Направо към съдържанието

Зафер Галибов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зафер Галибов
български фотограф
Роден
Зафер Исмаил Галѝбов
2 март 1946 г. (78 г.)
Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Технически университет – София
Научна дейност
ОбластКултурология
Работил вНГЧИ
Малък градски театър зад канала
модно списание „Лада“
сп. „Наша родина“
сп. Биограф
ИМИ – БАН
ФЖМК при СУ „Кл. Охридски“
Публикации„Светлописите“
„Движение“
Семейство
БащаИсмаил Галибов Абдиев
МайкаЛеа Бенцион Перец
Братя/сестриЕми Иванов
ДецаСтефан Галибов
Уебсайтzafergalibov.com

Зафер Исмаил Галѝбов е български фотограф-художник.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 март 1946 г. в София. Учи в техникума „Киров“. През 1975 г. завършва електроинженерство във Висшия машинно-електротехнически институт (сега – Технически университет), а през 2007 г. – културология във Философския факултет на Софийския университет. През 2014 г. защитава докторска дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките.

През 1978 – 1979 е фоторедактор на модно списание „Лада“, през 1979 – 1981 – фотограф към архитектурен институт „Главпроект“, а през 1981 – 1991 – на сп. „Наша родина“. През 1996 – 1998 работи в „Малък градски театър зад канала“, а в периода 2001 – 2006 е фотограф-художник в Националната галерия за чуждестранно изкуство. От 2007 до 2010 г ръководи проект в секцията по дигитализация на научното и културноисторическо наследство към Института по математика и информатика при Българска академия на науките.[1] Същевременно публикува в сп. „Българско фото“, „Отечество“, „Биограф“, в. „Литературен фронт“, „Еврейски вести“ и в други вестници и списания. От 1999 е хоноруван преподавател по прес-фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийски университет. Активен участник и ръководител на представителен фотоклуб към читалище „Емил Шекерджийски“.

Професионално се интересува от сценична фотография, джаз, танц, театър, портрет, архитектура, голо тяло, пейзаж и фоторепортаж. Участва в научни експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г. Реализира над 50 самостоятелни изложби, ок. 20 от които в чужбина – Париж, Виена, Тел Авив, Залцбург, Хелзинки, Москва, Варшава, Солун, Копенхаген, Вилнюс, Триест, Букурещ и др, а също и в Българската Антарктическа база на остров Ливингстън. В изложбата си от 2021 Homage използва нов технически метод за ръчно пренареждане на образа – модулна фотография.

Издава специален албум, посветен на Владимир Висоцки през 1994 г. в Амстердам.[1] Публикува история на българската фотография за периода 1839 – 1959.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2021 – Златен век – звезда и грамота от Министерство на културата
  • 2017 – Златно перо от Съюза на българските журналисти за фотожурналистика
  • 2016 – награда от Съюза на българските журналисти, Специален плакет, за цялостна дейност
  • 2007 – награда Златно перо за принос в областта на културата по случай 24 май
  • 2002 – сертификат за оценител на произведения на изкуството към аукционна къща Etude Tajan
  • 2001 – стипендиант на френското правителство за фотографиране на трансмузикалния фестивал в Рен, Франция
  • 1993 – бронзов медал и сертификат от конкурс на ЮНЕСКО
  • 1992 – награда на Експореклама, НДК, София
  • 1990 – сертифиакат Jerusalem cloak, Израел
  • 1982 – сертификат на фабрика за филми Orwo
  • 1980 – медал на Литовското фотографско общество, София
  • 1976 – голямата награда за цветна фотография в Троян
  • 1974 – диплома за фотограф-художник

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Балканска фотография: Протагонистите - Тома и Никола от фотографската фамилия Хитрови / Balkan Photography: the Protagonists - Toma and Nikola from the Photographic Family Hitrov (двуезично издание/bilingual edition). София: Международна фондация фотографски музей, 2023. ISBN 978-619-90738-1-0
  • Фрагменти от една революция. Фотоалбум. София: Международна фондация фотографски музей, 2020. ISBN 978-619-90738-1-0
  • Светлописите: Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839 – 1959). София: Алианс принт, 2017. ISBN 978-619-90738-0-3
  • Движение. Фотоалбум. София: ARS Millenniums MMM, 2001. ISBN 954-90866-4-X
  • Photographies et photographes pendant les années 1960 – 1980 en „La Photographie, mythe global et usage local“ – Collection Local & Global, L'Harmattan, 2012. ISBN 978-2-296-96843-1
  • Дигитализацията на фотографски колекции, сп. Photo video saloon, бр. 1, 2008

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1505.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зафер_Галибов&oldid=12130441“.