Зимен дъб

	Зимен дъб
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Дъб (Quercus)
вид:	Зимен дъб (Q. petraea)
	Научно наименование
	Quercus petraea Liebl., 1784
	Разпространение
	Синоними
	Quercus sessiliflora Salisb., 1796; Quercus robur var. petraea Matt., 1777;
	Зимен дъб в Общомедия
	[ редактиране ]

Зимният дъб (Quercus petraea), наричан още скален дъб или горун, е широколистно дърво от семейство Букови. Ботаническият епитет „petraea“ в латинското название на вида се отнася до природната склонност на горуна да вирее на скалисти места.

Разпространение

Скалният дъб е широко разпространен предимно в Европа, а чрез подвидовете Quercus petraea subsp. iberica (син. Quercus polycarpa Schur, Quercus dshorochensis K.Koch) и Q. petraea subsp. pinnatiloba достига Причерноморието^[2] и планинските области на Югозападна Азия. В България се среща като същинският вид Quercus petraea s.str. южно от Балкана^[2], и като Quercus polycarpa – т.нар. източен горун, във всички флористични райони до 1200 м н.в.^[2] Общото название горун се използва от българската наука за обозначаване на още един вид със сходна морфология – Quercus dalechampii Ten. (т.нар. обикновен горун), традиционно причисляван към Quercus petraea agg. или Quercus pubescens agg., но като цяло приеман за самостоятелен таксон^[3] със стриктен ареал Апенинския п-ов^[4]. В България обикновеният горун е установен в цялата страна до 1500 м н.в.^[2]

Описание

Горунът достига височина от 30 – 40 m. Короната му е яйцевидно закръглена, а при старите и единичните дървета (на открито) тя се разраства на ширина. Кората е по-плитко напукана и по-тънка от тази на обикновения дъб. Отличителен негов белег (заедно с наличието на листна дръжка) са още и жълъдите със специфична форма, събрани в групи от по 2 – 5 върху силно скъсена ос или приседнали. Зимният и летният дъб са антиподи по отношение на наличието на дръжка при листата и жълъдите си.

Листът е 7 – 14 cm дълъг и 4 – 8 cm широк, равномерно нарязан на 5 до 6 заоблени дяла от всяка страна, с дръжка, дълга около един сантиметър.

Цветовете са реси и се образуват през пролетта.

Плодът на скалния дъб е жълъд, дълъг 2 – 3 cm и широк 1 – 2 cm, с период на узряване в рамките на шест месеца.

Галерия

Кора и листа
Мъжки реси (съцветия)
Женски цветове
Клонка
Плодове – жълъди
Горун в България
Стар горун, Странджа
Кора, вековно дърво

Литература

Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.

Източници

↑ Quercus petraea (Liebl., 1784). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
↑ ((en)) Di Pietro, R., Viscosi, V., Peruzzi, L., & Fortini, P. (2012). A review of the application of the name Quercus dalechampii. Taxon, 61(6), p. 1312.
↑ ((en)) Beech, E. Quercus dalechampii // The IUCN Red List. 2017. Посетен на 2019-04-20.

[1] Quercus petraea (Liebl., 1784). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[COBVF-2] а ^б ^в ^г Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1

[RANQD-3] ((en)) Di Pietro, R., Viscosi, V., Peruzzi, L., & Fortini, P. (2012). A review of the application of the name Quercus dalechampii. Taxon, 61(6), p. 1312.

[IUCNRL-4] ((en)) Beech, E. Quercus dalechampii // The IUCN Red List. 2017. Посетен на 2019-04-20.

[1]

[2]

[3]

[4]