Направо към съдържанието

Илона Танер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илона Танер
Ilona Tanner
Михай Бабич и Илона Танер, 1921 г.
Михай Бабич и Илона Танер, 1921 г.
ПсевдонимСофи Тьорьок
Родена10 декември 1895 г.
Починала28 януари 1955 г. (59 г.)
Професияписател, поет
Националност Унгария
Активен период1929 – 1955
Жанрлирика, драма
Награди„Баумгартен“ (1946)
СъпругМихай Бабич (1921 – 1941)
Деца1
Илона Танер в Общомедия

Илона Танер (на унгарски: Tanner Ilona) е унгарска поетеса и писателка. Съпруга е на видния писател Михай Бабич. Пише под псевдонима Софи Тьорьок (на унгарски: Török Sophie).[1]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Илона Танер е родена на 10 декември 1895 г. в Будапеща, Кралство Унгария, в католическото семейство на Бела Танер, бивш свещеник, после търговски счетоводител.[1][2][3]

След завършване на средното си образование работи като машинописка и чиновничка в адвокатска кантора и в Министерството на външните работи. На 15 януари 1921 г. се жени за писателя Михай Бабич. Заради направен аборт преди брака е бездетна и през 1928 г. осиновяват тайно бебето на брат му – Илдико Бабич. Отношенията между майка и дъщеря са трудни и преди смъртта си Илона я лишава от наследство.[1][2][3]

Пише стихове от 17-годишна. Първите ѝ стихотворения са публикувани в списанията „Седмицата“ и „Нови времена“, а след брака ѝ в редактираното от съпруга ѝ списание „Запад“, където също публикува разкази и литературна критика.[1]

Първата ѝ книга, стихосбирката „Жена в креслото“ (Asszony a karosszékben), е издадена през 1929 г. През 1935 г. е издаден романът ѝ „Асистентът на Г-н Хинц“ (Hintz tanársegéd úr), история за брака, майчинството и отминаването на младостта.[2]

В стиховете си тя изрича болките на разкъсваща се, бореща се женска душа. Неговите свободни стихове излъчват представа за себепознаването – от дълбоко самопрезрение до безкритично себелюбие. Нейната проза показва многостранна, чувствителна рисунка на съвременната женска душа. За творчеството си получава наградата „Баумгартен“ през 1946 г.[3]

Илона Танер умира на 28 януари 1955 г. в Будапеща.

Гробът на Михай Бабич и Илона Танер в гробището Керепеши в Будапеща[3]
  • Asszony a karosszékben (1929)[4][3]
  • Értem és helyetted (1940)
  • Sirató (1948)[1]
  • Hintz tanársegéd úr (1935)[3]
  • Boldog asszonyok (1933) – разкази[3]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tanner Ilona в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​