Ефект на Дънинг – Крюгер
Ефектът на Дънинг – Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани за нещо индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности и подценяване от тях на други, които може да са и много по-компетентни от тях в същата сфера. Приписва се на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.[1]
Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно или по-голямо, спрямо тяхното разбиране или познание.
Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно компетентността на другите“.[2]
Дънинг казва за това явление: „Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен... Уменията, нужни да определиш верния отговор, са същите умения, които ти трябват, за да разпознаеш какво е верен отговор“.[3][4] Сходни изказвания са правили някои древни мислители, като Лао-Дзъ, Сократ и апостол Павел.
Първоначално проучване
[редактиране | редактиране на кода]Психологическият феномен илюзорно превъзходство е идентифициран в проучването на Дънинг и Крюгер през 1999 „Неспособни и неосъзнаващи го: Как трудностите в разпознаването на собствените слабости води до завишена самооценка“.[5] Дефиниран е във връзка с криминалния случай на Уийлър МакАртър – банков обирджия, покрил лицето си със сок от лимон, с убеждението, че така ще стане невидим за охранителните камери (по аналогия, с използването на лимоновия сок за направа на симпатично мастило). Той е много учуден, че хитрината му няма търсения ефект и дълго не успява да проумее защо става така.[6]
Други изследвания на феномена, като „Защо хората не са способни да видят собствените си недостатъци“ (2003), показват че неправилната самооценка произтича от незнанието на стандартите в изпълнението на дадена дейност.[7] Проучването на Дънинг и Крюгер също показва, че тренирането на определена задача способства за намаляването му. Например решаването на логически пъзели, повишава способността на хората правилно да определят колко са добри в постигането на висок резултат в такива игри.[8]
Дънинг обяснява ефекта на Дънинг – Крюгер като „анозогнозия при всекидневния живот“, което се отнася до неврологично състояние, при което човек с увреждания или отрича своето увреждане, или не го осъзнава (но по принцип, поради неврологически, а не по психологически причини, тъй че това не е случай на анозгозия, а само е сравнимо с нея).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Morris, Errol. The Anosognosic’s Dilemma: Something’s Wrong but You’ll Never Know What It Is (Part 1) // Opinionator: Exclusive Online Commentary From The Times. New York Times, 20 юни 2010. Посетен на 7 март 2011.
- ↑ Kruger, Justin и др. Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One's Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments // Journal of Personality and Social Psychology 77 (6). 1999. DOI:10.1037/0022-3514.77.6.1121. с. 1121 – 34.
- ↑ Morris, Errol (20 юни 2010). „The Anosognosic's Dilemma: Something's Wrong but You'll Never Know What It Is (Part 1)“. New York Times. Посетен на 7 март 2011.
- ↑ Dunning, David (2005). Self-insight: Roadblocks and Detours on the Path to Knowing Thyself. New York: Psychology Press. pp. 14 – 15. ISBN 1-84169-074-0. OCLC 56066405.
- ↑ Kruger, Justin; Dunning, David (1999). „Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One's Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments“. Journal of Personality and Social Psychology. American Psychological Association. 77 (6): 1121 – 1134. CiteSeerX 10.1.1.64.2655 Freely accessible. doi:10.1037/0022-3514.77.6.1121. PMID 10626367.
- ↑ Why losers have delusions of grandeur. New York Post. 23 май 2010. Посетен на 19 март 2014.
- ↑ Dunning, David; Johnson, Kerri; Ehrlinger, Joyce; Kruger, Justin (1 юни 2003). Why People Fail to Recognize Their Own Incompetence. Current Directions in Psychological Science. 12 (3): 83 – 87. doi:10.1111/1467-8721.01235.
- ↑ Dunning, David; Johnson, Kerri; Ehrlinger, Joyce; Kruger, Justin (1 юни 2003). Why People Fail to Recognize Their Own Incompetence. Current Directions in Psychological Science. 12 (3): 83 – 87. doi:10.1111/1467-8721.01235.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георгиев, Бойко. Ефектът на Дънинг-Крюгер (pdf) // Светът на физиката (4). 2020. с. 327 - 331. Посетен на 4 януари 2020.
