Направо към съдържанието

Институт по международно право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Институт по международно право
Карта Местоположение
Информация
Основана8 септември 1873 г.
СедалищеЖенева, Швейцария
Сайтidi-iil.org
Институт по международно право в Общомедия

Институтът по международно право (на френски: Institut de droit international), съкратено ИМП (IDI), е организация, посветена на изследването и развитието на международното право.

Членове на Института на срещата в Краков, април 2005

Институтът е създаден в Гент, Белгия на 8 септември 1873 г. 11 най-изтъкнати международни юристи, изградили си сериозно име в юридическите среди, решават да се обединят, създавайки институция, която е независима от правителствено влияние. Тя има за цел да допринесе, както за развитието и напредъка на международното право, така и за правилното му усвояване и прилагане от юридическите субекти.

При срещата в Гент се открояват по-специално обединителните усилия на Густав Ролин-Жаквемонс и Густав Мойние, който е сред 5-имата основатели на Международния комитет на Червения кръст през 1863 г. Подобно на много други общественици Мойние е бил ужасен от факта, че приетата през 1864 г. „Европейска конвенция за подобряването на състоянието на ранените в армията на бойното поле" се е спазвала изключително лошо по време на Френско-пруската война от 1870 – 1871 г. Нуждата от реакция е отключила желанието на Мойниер да основе независима организация, която да следи и подпомага развитието на международното право.

Лицата, които са участвали в процеса по създаване на института, по време на учредителния период от 8 до 11 септември 1873 г., са следните:

Председател
Име От град
Паскал Манчини Рим
Членове
Име От град
Емил дьо Лавеле Лиеж
Тоби Майкъл Чарлз Асер Амстердам
Джеймс Лоримър Единбург
Владимир Бесобразов Санкт Петербург
Густав Мойние Женевa
Жан Гаспар Блунчли Хейделберг
Аугусто Пиерантони Неапол
Чарлз Калво Буенос Айрес
Густав Ролин-Жаквемoнс Гент
Дейвид Дъдли Фиълд Ню Йорк

Многократни председатели

[редактиране | редактиране на кода]

Всеки председател на Института ръководи 1 сесия. Изключение правят следните няколко:

Име Период на сесиите
Хенри Харбургер 1914-1916
маркиз д‘Алхусемас 1932-1936
Никола Политис 1937-1942
Жан Спиропулос 1965-1967
Едуард Хамбро 1975-1977
Константин Еустатиадес 1977-1979
Ерик Кастриен 1983-1985
Рене-Жан Дюпюи 1995-1997

Почетни председатели

[редактиране | редактиране на кода]

Сред постовете, които съществуват във вътрешната организация на Института, е и тази на почетния председател. Тя се дава за изключителни заслуги в дейността на Института, подпомогнали развитието на международното право. За почетни председатели са били избрани:

Име Година, в която е бил председател
Густав Ролин-Жаквемонс 1892
Густав Мойние 1894
Джон Уестлейк 1911
Алберик Ролин 1923
Чарлз де Вишер 1954

Седалището на института се променя според седалището на генералния секретар. От създаването му институтът е имал следните седалища:

Период Град Период Град
1873 – 1878 Гент 1927 - 1931 Гент
1878 – 1892 Брюксел 1931 - 1950 Брюксел
1892 – 1900 Лозана 1950 - 1963 Женева
1900 – 1906 Лувен 1963 - 1969 Париж
1906 – 1913 Гент 1969 - 1981 Брюксел
1913 – 1919 Хага 1981 - 2003 Женева
1919 – 1923 Брюксел 2003 - днес Грез Доасо
1923 – 1927 Лувен

По принцип институтът се свиква на всеки 2 години. Често се случва обаче при наличието на проблеми от по-сериозно естество срещите да се провеждат ежегодно. Те винаги се провеждат на различно място, което се оповестява при закриването на предишната сесия. Срещите са били в следните градове:

Година Град Година Град Година Град Година Град
1874 г. Женева 1875 г. Хага 1877 г. Цюрих 1878 г. Париж
1879 г. Брюксел 1880 г. Оксфорд 1882 г. Торино 1883 г. Мюнхен
1885 г. Брюксел 1887 г. Хайделберг 1888 г. Лозана 1891 г. Хамбург
1892 г. Женева 1894 г. Париж 1895 г. Кембридж 1896 г. Венеция
1897 г. Копенхаген 1898 г. Хага 1900 г. Ньошател 1902 г. Брюксел
1904 г. Единбург 1906 г. Гент 1908 г. Флоренция 1910 г. Париж
1911 г. Мадрид 1912 г. Кристияния 1913 г. Оксфорд 1919 г. Париж
1921 г. Рим 1922 г. Гренобъл 1923 г. Брюксел 1924 г. Виена
1925 г. Хага 1927 г. Лозана 1928 г. Стокхолм 1929 г. Ню Йорк
1931 г. Кембридж 1932 г. Осло 1934 г. Париж 1936 г. Брюксел
1937 г. Люксембург 1947 г. Лозана 1948 г. Брюксел 1950 г. Бат
1952 г. Сиена 1954 г. Екс-ан-Прованс 1956 г. Гренада 1957 г. Амстердам
1959 г. Ньошател 1961 г. Залцбург 1963 г. Брюксел 1965 г. Варшава
1967 г. Ница 1969 г. Единбург 1971 г. Загреб 1973 г. Рим
1975 г. Висбаден 1977 г. Осло 1979 г. Атина 1981 г. Дижон
1983 г. Кембридж 1985 г. Хелзинки 1987 г. Кайро 1991 г. Базел
1993 г. Милано 1995 г. Лисабон 1997 г. Страсбург 1999 г. Берлин
2001 г. Ванкувър 2003 г. Брюж 2005 г. Краков 2007 г. Сантяго
2009 г. Неапол 2011 г. Родос 2013 г. Токио

Институтът е самостоятелен орган, съставен от членове, почетни членове и сътрудници. Членовете, които са поканени от организацията, са лица, които са доказали забележителна научна дейност в областта на международното право и са считани за относително свободни от политически натиск. Организацията се опитва да има членове широко от целия свят.

В течение на всяка сесия на института се сформират научни комисии. На тях се възлагат различни задачи, за които те са длъжни да представят отчет на следващата сесия. Същността на задачите винаги е свързана с интереса, който те представляват за юридическата общност. В периода между сесиите на института комисиите се запознават по-обстойно с темите или конкретно посочените проблеми, които са им зададени. Тези казуси се избират от Пленарната асамблея и обявяват в края на всяка сесия. Асамблеята получава работите на комисиите, след което всички те подлежат на внимателно разглеждане. При необходимост тя има силата да приема резолюции, които са с нормативен характер. След приемането на резолюциите институтът започва процедура по известяването на всички държавни органи, международни организации и всички останали институции, които са пряко засегнати от решението, както и на научната общност.

Нобелова награда за мир

[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 г. ИМП е удостоен с Нобелова награда за мир като признание за неговите действия в подкрепа на арбитража между държавите, използването на мирни средства за разрешаване на международни спорове и приемането на немалък брой резолюции, отнасящи се до правата на човека.

Награда „Джеймс Браун Скот“

[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. ИМП основава наградата на Джеймс Браун Скот в името на „духа на признаване на Института и в чувство на искрена почит към паметта на майка му Жанет Скот, която е имала постоянно влияние върху живота му“.

Джеймс Скот почива през 1943 г., като завещава сума, чиято годишна лихва е ежегодната награда, носеща неговото име.