. Matthes, 1868, S. 251 ff.
  • Julius Mebes: Beiträge zur Geschichte des Brandenburgisch-Preussischen Staates und Heeres, Band 2, Lüderitz, 1867, S. 146
  • Andrea Schödl: Frauen und dynastische Politik (1703 – 1723) – Die Markgräfinnen Elisabeth Sophie von Brandenburg und Christiane Charlotte von Ansbach. Kulmbach 2007, ISBN 978-3-925162-24-4
  • Ingeborg Weber-Kellermann: Eine preußische Königstochter. Glanz und Elend am Hofe des Soldatenkönigs in den Memoiren der Markgräfin Wilhelmine von Bayreuth. Aus dem Französischen von Annette Kolb 1910. Frankfurt (Main) 1981, S. 246.