Направо към съдържанието

Ивичест скункс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивичест скункс
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Скунксови (Mephitidae)
род:Ивичести скунксове (Mephitis)
вид:Ивичест скункс (M. mephitis)
Научно наименование
(Schreber, 1776)
Разпространение
Ивичест скункс в Общомедия
[ редактиране ]

Ивичестият скункс (Mephitis mephitis) е всеяден бозайник от семейство Скунксови. Обитава почти цяла Северна Америка северно от Мексико и е едно от най-известните животни в САЩ и Канада.[2][3]

Ивичестият скункс има черно тяло с бяла ивица от всяка страна. Двете ивици се съединяват в бяло петно при врата. На челото му има тясна бяла ивица. Той може да тежи от 1,2 до 6,3 кг, като средното тегло е 2,7-3,6 кг и е дълъг 33-46 см без опашката, размерът му е колкото този на домашна котка. Пухкавата опашка е дълга 18-25 см и понякога завършва с бели косми.

Най-известната черта на ивичестия скункс е неговата миризма. Той е развил анални жлези, които изпускат изключително неприятна миризма, когато усети, че е застрашен от друго животно.

Скунксът е активен при зора и здрач. На зазоряване търси мишки, яйца, мърша, насекоми, ларви и горски плодове. Когато слънцето изгрее, той се оттегля в бърлогата си, която е изкопана под земята или е под сграда, камък или купчина камъни. Мъжките живеят самостоятелно, а женските - на малки групи. Ивичестият скункс не спи зимен сън, но вместо това става неактивен или слабо активен през зимата.

Размножителният период е февруари-март, а през май, след бременност от 42 до 63 дни, се раждат 5-6 малки. Те са слепи отначало и са при майка си до края на юни или юли.

Ивичестият скункс се храни с гризачи и насекоми и рядко напада реколтата на фермерите.

Ивичестият скункс може да бъде домашен любимец в повечето щати на САЩ, Германия, Нидерландия и Обединеното кралство. В Канада не е позволено този вид, но не и другите видове скункс, да бъде домашен любимец.

Ивичестият скункс е описан за първи път от Йохан Кристиан фон Шребер през 1776 г.[4]

Признати са тринадесет подвида на ивичестия скункс:

  • M. m. avia Bangs, 1898
  • M. m. elongata Bangs, 1895
  • M. m. estor Merriam, 1890
  • M. m. holzneri Mearns, 1898
  • M. m. hudsonica Richardson, 1829
  • M. m. major Howell, 1901
  • M. m. mephitis Schreber, 1776
  • M. m. mesomelas Lichtenstein, 1832
  • M. m. nigra Peale and Palisot de Beauvois, 1796
  • M. m. notata Hall, 1936
  • M. m. occidentalis Baird, 1858
  • M. m. spissigrada Bangs, 1898
  • M. m. varians Gray, 1837
  1. Mephitis mephitis (Schreber, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Burt, Grossenheider, p. 65.
  3. Reid, F. & Helgen, K. Mephitis mephitis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 януари 2010. (на английски)
  4. ITIS Report. ITIS Standard Report: Mephitis Mephitis // Посетен на 18 януари 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Striped Skunk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​