Закуска в Тифани (филм)

Закуска в Тифани
Breakfast at Tiffany's
Режисьори	Блейк Едуардс
Продуценти	Мартин Джуроу Ричард Шефърд
Сценаристи	Джордж Акселрод
Базиран на	„Закуска в Тифани“ на Труман Капоти
В ролите	Одри Хепбърн Джордж Пепард Патриша Нийл Бъди Ебсен Мики Руни Мартин Болсам
Музика	Хенри Манчини
Оператор	Франц Ф. Планер
Монтаж	Хауърд Смит
Филмово студио	Jurow-Shepherd
Разпространител	Paramount Pictures
Жанр	романтична комедия
Премиера	5 октомври 1961 (Германия)
Времетраене	115 минути
Страна	САЩ
Език	английски португалски
Бюджет	2,5 млн. щ.д.
Приходи	14 млн. щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie
Закуска в Тифани в Общомедия

„Закуска в Тифани“ (на английски: Breakfast at Tiffany's) е американски филм, романтична комедия от 1961 г. на режисьора Блейк Едуардс. Сценарият е на Джордж Акселрод. Парамаунт Пикчърс (Paramount pictures) го пускат по кината на 5 октомври, 1961 г., като филмът бележи комерсиален и критически успех.

Филмът е базиран на романа „Закуска в Тифани“ (Breakfast at Tiffany's) от 1958 г. на писателя Труман Капоти. Между двете произведения има значителни различия.

В главната роля участва Одри Хепбърн, като Холи Голайтли (Holly Golightly) – наивна, ексцентрична дама от кафе-обществото (в книгата - ескорт, компаньонка за публични събития), която се влюбва в писател (Пол Варжак - Paul Varjak, в чиято роля е Джордж Пепард), изпаднал в затруднение. Образът на Пол доразвива във филма този на разказвача от новелата.

Сюжет

Холи редовно закусва в преддверието на известния магазин „Тифани & Ко.“ (Tiffany & Co.), в Мидтаун Манхатън, защото само там се чувства спокойна и щастлива. Тя мечтае за любов (място в живота), в която да се чувства по същия начин, но вместо това води живот на бедна авантюристка с мимолетни любовни връзки и апетити към състоянията на непостоянни ухажори, като местния магнат Ръсти Тролър и богатия бразилец Жозе да Силва Перейра. Забъркала се е и с местния мафиот и търговец на наркотици Соли Томато, когото редовно посещава в затвора „Синг Синг“.

Живее, заедно със своята безименна котка, в апартамент в сграда, поддържана от японец, наричан мистър Юниоши (Mr. Yunioshi) и често го дразни, както с партита си, така и с навика да си губи ключовете. Там се запознава с Пол, който е новият й съсед, а по-късно - и с неговата менторка-богаташка, която го подкрепя по-скоро по емоционални причини. Всъщност той от години не е публикувал, а вероятно - не е и писал - нищо. Холи и Пол се сприятеляват. Тя му споделя, че се опитва да събере пари за брат си Фред, на когото Пол и прилича и затова също го нарича така, за времето, когато той ще приключи службата си в армията (към края на филма брат й загива в автомобилна катастрофа), но видимо крие и някаква по-мрачна тайна, защо писателят установява, че сънува кошмари.

Скоро той узнава историята й. Част от нея му е съобщена на купон в дома й от холивудския агент на Холи, на име О. Д. Бърман. Тя е от провинцията и я е напуснала с надеждата да стане актриса. После се запознава и с възрастен ветеринар, който се представя, като неин съпруг. Оказва се, че те са се оженили в Американския Юг, когато е била едва на 14 години, а тя самата изглежда е от щата Тексас и името й първоначално е било Лула Мей Барнс. Чак тогава господин Голайтли разбира, че бракът им е анулиран и се вижда принуден да се върне сам, макар че се е надявал да я вземе със себе си.

Известно време след това Пол, чието приятелство с Холи го вдъхновява за нови творчески изяви, научава, че негов разказ ще бъде публикуван. Докато отива към Холи, за да ѝ сподели новината, попада на заглавие във вестник, в което се споменава, че Ръсти Тролър се е оженил, което за него е добре дошло защото знае, че тя също се е надявала да му стане жена, а писателят вече е влюбен в нея. Впоследствие той даже и подарява подобен на годежен бутафорен пръстен, гравиран с името й. Обаче не може да зареже и 2E (Ту-и/Туи - заради двойното й име Emily Eustace/ Емили Юстас), както нарича старата си любовница, и се опитва да охлади връзката си с Холи. Тя пък се насочва към Жозе Перейра, усилено учи португалски и се готви за новия си живот в чужбина. Насмалко да замине при Жозе в Бразилия, но е арестувана по разследване срещу Томато и бандата му.

Агентът й я освобождава под гаранция, но Жозе е научил за станалото и вече не я иска. Тя въпреки това взема решение да се добере до него и тръгва с Пол, който е донесъл пред затвора и котката й, със същото такси, с което са дошли. По пътя Холи изхвърля животното в дъжда, но Пол слиза да го търси, а на нея пожелава най-сетне да се осъзнае. Скоро и тя хуква в проливния дъжд (за разлика от книгата, където отпътува нанякъде) и намира Пол, в когото явно окончателно се е влюбила. Намират и домашния й любимец и се прегръщат с котката, скрита по палтото на мъжа.

Продукция

Преди продукцията

Номинираният за Оскар адаптиран сценарий е написан от Джордж Акселрод на основата на новелата на Труман Капоти. Капоти, който продава филмовите права на новелата, е искал Мерилин Монро да изиграе Холи Голайтли, чийто образ той подробно описва в книгата. Бари Парис (Barry Paris) цитира думите на самия Капоти във връзка с избора на актриса: „Мерилин винаги е била първият ми избор за ролята на Холи Голайтли“, а Акселрод е бил назначен именно за да пригоди сценария за Монро, но по внушение Лий Страсбърг, нарекъл героинята „нощна дама“, тя отказва ролята за сметка на участие в „Непригодните“. Шърли Маклейн също е получила предложение за ролята, но я е отказала и се е насочила към „Две любови“. Ким Новак също отказва ролята на Холи. Когато Хепбърн е избрана за ролята, Капоти отбелязва: „Парамаунт пренебрегнаха мнението ми по всевъзможни начини и избраха Одри“. Самата Хепбърн е имала съмнения относно ролята, тъй като характерът на Холи не отразява същността на самата актриса. В продължение на 3 месеца Акселрод работи с първоначалния режисьор на филма Джон Франкенхаймър, но по желание на агента на Хепбърн, който се надява на по-известен режисьор, той е сменен.

На Стив Маккуин (Steve McQueen) е била предложена ролята на Пол Варжак, но той е отказал, тъй като вече е имал друг договор. Джак Лемън (Jack Lemmon) също е бил потърсен, но се е оказало, че не е на разположение. Името на Робърт Вагнер (Robert Wagner) също се е завъртяло сред предложенията.

Заснемането на филма

Заснемането на филма започва на Пето авеню в Ню Йорк, пред магазина „Тифани & Ко.“ на 2 октомври, 1960 г. Повечето сцени навън са заснети в Ню Йорк, а всички вътрешни сцени, освен тези в „Тифани & Ко.“, са заснети на филмовата площадка на „Парамаунт Студиос“ в Холивуд, Калифорния.

Според един източник въвеждащата сцена, в която Холи се вглежда във витрината на магазина, е причинила изключително трудности за режисьора Блейк Едуардс. Въпреки че е семпла като концепция, контролирането на тълпата, неприязънта на Хепбърн към печива и електрически удар, който за малко не взима живота на член от снимачния екип, създават препятствия пред нейното заснемане. Според друг източник повторното заснемане се е случило бързо, благодарение на временно намаляване на трафика в околността.

Музика

По време на филма Одри Хепбърн изпява емблематичната за продукцията песен „Moon River“, написана от Хенри Манчини и Джони Мърсър. Песента е пригодена към ограничения вокален обхват на актрисата, , като изпълнението се базира на песните, които изпява във филма от 1957 година „Клоунско лице“. При излизането на юбилейното DVD издание на „Закуска в Тифани“ копродуцентът Дик Шепърд (Dick Shepherd) казва в аудио коментар, че след изслушване в Сан Франциско Мартин Ранкин (Martin Rankin), началникът на продукциите в Парамаунт, е пожелал „Moon River“ да бъде заменена от друга песен, но според предполагаем по-късен коментар на акрисата: „Марти (Марти Джъроу, копродуцент) и аз (тя) заедно обявихме, че това ще се случи през труповете ни“.

Саундтракът включва партитура, композирана и дирижирана от Хенри Манчини, и включваща песни на Манчини и Джони Мърсър. През 1961 година Манчини и Мърсър печелят Оскар за Най-добра оригинална песен за „Moon River“. Манчини печели и за Най-оригинална партитура. Също така има неиздадени части от партитурата. „Carousel Cue“ е от неизлъчена сцена, докато „Outtake 1“ е от изтрита сцена, в която Холи и Фред посещават Тифани'с, и включва различни вариации на основната тема. През 2013 „Интрада“ пуска цялата филмова партитура в оригиналното ѝ звучене.

Критика и влияния

Рецепция

„Закуска в Тифани“ е пуснат в кината от „Парамаунт Пикчърс“ на 5 октомври 1961 година, като се радва на критически и комерсиален успех, достигащ 14 милиона долара, при положение че са вложени 2,5 милиона долара в създаването на филма.Изиграната от Хепбърн Холи Голайтли се счита за една от най-паметните и лесноразпознаваеми роли. Самата актриса счита това за една от най-предизвикателните си роли, тъй като тя е била интроверт, принуден да изиграе екстроверт.

Филмът получава няколко награди - 2 Оскара, Грами и Донатело. Той получава 5 номинации на 34-тите Награди на филмовата академия на САЩ: Най-добра актриса (за Хепбърн), Най-добре адаптиран сценарий, Най-добър дизайн на продукцията, печелейки Най-добра оригинална партитура и Най-добра оригинална песен за „Moon River“. Филмът е бил представен като „културно, исторически и естетически“ значим от Библиотеката на Конгреса и избран за опазване от Националния филмов регистър през 2012 година. Филмът възражда и кариерата на танцьора и певец от 30-те години Бъди Ебсен, който получи малка, но ефектна роля във филма като Док Готлайтли, бившия съпруг на Холи. Успехът му там го отвежда към най-известната му роля като Джед Клампет в „Селяндури в Бевърли Хилс“.

В сайта за оценка на филми „Rotten Tomatoes“ филмът има одобрение от 88%, основано на 56 ревюта със средна оценка от 7.50/10. Според критическите изводи на сайта продукцията „съдържа някои грозни анахронизми, но Блейк Едуардс достига връхна точка в хумора си, а Одри Хепбърн абсолютно огрява екрана с присъствието си“. В „Metacritic“ филмът има средна оценка от 76/100, основана на шестима критици, които индикират за „генерално положителни ревюта“.

Артефакти

Хепбърн като Холи, с коса във висок шиньон и държаща голямо цигаре, е считан за един от най-иконичните образи в историята на американското кино през 20. век. Друг емблемтичен предмет, който се появява във филма, са слънчевите очила на Холи. Въпреки че често са бъркани с „Ray-ban“, дизайнът им и производството са дело на Оливър Голдсмит от Лондон. През 2011 година моделът е пуснат повторно по случай 50-годишнината от излизането на „Закуска в Тифани“.

Една от трите рокли, създадени от Живанши („Givenchy“) за участието на Хепбърн във филма, е продадена на 5 декември 2006 година за 467,200 долара – почти 7 пъти повече от началната си цена на търга. „Малката черна рокля“ от “Givenchy“, носена от актрисата в началото на филма, е определена за една от най-емблематичните дрехи в историята на 20. век и е може би най-известната малка черна рокля в историята. Втора малка черна рокля, появила се в „Закуска в Тифани“, заедно с широкопола шапка, се носи от Одри Хепбърн, когато Холи отива на посещение при мафиота Сали Томато в затвора „Синг Синг“. Почит ѝ отдава героинята на Ан Хатауей Селина Кайл, алтер-его на Жената-котка, част от „Черният рицар: Възраждане“ на Кристофър Нолън. Комиксът „Жената-котка“, нарисуван от артиста Адам Хюз, е базиран на Хепбърн, като по този начин се отдава двойна почит на образа на Холи Готлайтли от образа на Жената котка.

Диамантена огърлица в „Тифани“, която Хепбърн набеждава за твърде лъскава, е „Жълтият диамант на Тифани“, е носена от актрисата в публицистичните снимки за филма. Профилът на „Тифани“ като луксозен магазин се доутвърждава след излъчването на филма.

Холи и Пол

Труман Капоти е ненавиждал Хепбърн в главната роля. Биографът на Капоти Джералд Кларк (Gerald Clarke) счита филма за „валентинка“ към свободните по дух жени, отколкото като предупредителна история за малко момиче, което се е изгубило в големия град.: „Филмът е една конфекция – конфекция от сладко и подправки.“ Списание „Тайм“ отбелязва, че „за първия половин час холивудската Холи не е по-различна от тази на Капоти. Тя е загубила незаконното дете, което е имала в себе си, но продължава да е същата радостно и топло дете в булчински вид, което на 15 години бяга в Холивуд, за да намери нещо по-стойностно в живота – например обувки". Списанието набляга на това, че „след началото, доближаващо се до версията на Капоти, режисьорът Блейк Едуардс ... променя в края характера на героинята.“. Почти 50 години по-късно „Тайм“ коментира основополагащата роля, която изиграва за Хепбърн изобразяването на Голайтли:

„Закуска в Тифани“ задава посоката на развитие на актрисата през 60-те години в Холивуд. Холи Голайтли – момиче, идващо от малък южняшки град, и превърнало се в манхатънски трикстър, беше лошата американска братовчедка на Елиза Дулитъл (Eliza Doolittle). Холи също така се оказа прототип за следващите женски роли на Одри Хепбърн в „Шарада“, „Заедно в Париж“ и „Обир в музея“. Тя подготви зрителите за зашеметяващите нива на безпокойство, което героините на Хепбърн изтърпяват в „Часът на децата“, „Двама на пътя“ и „Когато се стъмни“.

„Ню Йорк Таймс“ нарича филма „напълно невероятен, но пленителен полет в изискано композирани и неравни части от комедия, романтика, трогателност, забавен жаргон и някои от най-луксозните райони на източната част на Манхатън“. В ревюто за представянето на актьорите вестникът нарича образа на Холи Голайт неправдоподобен. Но в лицето на мис Хепбърн, според него, тя е очарователна и миниатюрна и ще бъде обожавана, когато и да я видят. Също според вестника, Джордж Пепърд (George Peppard) е небрежен и през повечето време героят му прилича на посърнал гражданин, който предпочита да изследва действията, отколкото да взима участие в тях, Мартин Балсам (Martin Balsam) се справя в ролята на безочлив холивудски агент, японското превъплъщение на Мики Рууни (Mickey Rooney) е доста екзотично, а Патриша Нийл (Patricia Neal) се държи уверено и оживено в малкото си появи като спонсора на писателя (богаташката 2Е), докато Бъди Ебсен има кратък и затрогващ момент като съпруг на Холи.

Юниоши

За особено противоречив се смята и образът на мистър Юниоши. Мики Рууни носи грим и си слага протеза в устата, за да изиграе окарикатурен образ на японец, а вероятно - и на хазяин. Изглежда отначало той е бил харесван от публиката, което е видно от изказване в интервю от 2008 г. с тогава 87-годишният му изпълнител, който споделя:

Къса ми се сърцето. Блейк Едуардс... поиска аз да изиграя ролята, защото той е комедиен режисьор. Наеха ме извънредно и се забавлявахме в процеса на снимане... За повече от 40 години и едно оплакване не съм чул. Където и да отивах по света, хората ми казваха: „Боже, беше толкова забавен.“. Азиатци идват при мен и ми казват: „Мики, ти беше извънземен.“

Все пак явно е имало и недоволни, а от 90-те години на XX век нататък този образ е обект на засилващи се критики от страна на американци от азиатски произход. Например във филма „Дракон: Историята на Брус Лий“ прожекция на „Закуска в Тифани“ е използвана за илюстрация на противопоставянето на расистките нагласи в Холивуд при изобразяването на азиатски герои, когато майсторът по бойни изкуства Брус Лий (чиито родители са китайци от Хонконг) и американската му съпруга Линда напускат кинозалата, след като тя забелязва разочарованието, което изпитва Брус от карикатурното представяне. И по-нататък, образът вече считан за расистка карикатура продължава да привлича негативни критики към филма, особено след като той е определен за класически в публичните пространства.

В същото интервю Мики Рууни добавя, че не би изиграл ролята, ако знаеше, че ще нарани толкова много хора: „Прощавам на тези, на които не им хареса филмът. Нека Бог благослови Америка, нека благослови Вселената, нека благослови японци, китайци, индийци и нека има примирие.“

В ролите

Актьор	Роля
Одри Хепбърн	Холи Голайтли
Джордж Пепард	Пол Варжак
Патриша Нийл	Емили Юстас (Туи (2E)) Фейленсън
Бъди Ебсен	Док Голайтли
Мики Руни	мистър Юниоши
Мартин Болсам	О. Д. Бърман
Алън Рийд	Сали Томато
Хосе Луис Де Вилялонга	Хосе да Силва Перейра

Холи Голайтли (Одри Хепбърн)

Външни препратки

• „Закуска в Тифани“ в Internet Movie Database
• „Закуска в Тифани“ в Allmovie
• „Закуска в Тифани“ в Rotten Tomatoes