Избори в България
Избори в България са всички избори в България, на които чрез пряко гласуване на национално ниво се избират: парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент. Изборите в България традиционно се провеждат в неделя.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите всенародни избори в България са за избор на народни представители. Те се провеждат скоро след Освобождението, на 30 септември 1879 – парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание. Те, както и следващите (през 1880, 1881, 1882 и 1884 г.), са насрочени с указ на княз Александър I Батенберг. През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I (след 22 септември 1908 като цар Фердинанд). Изборите от 1919 до 1939 г. са насрочени с указите на цар Борис III.
Регентски съвет насрочва изборите през 1945 г., а с указ № 13 от 31 юли 1946[1] насрочва допитване за премахване на монархията и обявяване на Народна република.
В периода 1949 – 1989 изборите в Народна република България първоначално се насрочват с указ на президиума на НС, а 1976, 1981 и 1986 – вече на Държавния съвет на НРБ.
От 1990 г. изборите се насрочват с указ на президента на България.
Видове избори
[редактиране | редактиране на кода]За народно събрание
[редактиране | редактиране на кода]Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат. През периода 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи. Използва се методът на най-голямата средна стойност (метод на Д'Ондт). При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена, а също така е сменен и методът за разпределяне на мандатите в пропорционалната система с метода на най-големия остатък (метод на Хеър-Ниймайер). Така 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки 31 избирателни района. През 2013 година е възстановена изцяло пропорционалната система, но се запазва методът на най-големия остатък като метод за разпределяне на мандатите.
За президент
[редактиране | редактиране на кода]Президентът се избира с петгодишен мандат с мнозинство от повече от половината действителни гласове.
За европейски парламент
[редактиране | редактиране на кода]Членовете на Европейския парламент се избират с петгодишен мандат с пропорционално гласуване и с една национална листа. Националната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове, разделен на броя на мандатите, закръглен до по-голямото цяло число.
За местно управление
[редактиране | редактиране на кода]С преки избори се избират за четиригодишен мандат и някои от държавните органи на местно ниво – кметовете на общини, кметства, райони и общинските съвети. При различни промени на нормативната уредба през годините кметовете на райони не винаги са избирани с преки избори, както и кметовете на кметства се избират при различен праг (брой на населението с постоянен адрес на територията на кметството). Кметовете се избират чрез пропорционална система с повече от половината от действителните гласове, а съставът на общинския съвет се избира чрез пропорционална система.
| Вид избор | Избира се | Система | Листи | Насрочва се от | мандат |
| Народни представители | 240 народни представители | Пропорционална Д'Ондт
От 2005 г. пропорционална Хеър-Ниймайер 2009 г. Мажоритарна + пропорционална Хеър-Ниймайер От 2013 г. пропорционална Хеър-Ниймайер |
Многомандатни райони | Президента | 4 г. |
| Президент и вицепрезидент | Президент и вицепрезидент | Мажоритарна | Национална листа | Народно събрание | 5 г. |
| Членове на Европейския парламент | 17/18 ЧЕП от общо 736 | Пропорционална | Национална листа | Президента | 5 г. |
| Общински съветници и кметове | 265 Общински съвета
265 кметове на общини кметове на кметства кметове на райони |
Пропорционална за общинските съветници
Мажоритарна за кметовете |
Локални листи в общините и кметствата | Президента | 4 г. |
Хронология
[редактиране | редактиране на кода]| Вид | I тур | II тур | избира се | извън страната | бележка | Основна статия |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Парламентарни | 10.06.1990 | 17.06.1990 | VII ВНС | не | Парламентарни избори в България (1990) | |
| Парламентарни | 13.10.1991 | XXXVI НС | не | Парламентарни избори в България (1991) | ||
| Местни | 22.10.1991 | 26.10.1991
27.10.1991 |
273 общини | не | втори тур се провежда на две дати | Местни избори в България (1991) |
| Президентски | 12.01.1992 | 19.01.1992 | Желю Желев | да | Президентски избори в България (1992) | |
| Парламентарни | 18.12.1994 | XXXVII НС | да | гласовете извън страната се добавят към избрани общини | Парламентарни избори в България (1994) | |
| Местни | 29.10.1995 | 12.11.1995 | 255 общини | не | Местни избори в България (1995) | |
| Президентски | 27.10.1996 | 03.11.1996 | Петър Стоянов | да | Президентски избори в България (1996) | |
| Парламентарни | 19.04.1997 | XXXVIII НС | да | гласовете извън страната се добавят към избрани общини | Парламентарни избори в България (1997) | |
| Местни | 16.10.1999 | 23.10.1999 | 262 общини | не | Местни избори в България (1999) | |
| Парламентарни | 17.06.2001 | XXXIX НС | да | гласовете извън страната се добавят към избрани общини | Парламентарни избори в България (2001) | |
| Президентски | 11.11.2001 | 18.11.2001 | Георги Първанов | да | Президентски избори в България (2001) | |
| Местни | 26.10.2003 | 02.11.2003 | 264 общини | не | Местни избори в България (2003) | |
| Парламентарни | 25.06.2005 | XL НС | да | гласовете извън страната се използват само на национално ниво | Парламентарни избори в България (2005) | |
| Президентски | 22.10.2006 | 29.10.2006 | Георги Първанов | да | Президентски избори в България (2006) | |
| Европейски парламент | 20.05.2007 | 6-и ЕП | да | Избори за Европейския парламент в България (2007) | ||
| Местни | 28.10.2007 | 04.11.2007 | 264 общини | не | Местни избори в България (2007) | |
| Европейски парламент | 07.06.2009 | 7-и ЕП | да | Избори за Европейския парламент в България (2009) | ||
| Парламентарни | 05.07.2009 | XLI НС | да | въвежда се смесена система с Хеър-Ниймайер | Парламентарни избори в България (2009) | |
| Президентски | 23.10.2011 | 30.10.2011 | Росен Плевнелиев | да | местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011 | Президентски избори в България (2011) |
| Местни | 23.10.2011 | 30.10.2011 | 264 общини | не | местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011 | Местни избори в България (2011) |
| Парламентарни | 12.05.2013 | XLII НС | да | въвежда се пропорционална система с Хеър-Ниймайер | Парламентарни избори в България (2013) | |
| Европейски парламент | 25.05.2014 | 8-и ЕП | да | влиза в сила новият Изборен кодекс от 2014 | Избори за Европейския парламент в България (2014) | |
| Парламентарни | 05.10.2014 | XLIII НС | да | Парламентарни избори в България (2014) | ||
| Местни | 25.10.2015 | 01.11.2015 | 265 общини | не | в едно с референдум | Местни избори в България (2015) |
| Президентски | 06.11.2016 | 13.11.2016 | Румен Радев | да | в едно с референдум | Президентски избори в България (2016) |
| Парламентарни | 26.03.2017 | XLIV НС | да | Парламентарни избори в България (2017) | ||
| Европейски парламент | 26.05.2019 | 9-и ЕП | да | машинно гласуване за първи път в страната | Избори за Европейския парламент в България (2019) | |
| Местни | 27.10.2019 | 03.11.2019 | 265 общини | не | Местни избори в България (2019) | |
| Парламентарни | 04.04.2021 | XLV НС | да | Парламентарни избори в България (април 2021) | ||
| Парламентарни | 11.07.2021 | XLVI НС | да | Парламентарни избори в България (юли 2021) | ||
| Президентски | 14.11.2021 | 21.11.2021 | Румен Радев | да | в едно с парламентарни избори | Президентски избори в България (2021) |
| Парламентарни | 14.11.2021 | XLVII НС | да | в едно с президентски избори | Парламентарни избори в България (ноември 2021) | |
| Парламентарни | 02.10.2022 | XLVIII НС | да | Парламентарни избори в България (2022) | ||
| Парламентарни | 02.04.2023 | XLIX НС | да | Парламентарни избори в България (2023) | ||
| Местни | 29.10.2023 | 05.11.2023 | 265 общини | не | Местни избори в България (2023) | |
| Европейски парламент | 09.06.2024 | да | Избори за Европейския парламент в България (2024) | |||
| Парламентарни | 09.06.2024 | L НС | да | Парламентарни избори в България (2024) | ||
| Парламентарни | 27.10.2024 | LI НС | да | Парламентарни избори в България (октомври 2024) |
Избирателна активност
[редактиране | редактиране на кода]
Президентски избори
[редактиране | редактиране на кода]Избирателна активност на първият тур от президентските избори в България през годините:[2][3][4][5]
| Избирателен район | 1992 | 1996 | 2001 | 2006 | 2011 | 2016 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Сумарно | 75,9% | 63,14% | 41,63% | 42,51% | 51,83% | 57,47% | 40,50% |
| 1-ви МИР – Благоевград | 40,51% | 58,84% | 54,09% | 37,09% | |||
| 2-ри МИР – Бургас | 46,50% | 57,69% | 58,76% | 39,42% | |||
| 3-ти МИР – Варна | 44,22% | 51,84% | 57,15% | 39,82% | |||
| 4-ти МИР – Велико Търново | 43,54% | 53,68% | 59,24% | 37,57% | |||
| 5-и МИР – Видин | 45,36% | 50,79% | 52,90% | 34,37% | |||
| 6-и МИР – Враца | 42,00% | 54,23% | 59,62% | 37,31% | |||
| 7-и МИР – Габрово | 42,06% | 47,11% | 59,75% | 36,65% | |||
| 8-и МИР – Добрич | 43,63% | 49,24% | 50,70% | 30,68% | |||
| 9-и МИР – Кърджали | 51,57% | 35,78% | 32,03% | 25,85% | |||
| 10-и МИР – Кюстендил | 37,47% | 51,74% | 53,78% | 32,39% | |||
| 11-и МИР – Ловеч | 41,52% | 53,96% | 61,44% | 35,63% | |||
| 12-и МИР – Монтана | 40,60% | 56,60% | 58,27% | 36,62% | |||
| 13-и МИР – Пазарджик | 42,32% | 55,04% | 54,99% | 32,92% | |||
| 14-и МИР – Перник | 38,17% | 51,68% | 61,37% | 39,19% | |||
| 15-и МИР – Плевен | 40,31% | 51,84% | 57,49% | 35,07% | |||
| 16-и МИР – Пловдив (град) | 43,32% | 52,34% | 57,23% | 39,76% | |||
| 17-и МИР – Пловдив (област) | 43,90% | 59,05% | 33,97% | ||||
| 18-и МИР – Разград | 53,91% | 48,30% | 47,23% | 30,89% | |||
| 19-и МИР – Русе | 41,01% | 48,11% | 54,93% | 35,72% | |||
| 20-и МИР – Силистра | 56,20% | 55,14% | 54,37% | 37,03% | |||
| 21-ви МИР – Сливен | 39,45% | 50,53% | 52,52% | 30,03% | |||
| 22-ри МИР – Смолян | 40,86% | 64,95% | 62,26% | 43,32% | |||
| 23-ти МИР – София | 41,15% | 43,19% | 59,59% | 51,51% | |||
| 24-ти МИР – София | 36,39% | 50,85% | 36,69% | ||||
| 25-и МИР – София | 34,94% | 57,34% | 41,44% | ||||
| 26-и МИР – София (област) | 41,14% | 61,48% | 64,68% | 39,34% | |||
| 27-и МИР – Стара Загора | 44,21% | 51,57% | 58,99% | 37,51% | |||
| 28-и МИР – Търговище | 54,74% | 52,67% | 52,22% | 31,25% | |||
| 29-и МИР – Хасково | 45,78% | 52,68% | 55,09% | 37,13% | |||
| 30-и МИР – Шумен | 60,22% | 49,21% | 50,05% | 31,47% | |||
| 31-ви МИР – Ямбол | 48,46% | 54,40% | 59,05% | 34,54% | |||
| Извън България |
Неспазване на законодателството
[редактиране | редактиране на кода]При предизборните кампании
[редактиране | редактиране на кода]Според чл. 11, ал. 4. на Закона за закрила на детето „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Партиите, които са използвали деца в предизборни кампании са ГЕРБ – в лицето на Бойко Борисов на 27 март 2014 г. в Благоевград[6], за който скандал се разбра, след като родител е подал сигнал в ДАЗД, която е разпоредила проверка, и в лицето на д-р Красимира Симеонова и Стелиян Варсанов на 18 април 2011[7] и „България без цензура“.
Купуване на гласове и контролиран вот
[редактиране | редактиране на кода]В интервю пред „Капитал“ зам.-вътрешният министър Филип Гунев от служебния кабинет разказва за схемите на купуване на гласове и т.нар. контролиран вот, наблюдавани по време на предсрочните парламентарни избори през октомври, 2014[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/02.08.1946
- ↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2006 г. // pvr2006.cik.bg, 2006. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)
- ↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2011 г. // cik.bg, 2011. Посетен на 31 август 2024. (на български)
- ↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2016 г. // cik.bg, 2016. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)
- ↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2021 г. // cik.bg, 2021. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)
- ↑ Родител се оплака – Борисов агитирал деца в Благоевград
- ↑ ГЕРБ започна предизборна агитация и в училищата
- ↑ Росен Босев. Кметове, общински съветници и местни олигарси участват в купуването на гласове // capital.bg, 17 октомври 2014. Посетен на 18 октомври 2014.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно изборите в България- Портал на изборите в Република България
- Избори в България Архив на оригинала от 2019-01-04 в Wayback Machine.
- Централна избирателна комисия на Република България
- Филип Гунев: Кметовете почти винаги участват в контролирания вот, Филип Гунев – зам.-вътрешен министър от служебния кабинет Близнашки, dnevnik.bg, 18 октомври 2014
| |||||||
.svg)
