Ерзянски език
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ерзянски език эрзянь кель | |
| Страна | Мордовия |
|---|---|
| Регион | Поволжие |
| Говорещи | 85 хиляди |
| Писменост | кирилица |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Уралски Мордовски Ерзянски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Мордовия (Русия) |
| Регулатор | – |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | – |
| ISO 639-2 | myv |
| ISO 639-3 | myv |
| Ерзянски език в Общомедия | |
Ерзянският език е един от двата главни мордовски езика. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на руския език сред народа на Мордовия.
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Използва се руската кирилица без допълнителни букви.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]- Малък брой гласни звукове за разлика от останалите угро-фински езици: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки.
- Липса на дифтонги.
- Свободно ударение за разлика от останалите угро-фински езици.
- Има 11 падежа.
- Окончанията за притежание се различават от тези в мокшанския език.
Влияние на други езици
[редактиране | редактиране на кода]Индоиранско влияние
[редактиране | редактиране на кода]Ерзяните са имали отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: Эрзянь (етническо самоназвание) (< иран. *arzunah ~ санскр. arjunaś „светъл, бял“), азор „господар“ (< праиндоиран.: санскр. asuraś „бог, господар“), верьгиз „вълк“ (< иран.: санскр. vrkaś), вирез „агне“, кшни „желязо“ (праморд. *kertńi < иран. *kārt-: авест. karetah „нож“), кудо „къща“, медь „мед“, мирде „съпруг“, одар „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ūdhar), Паз „бог“ (< иран. bhagah), сырне „злато“ (авест. zaraniiah), сядо „сто“, узере „брадва“.
Балтийско влияние
[редактиране | редактиране на кода]В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: суро „просо“ (лит. sora – възможен е и обратен път на заемане), пурцуз „прасе“ (< лит. paršas), кардаз „двор“ (< лит. gardas), муськемс „мия“ (< лит. mazgoti „мия“).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Е. В. Перехвальская. Язык и общество. Энциклопедия. М., "Азбуковник", 2016. ISBN 978-5-91172-129-9. с. 289—293/872.
- Aasmäe, Niina. An introductory course of the Erzya language. Tartu, Tartu Ülikooli, 2014.
- Аасмяэ, Нина. Кортатано эрзякс. Поговорим по-эрзянски. Tartu, Tartu Ülikooli, 2015.
| ||||||||||||||||||||